Племенницата на Брежнев: Единствената ми привилегия бе, че КГБ ме преследваше

https://www.24chasa.bg/Article/1627226 www.24chasa.bg

С племенницата на Леонид Брежнев Люба Брежнева разговаря АЛЕКСЕНИЯ ДИМИТРОВА

- 30 г. след смъртта на чичо ви Леонид Брежнев хората все още разпознават ли фамилията ви, Люба? Питат ли в каква роднинска връзка сте с някогашния генерален секретар на ЦК на КПСС?

- Не само че разпознават фамилията, но чичо ми става все по-популярен. В последно време се появиха няколко филма за него, много се говори и пише и за семейството му, и за времето, в което живя. Хората са наистина много разочаровани от това, което се случи със СССР, и от т.нар. руска демокрация. Това, което стана, бе още един начин да се получат власт и пари.
Руската корупция е толкова грозна и нагла, че дори наивните разбират, че перестройката и демокрацията бяха голобрада безочлива лъжа. Това обяснява защо руснаците имат носталгия по ерата на Брежнев.

- Привилегирована, осъждана, засрамена или уважавана се чувствате като племенница на Брежнев?

- Изпитвала съм всякакви чувства да бъда племенница на най-важния човек в СССР. Първо, освен баща ми и чичо ми никой в това семейство никога не се е свързвал с мен.
Единствената привилегия, която имах, бе да бъда преследвана от КГБ Ако семейството или КГБ не харесваше това, което правя, ме хокаше и ми напомняше, че чичо ми Леонид Брежнев ще бъде много нещастен, или че това би наранило неговата или репутацията на семейството. Другите привилегии принадлежаха на останалите членове на фамилията. Никога не съм се срамувала или гордяла с фамилията, която нося. Никога не съм била осъждана, защото хората винаги са ме обичали или уважавали. Те ме приеха такава, каквато бях и съм.

- Какви чувства изпитвахте към чичо си?

- Гордеех се с чичо ми. Той премина през войната, работеше здраво, обичаше страната си, бе посветен на работата си. Бе мил и скромен човек, привлекателен, чаровен, отнасяше се с уважение към хората на всички нива и позиции. Знаеше например имената на всички портиери в Кремъл. Бе демократичен в най-добрия смисъл на думата. Обичах го и като човек, и като чичо. Той ми напомняше доста на баща ми. Когато бях малка, понякога се обърквах кой е чичо ми и кой - баща ми.

- Кои е най-добрият и най-лошият ви спомен от Брежнев?

- Не помня нищо лошо за чичо. Най-добрият е от детството ми. Бях на 5 г. С родителите ми отидохме в Днепропетровск, Украйна, където той бе първи секретар на партията, което на практика означаваше шеф на целия град. Той ме държеше в ръцете си през целия ден, целуваше ме и ме прегръщаше. Ухаеше на хубав одеколон и цигари. Другият топъл спомен е от времето, когато бях на 8-9 г. Отидохме му в Казахстан на гости. Майка ми и чичо ми стояха под цъфналите ябълкови дървета. Бяха млади, красиви и говореха за любов. Чичо тъкмо се бе разделил със своята приятелка от времето на войната Тамара. Видях сълзи в очите му.


- Кога го видяхте за последно?

- Няколко месеца преди да почине. През 1978 г. заминах с бившия ми съпруг за Алжир. Той ръководеше катедра в Академията за добив на нефт и газ. Когато се върнахме за летния отпуск, баща ми предложи да идем при чичо на вилата му в Подмосковието. Забелязахме го отдалеч. Като видя брат си да върви с бавна нестабилна походка по алеята, татко се просълзи, а на мен сърцето ми се сви. Виждаше се, че чичо бе много болен. Разцелувахме се, а той започна да се оплаква: “Лекарите ме измъчват, карат ме да ходя, а аз нямам сили, краката ме болят.” Тогава татко го попита: “Защо не се пенсионираш, Льоня?”, а той отговори: “Отдавна бих го направил, Яша. Но кой ще ме лекува? Сега, като изохкам, идват тутакси, а ако се разделя с властта, няма да бъда нужен.” Чичо вече се намираше в зависимост от приспивателните и се боеше да не загуби достъп до тях.

