Алекс Нестор: Трябва да се сложи край на рекета под фасадата на екологията

https://www.24chasa.bg/Article/1630130 www.24chasa.bg

- Г-н Нестор, заедно с колегите ви от камарата обявихте наскоро, че сте подложени на атака и рекет от псевдоекологични организации. Каква е целта им?

- Не искаме това, което говорихме, да се възприема като атака върху всички неправителствени организации, целия екологичен сектор. Те са част от уравнението на управление и на демокрация. Обществото трябва да има думата, когато се вземат управленски решения. Има неправителствени организации, които работят добре с нас, разбират, че е необходим баланс между екология и индустрия. Има и някои, с които нямаме добра комуникация, но след като установим диалог, се стига до разбиране. Има и такива, с които не може да се говори, защото са против всякаква индустрия. Опитвали сме, обяснявали сме, че всичко е съгласно законите, че голяма част от проектите включват и рекултивация, но напредък няма.

Най-опасните са тези, които под фасадата на екологията се занимават с чисто изнудване. Те дават грешна информация в публичното пространство за нашата дейност.

- Как работят?

- Правят кухи структури, организации, които се състоят от един-двама души. Те не развиват дейност, целта им е да представят критична маса, да отидат в съответните институции, да кажат, че представляват 25-30 организации, че искат да участват в работни програми. Така работят отвътре срещу бизнеса. Те имат потенциал да спрат или да забавят развитието на даден сектор. Могат да дестабилизират минерално-суровинната и преработващата индустрия.

Така ще дестабилизират и икономиката, защото тези сектори са водещи. Освен това подават жалби до ВАС, знаейки, че, за да се разреши казус, минават година и половина-две.

Един инвеститор не иска да чака толкова време, особено тези отвъд океана, които са научени всичко да се случва вчера. Разговарял съм с американски бизнесмени. Те не се интересуват толкова от макроикономическите характеристки, питат дали има върховенство на закона, как ще бъде защитена инвестицията, има ли даден сектор стратегия. Гледат и как се справят ключови компании. Когато видят, че компания като "Дънди" от 2005 г. не може да реализира инвестиция за 150 млн. долара в Крумовград, това изпраща лош сигнал.

България трябва да работи върху имиджа си като дестинация за инвестиции, защото създаването на добър инвестиционен климат е дълъг, сложен и комплексен процес. Ако става въпрос за изчистване на имиджа, трябва да се прави и маркетингова компания. Неправителствените организации, които се занимават с изнудване и рекетьорство, разрушават имиджа на държавата.

- Какъв е интересът им?

- Пари. Те нападат не само нас, но и другите големи компании - "Геотехмин", "Каолин", "Асарел", "Аурубис". В последната компания бях при реконструкцията 2001-2003 г. Това беше полусрутено предприятие, имаше арсенови купчини от прах, които вятърът вееше навсякъде. Това е премахнато, инвестираха се милиони, има непрекъснат мониторинг на емисиите.

Много е направено и за околната среда на Челопеч. Проектът за модернизация, който предвижда увеличаване на добива, може да се раздели на малки проектчета, насочени към подобряване на околната среда. Трошенето, което създава прах и шум, е вкарано изцяло под земята. Смени се технологията на добив и 70% от отпадъчния материал - хвоста, се смесва с цимент и се връща в рудника. Направихме утежняване на стената на хвостохранилището - това е ново изискване на ЕС, което още не е въведено в България. Така вече не изпускаме вода в дерето. Имахме позволение от МОСВ, когато се налага, да го правим. Във водата няма арсен и тежки метали. Няма нищо вярно в това, което говорят някои НПО, че сме натровили с арсен водата на р. Тополница.

- Защо реагирахте сега?

- Защото станаха количествени натрупвания, притеснихме се, че могат да се превърнат в качествени и това наистина да удари сектора, а по този начин да се отрази зле и на икономиката. Искахме обществото да знае за какво става дума. Тези организации отиват например в някои селища, намират един-двама души, които са недоволни. Такива винаги могат да се намерят, правят инициативен комитет и на следващия ден дават пресконференция. Например за тези прословути съборени къщи в Челопеч. Показаха снимка на една полусъборена. Истината е, че това е направено от собственика, който се е преместил. Така манипулират общественото мнение. Там настана психоза, те казват на хората - пишете за съборени къщи, компанията ще ви даде пари. Наехме строителни инженери, които направиха огромен доклад какви са причините за пукнатините - има всякакви, но нямат нищо общо с дейността ни. Някой може да каже - добре, дайте по 3000 лв. на хората, да се успокоят. Въпросът не е в това, инвестирали сме десетки милиони в региона. Въпросът е, че ще създадем прецедент. Освен това не сме виновни. Ако някой не е съгласен с този доклад, да ни съди. Няма да се поддаваме на изнудване. Ние сме прозрачна компания, всеки може да дойде да ни каже какво го притеснява.

- На вас искали ли са ви пари?

- При мен директно няма да дойдат. Правят го по друг начин. Мога да ви покажа нещо, което е изпратено по имейла и до други фирми. (Показва писмо, в което неправителствена организация предлага компанията да подкрепи с дарения програмата й за действие. Изброени са бюджетите на 12 инициативи, всеки за между 60 и 120 хил. лв.)

