Как я кара един сериен изнасилвач, когато излезе в пенсия? “168 часа” потърси отговора на този въпрос при Жоро Павето - страшилището за софийските жени от 1968 г.
Истинското му име е Милчо Кирилов Миланов. През 1968 г. 20-годишното глухонямо момче с обща умствена изостаналост нападнало 5 жени и след удар по главата с паве, увито в кърпа, блудствало с тях. Едната от жертвите му впоследствие умира.
Сега хормоналният порив на 63-годишното Паве изглежда стихнал и той се радва на спокойни старини в родното си село Ракита, доста близо до София. Живее сам с пенсия от 114 лева, в прилична къща. След като излиза от затвора, той е станал любимец на съселяните си.
И съседите на Милчо сега ревностно го защитават. Те вярват, че е невинен. Всъщност той живее на 3 км от селото в местността Локвата. “В двора си има зли кучета и не е удобно да го безпокоите”, разясни негов съселянин. “На всички помага и с каручката кара дърва на възрастни хора”, похвали го комшията му.
“Никому лошо не е направил, помага на всеки. Толкова години, след като е излязал от затвора, нито се е скарал с някого, нито се е чуло да открадне, да се сбие или да се напие. Напротив, много добре се отнася с всички.
Миналата година го хванах да ми коси в двора и изкара и боклуците с каруцата. Вместо да го търсят само като сензация, нека да му дадат някакво обезщетение за това, че е лежал в затвора заради тоя, дето клати гората”, разказва възрастна жена.
"Почти цялото село е на мнение, че Милчо не е извършил приписаните му деяния. Уважават го хората. Който и да го викне за нещо да му помогне, винаги се отзовава. Преди гледаше овце, но откак почина брат му, вече няма животни и остана без никакво препитание", брани го и кметът Петър Асенов.
Въпреки ласкавите отзиви на съселяните, когато Жоро Павето се бе развихрил, нощна София бе призрачен град. Жените не смееха да стъпят на улицата сами. Останалите минувачи в тъмното бяха или милиционери под прикритие, или техните заподозрени. Засадите и хайките 2 месеца не дадоха резултат. Знаеше се само, че нападателят действа нощем в различни квартали и че оръжието му е улично паве, увито в носна кърпа.
Той очевидно е сексуален маниак, защото разсъбличал жертвите си, но пък не ги изнасилвал. Първата му жертва е 41-годишна, причакана призори пред дома , зашеметена и оставена полугола в безпомощно състояние.
Налага се милицията да му пусне примамки. Нейни служителки, облечени предизвикателно, бродят по тротоарите и се вглеждат в минувачите.
На 6 ноември 1968 г. към 21,30 часа младеж е хванат да наднича през прозореца на 58-годишна жена, докато тя се събличала да си ляга. Воайорът е покачен на наредените под прозореца дърва, но купът се срутва и жената писва, а младежът напира да влезе при нея. Зет я чува и се втурва, но онзи побягва. В гонитбата му се включва и съсед, който по случайност е и криминалналист. Беглецът влиза в общежитието за глухонеми на улица “Козлодуй” 187. Криминалистът го следва и го спипва в едно легло, където онзи се прави на заспал.
За залавянето на Жоро Павето със заповед на тогавашния министър на вътрешните работи е обявена награда -апартамент в София или паричната равностойност на жилището. Заповедта обаче не е спазена и храбрият криминалист не получава нищо.
Според следователите при разпитите Павето казва, че избирал обли камъни и ги увивал с кърпа, за да зашемети жертвите, а не да ги убие. Нападал, защото мразел чуващите жени. Следствието излиза със заключение, че той не е имал реални сексуални връзки, а само задоволявал фантазиите си. Въпреки това някои източници твърдят, че пострадалите са изнасилвани, а официалната версия е имала за цел да намали създалото се напрежение в обществото.
В арестантската килия на Милчо е вкаран агент на милицията под прикритие, който владее езика на глухонемите. Представя се за арестуван за изнасилване и така сексът става главна тема на разговорите им. Миланов разказва за своите нападения, като ги украсява с измислени сексуални подвизи. Пред следователите Милчо обаче отрича всичко. Но детският му мозък не може да устои на изкушението: той е запален левскар, а на 17 ноември предстои футболното дерби с ЦСКА. Обещават да му разрешат да гледа мача, ако признае всичко. “Левски” бие с историческото 7:2, а Милчо разказва за 5 нападения.
Три следови кучета разпознават неговата миризма по кърпата, в която е намерено паве - предполагаемото оръжие. Има и следствен експеримент - плащат на доброволка по 10 лева, за да изиграе ролята на жертвите, а Миланов демонстрира петте си нападения.
Когато прокурорът внася делото в съда, общественото мнение настоява за смъртно наказание. Делото е през февруари 1969 г. Според съдебнопсихиатричната експертиза Миланов е вменяем. На 19 февруари е произнесена присъдата - 20 г. загвор.
Зад решетките Миланов се откроява с добро поведение. Става бригадир на дърводелския цех и всява респект у останалите затворници. Затова след 13 години и половина е помилван, но му е забранено да живее в София и да пътува сам.
ИВАН БУТОВСКИ
Болен, но осъден на строг затвор
Въпреки че Милчо Миланов страда от доста заболявания, заради силния натиск на общественото мнение съдът го признава за вменяем и го осъжда на затвор.
Милчо е средният син в селско семейство. Като бебе на 6 месеца заболява от менингит, в резултат на което губи слуха си и съответно така и не проговаря. Родителите му разбират, че е глух и ням чак когато той става на 2 години.
На седем го записват в специализираното училище в София, но той няма интерес към уроците и едва завършва седми клас. Прави впечатление на околните като човек със слаби задръжки и повишен интерес към секса. Безцеремонно опипва момичетата. Освен това е много ранобуден и чистачката в общежитието често заварвала леглото му празно в шест сутринта. При обиска под дюшека му намират италианско порнографско списание, което Миланов откраднал от бригадира си.
Съобщението на БТА за делото под заглавие “Справедливо наказание” звучи като оправдание, но и като пропаганда:
“Вчера приключи съдебният процес срещу Милчо Кирилов Миланов - извършителя на петте дръзки нападения срещу жени в столицата през миналата година. По време на процеса бяха изнесени данни от неколкократните медицински експертизи, които доказаха, че подсъдимият е глухоням, но той страда също от олигофрения, психопатия и пуерилизъм (вдетиняване), има данни за наличието на хидроцефалия. Вследствие на тези увреждания у него се наблюдава твърде забавено умствено развитие и характерова незрелост.
Всичко това сериозно е ограничавало възможностите му за оценка на извършените престъпления. Немалка роля върху такава дефектна, непълноценна личност като Милчо Миланов са изиграли и попадналите порнографски снимки от западни списания. Доказано е обаче, че той не се очертава като антисоциален тип, от когото обществото трябва да се пази, а по-скоро една личност, която трябва да се лекува.”
Четете още интересни новини в новия брай на "168 часа"