- Какво мислите за политиката на Брежнев?

- Чичо ми бе дете на своето време. Бе сигурен, че това, което прави, е най-добрият начин да се изгради СССР по-силен и по-проспериращ, а хората да бъдат по-щастливи.

- В чия полза според вас е сравнението между капитализма и социализма?

- И двете системи имат своите положителни и отрицателни страни. Капиталистът дава повече свобода, но може да бъде жесток и несправедлив към хората, които нямат пари. Капитализмът, поне в САЩ, е добър за две категории - за много богатите, и за много бедните хора.

- Как Брежнев успя да оцелее толкова дълго на върха на властта? Системата ли му помогна, или личните му качества?

- Личните му качества. Той бе човек, който никога не отиде до крайност. Бе демократичен с партньорите си и много толерантен с антуража си. Сега медиите представят членовете на ПБ като стари спящи хора, неспособни за реформи. В действителност повечето от тях бяха много добри професионалисти и знаеха какви последствия би могла да донесе всяка драстична реформа. Впрочем, казвала съм вече, че чичо 2 пъти подаваше  оставка, но му  отказваха.

Уговаряха го да остане, защото бе удобен на всички. Видяхме какво се случи след перестройката. Една огромна страна се разпадна. Политици, авантюристи и бивши членове на КГБ най-накрая получиха не само власт, но и големи пари и станаха по-мощни. Всичко ценно бе откраднато от Русия, включително и Крим, който е бил част от Русия в продължение на векове, а сега заради глупавата политика на Горбачов принадлежи на Украйна.

- Какво стана с вас след смъртта на Брежнев?

- Нищо особено. Тъй като никога не съм имала привилегии, не ми липсваше позицията, която той заемаше. Липсваше ми той. Изпитах съжаление за този велик човек, който бе толкова разочарован в края на живота си. Той се бе отказал от любовта си заради политическа кариера, не прекарваше достатъчно време с децата си и те се превърнаха в болка за него.

- Когато решихте да емигрирате в САЩ, как реагира баща ви?

- Прекарах с него последния ден, преди да замина. Той прие решението ми смело. Бе трудно и за двама ни. Другите му деца по някаква причина не го посещаваха. Т. нар приятели го изоставиха веднага след смъртта на чичо ми - типичната история на човек, който е бил голяма знаменитост и има такава голяма популярност.

- Къде са Брежневи сега?

- Съпругата му Виктория почина, дъщеря му Галина - също. Преди време синът му бе още жив, но отказва да дава интервюта и води много изолиран живот. Един от внуците му бе в Ялта, бе съсобственик на галерия. Другият бе собственик на малък завод в Москва. Внучката му Виктория загуби всичко, което имаше, и доколкото знам, бе бездомна. За правнучката му съм чувала, че бе в психиатрична болница. Нямам представа какво се случва и със семейството на баща ми. Той има 2 дъщери и две внучки от втория си брак. Поддържахме връзка с него до смъртта му през 1993 г., а преди това му помагахме с каквото можем след смъртта на втората му съпруга.

- Синът на друг съветски лидер - Хрушчов, живее в САЩ. Срещали ли сте се някога?



- Не. Срещах се с баща му, след като бе отстранен от власт. Посетихме го с баща ми, който го познаваше добре.

- Следите ли събитията в Русия през последните години? Какво мислите за Путин, за Медведев, за Горбачов, за Елцин?