Направете си извода - непрекъсното ни нападат, разрушават ни имиджа и в същото време ни изпращат такива писма. Хубаво е да се погледне защо тези организации не се интересуват от истинските проблеми - например от незаконния добив на инертни материали. 70-80% от добива в България е незаконен и коритата на реките са разкопани безотговорно. Това е голям проблем, държавата го знае и работи по разрешаването му. След като толкова милеят за екологията, защо не отидат там, където е проблемът, и да се опитат да помогнат. Защо идват при класните инвеститори, които влагат милиони и работят по прозрачен начин.

- Изпратихте декларация до институциите. Каква реакция очаквате?

- Мисля, че институциите се ориентират добре за какво става въпрос и очакваме подкрепа, защото е и в интерес на държавата този сектор да се развива. В период на криза това е може би единственото нещо, което работи добре в икономиката. Очаквам, че ще има разбиране. Специално за мониторинга, който правят институциите, миналата година в Челопеч е имало най-малко 15 проверки от МОСВ. Когато някой напише до тях сигнал, те реагират. Измисли се какво ли не - че изнасяме ценни метали, че не плащаме за тях концесионно възнаграждение, че ги преработваме в Намибия. Това е смешно. Възможно ли е сериозна фирма, която разработва най-голямото златно находище в Европа, да си рискува концесията за грамове платина.

- Има ли основание прокуратурата да се самосезира?

- Дано, ще излязат много интересни неща. Тези организации пишат и до ЕК, казват на кухите да изпратят по същия казус 20-30 писма и от ЕК, като погледнат, да кажат - какво става тук, явно има проблем.

Те знаят много добре какво правят и затова трябва обществото да разбере, че това е голям проблем. България се нуждае от инвестиции, за да раздвижи икономиката,
не може сами да си стреляме в крака.

В Северна Америка, ако инвеститор отиде да вложи 150 млн. долара в градче от големината на Крумовград, ще му сложат червен килим. Ние от 2005 г. сме в Крумовград и извървяхме дълъг път. Променихме технологията. Хората се притесняваха много за цианидната. Продължаваме да твърдим, че няма проблем с нея и тя ще позволи България да развие златните си находища и производството да стигне до такъв обем, че да е значителна част от БВП. В момента предлагаме на общината социален пакет за десетки милиони левове, даваме гаранция, че 90% от работещите в рудника ще бъдат от района. Ще правим интерактивен музей за това, което е намерено на Ада тепе. Вложили сме 2,8 млн. лв. за разкопки. Имаше нападки, че сме подкупили археолозии. Непрекъснато се говори за подкупване, включително по ОВОС-а. Как ще стане, там са десетки специалисти.

- Мислили сте да заведете дела?

- Да, обаче адвокатите ни казват, че законодателството е такова, че ако няма лични нападки, а са срещу юридически лица, много трудно може да се осъди някой, освен ако не докажем материални загуби. Имаме такива, защото един разточен във времето проект са пропуснати ползи, но това е по-абстрактно и е трудно да се докаже. Нашите доброжелатели знаят какво правят - не споменават имена и пишат нещата по обтекаем начин. Това е цяла схема, която според мен работи от много години, и на това трябва да се сложи край.

- Имате ли виждане как, какви промени в законодателството например да се направят?

- Да, минно-геоложката камара започва да работи по този въпрос, ще излезем с конкретни предложения. Трябва такива хора да могат да се подведат и под наказателна отговорност, иначе се чувстват комфортно. Ако някой дойде пред офиса на "Дънди" и даде интервю, че сме отровили населението и се раждат крави с две глави, нищо не може да направим.

- Как се отрази кразата на сектора?

- Финансовата криза в края на 2008 г. се отрази лошо, ограничи се достъпът до средства за инвестиции. Ние, както и други компании, не бяхме подготвени и ни дойде като студен душ. Но когато човек или компания е в криза, минава и през оздравителен процес. Мобилизирахме се, разгледахме разходите и ги намалихме с 15-16%. След това цените на металите започнаха да се вдигат и това ни позволи да направим дългосрочни планове. Тази индустрия е циклична - в период на високи цени нещата вървят добре, но ще дойде и спад и тогава е важно предприятието да има ниска себестойност на продукцията. Затова, когато времената са добри, е хубаво да се инвестира в технологии, които по време на спад ще гарантират ниска себестойност и така ще намалят риска от затваряне на предприятието.

В Челопеч инвестирахме много - около 400 млн. долара. Когато започнах да работя там през 2001 г., предприятието беше пред затваряне. Положихме огромни усилия и сега е една от най-модерните мини в Европа и единствената в света с Wi- Fi под земята, което e ценно от гледна точка на безопасност - имаме наблюдение в реално време. Вече и други минни компании се интересуват от тази система.

ВИЗИТКА

Алекс Нестор е директор "Корпоративни и външни отношения" на "Дънди прешъс металс" - България, и зам.-председател на Българската минно-геоложка камара. Има 25-годишен опит в управлението на големи международни проекти в минната индустрия. Канадската компания "Дънди прешъс" е собственик на златодобивното предприятие "Челопеч майнинг" в с. Челопеч.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вместо да режат заплати, депутатите да даряват

    Цели 543 лева - с толкова да се намалят заплатите на депутатите. Идеята е на лидера на БСП Корнелия Нинова, а аргументите ѝ - че е “неморално, несправедливо и сбъркано да си увеличаваме заплатите в момент, когато хората протестират срещу ниските си доходи”.  Дотук добре, но веднага идва противоречието.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,