- Не следя политическите събития в Русия, но чета руски вестници и
имам добри приятели в Москва, близки до Кремъл,  които ме държат информирана. Каквото и да казват за Путин, дори и някои от информациите да са верни, мисля, че той направи поне нещо положително за Русия. Надявам се, че ще премахне най-опасното, което Русия има в момента - корупцията. Този вид политически рак трябва да бъде излекуван възможно най-скоро. Медведев е говореща глава. Той бе под строгия контрол на Путин. Той е нищо без Путин. Не харесвах и Горбачов, и Елцин. Те нанесоха такава вреда на Русия, каквато Хитлер и монголците не са - не само унищожиха и продадоха страната, но я разкъсаха или позволиха на други да я разкъсат. Те отнеха на хората и последната надежда да изградят нещо достойно и справедливо.

Горбачов е лакей

Дори юбилея си отпразнува в Лондон. Елцин бе алкохолик и алчен за власт. Названието “демократичен президент” не бе подходящо за него изобщо. Той не се поколеба да убие повече от 100 души, които не бяха доволни от политиката му.

- Връщате ли се често в Русия? Имате ли планове, свързани с там?

- Връщам се понякога. Все още обичам Русия. Тя ще бъде винаги в сърцето ми, но тя не ми липсва, не ми липсва даже Москва. Не остана толкова много от това в Москва, което обичах. Тя се промени много. Това не е същият град, който обичах. Когато отивам там, вече нямам усещането, че отивам у дома. Не планирам да се връщам в Русия. От 21 г. съм в САЩ и не мисля, че е разумно да започна да променям живота си отново. Ако го направя, по-скоро бих отишла в трета страна, за да открия нещо ново. Сгодена съм и с годеника ми Шон планираме да се оженим скоро. После ще решим какво ще правим оттук нататък.

- Имате ли близки и роднини в Русия?

- Двамата ми синове и двамата ми внуци живеят в Москва и намирам начин да ги виждам. Тази година планирахме да се видим в Италия, където синът ми бе наел къща и ме покани да прекарам там известно време със семейството му, но не успях заради медицинския си бизнес и книгите, които пиша.

- Преди време “24 часа” намери по ваша молба приятелката ви от студентските години в Москва Аксиния Джурова? Планирате ли да дойдете в България, за да се срещнете след 40 г.?

- Обадих се на Аксиния за рождения  ден на 18 септември. Бих искала да посетя моите скъпи приятели Аксиния и Гоша (проф. Аксиния Джурова и съпруга  Георги - бел. авт.). Те са моята младост. Винаги съм ги обичала, все още ги обичам и ще бъда щастлива да ги видя. Те са чудесни хора - едни от най-добрите, които съм срещала в живота си. А аз, повярвайте ми, съм срещала много. Всеки път, когато се обаждам, Аксиния ме кани да дойда в България.
Това ще бъде един от най-хубавите моменти в живота ми да ги видя след толкова много години!

- Вие се запознахте като студентки в Москва, нали?

- Да, по онова време бяхме две хубави момичета. Гоша бе по-голям и по-хубав от нас. Той се шегуваше: “Вие двете сте толкова безгрижни, че не знам дали някога ще направите нещо смислено в живота.” Бе много красиво момче. Понеже ние бяхме “безгрижни”, той се грижеше за нас. Бе страхотен готвач, а ние обожавахме вечерите, които правеше. Аксиния и Гоша бяха толкова мили, че всички ги харесваха. С нея бяхме като сестри.

Прекарвахме всяка вечер заедно. Бях благословена с това приятелство. Спомням си и родителите на Аксиния (ген. Добри Джуров и съпругата му Елена - бел. авт.) Майка  бе изключителна красавица. Баща  приличаше на маршал Жуков, но всъщност бе много приятен човек. Те ми носеха разни подаръци от България. Веднъж вечеряхме заедно - това бе първият път, в който опитах сливовица, която бащата на Аксиния донесе от София.

- С какво се занимавате сега?

- Както винаги, работя усилено. Така съм устроена. Довършвам втората си книга за живота ми в Русия, която е почти готова за публикуване. Написах 7 книжки за деца. Сега работя върху още 5 и търся добър художник, който да ги илюстрира. Работя и върху 2 други книги за САЩ. Все още съм в медицинския бизнес. Помагам на американски изследователи да получат колкото може повече информация от руски, грузински, украински и молдовски онкологични центрове. Това е много важна дейност, като се има предвид колко жестока болест е ракът.

От Кремъл до магаренцето Дон

КГБ и семейство Брежневи са само 2 от темите в първата книга на Люба, която излиза през 1995 г. в САЩ и моментално се превръща в бестселър.
“Писах я близо 9 месеца. Базирана е на спомени и на 3 касети, които баща ми продиктува малко преди да замина. Използвала съм и негови писма, част от които бяха конфискувани от КГБ, докато бях студентка”, разказва Люба.

В книгата споделя, че преди да замине за САЩ, узнала от полковник от КГБ, че е разработвана от службата. “Не без известното участие на фамилия Брежневи. Внучката на Брежнев - Виктория, и жената на баща ми ме изгониха от Москва. Поводът бил мой роман с полковник от Германия. От КГБ се надяваха да им сътруднича, но не се съгласих. Не бих го направила дори да бяха ме убили. По тяхно мнение аз бях доста добра кандидатура.

Знаех много и се срещах с личности, които ги интересуват, а от друга страна - бях обидена на моите високопоставени родственици. Цената, която платих за упорството си, бе висока. Загубих любимия, дълго боледувах, но устоях на всичко и за нищо не съжалявам”, казва Люба.

Сега почти е завършила втора книга за живота си в Русия, която планира да излезе догодина.
Освен това е написала дузина книги за деца, 5 от които са публикувани на английски. “Исках да пиша книги, които учат децата да живеят добродетелно и да се застъпват за тези, които са третирани несправедливо - книги за добротата и морала, за способността да обичаш другите и да бъдеш истински приятел, за състраданието към слабите и за уважението към себе си и към другите. Книгите ми преподават уроци по учтивост и толерантност. Надявам се, че героите ще докоснат сърцата на младите читатели и родителите им”, казва Люба Брежнева.

Много от героите  са животни, които могат да говорят. Не страдат, преодоляват трудности, помагат си и извличат поуки. Една от първите  книжки е “Пъни и Дон” - историята на едно прасенце, което не може да понася мръсотията. Другите животни му се подиграват и то е самотно. Един ден Пъни среща малкото магаренце Дон и животът му се променя. Приятелството им носи щастие. “Това е една история за значението на верните приятели и за това какви късметлии сме, когато имаме някой, който ни разбира”, казва Брежнева.

Другата й книжка е “Дребосъчето” - историята на едно малко момче - талантлив цигулар. Серия премеждия го води до едно бръмбарче, което скоро става най-добрият му приятел. “Това е история за любовта в семейството, която показва, че дори едно малко момче може да бъде уважавано като голям човек”, казва Люба.
“Скъфи” е историята на един бял плъх, който не е като другите плъхове, а яде с котката, а понякога и на масата с гостите”, разказва авторката.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Как сирийчето Фирас стана достоен българин

    Как сирийчето Фирас стана достоен българин

    Дeсетгодишното сирийче Фирас най-вероятно не помни как е пристигнало в България, нито с какво местните хора в благоевградското село Краище са посрещнали неговото семейство след бягството им от войната в Сирия. Но знае едно - на добрината трябва да се отвърне с добро, а на хората в беда трябва да се подаде ръка
  • Деца растат нормално в семейства със споделени обич, уважение и отговорност

    Деца растат нормално в семейства със споделени обич, уважение и отговорност

    Разделени родители не бива да се провалят като партньори в отглеждането на синовете и дъщерите си НА Въведение Богородично отбелязахме Деня на християнското семейство. Живеем в епоха, в която ценността на семейството непрекъснато се размива и става все по-относителна. Над половината от създадените семейства се разпадат