Три майки има българче от Америка

https://www.24chasa.bg/Article/1632106 www.24chasa.bg

Роден съм на 26 януари 1993 г. в България. Търся рождените си майка и баща, но не им знам имената. Единственото, с което разполагам, е един акт за раждане на български, който не съм наясно как да използвам.

Елиът Хауърт,
Порт Оркард,
щат Вашингтон

19-годишният Елиът Хауърт, роден като Стоян Тодоров Георгиев в Чирпан, изведнъж се оказа с три майки, пръснати в два континента.
"Първата, от България, която ме е родила, не познавам, с втората от щата Ню Йорк не поддържам контакт, а третата от щата Вашингтон ми подаде ръка, когато бях на 5 години", обяснява Елиът.
Новината, че "24 часа" е открил родната му майка в България (виж карето), го прави истински щастлив.
Мечтал е за това, откакто се помни. "Животът ми беше непълен, без да знам коя е и защо ме е оставила. Сега я разбирам и не й се сърдя", казва Елиът.
Ден след намирането й добавя към скайп и
българското си
име "Стойен
Тадров Георгиева" и започва всеки ден да се чува и вижда с нея.


"Компютърът ни е развален и разчитам на близки и познати, за да го видя", казва майката Тодорка. Момчето й не говори български, тя поназнайва малко английски, но успяват да се разберат. Говорят главно сълзите от нейна страна и топлият му, загрижен, щастлив глас от негова. Това признават и двамата, когато се обаждат да благодарят на "24 часа" за това, че сме ги свързали.
"Реших да започна да уча малко българска граматика, за да улесня общуването помежду ни", споделя няколко дни по-късно Елиът.
Всичко, с което разполагал, когато решил да започне издирването, било едно удостоверение за раждане, написано на български.
"Не можех да го прочета и не знаех как да го използвам, но знаех, че съм роден в България, и се надявах някой да ми помогне", казва младият мъж. Така попаднал на популярната рубрика на "24 часа".
В удостоверението за раждане, което прати в редакцията, фигурира
само единният
граждански
номер на жената,
която го е родила Мястото на името й е празно, а бащата - неизвестен.


От справка в НОИ и избирателните списъци става ясно, че зад това ЕГН стои Тодорка Георгиева от Чирпан. Оттук до намирането й остава една крачка.
Елиът не е на себе си от радост. "Толкова съм изненадан. Радостни сълзи напълниха очите ми, след като видях снимката, която ми пратихте. Не можех да повярвам, че успяхте за толкова кратко време да намерите майка ми", вълнува се Стоян. После заръчва: "Моля ви кажете й, че съм добре и че й пращам цялата си любов! Не й се сърдя, че ме е оставила. "
Миналата година момчето е завършило гимназията в Порт Оркард и е записало колеж. "Уча бизнес, за да стана предприемач. Искам да отворя собствена хлебарница", споделя Елиът.
За краткия си живот той е бил осиновен два пъти. Първия път - през март 1997 г., когато бил на 4 години. Тогава от дом "Майка и дете" в България го взело едно семейство от щата Ню Йорк.
"Живях с тях 9 месеца, но те не можеха да се грижат за мен, затова направиха почти немислимото и
опитаха да ме
върнат обратно
в сиропиталището
в България Сегашната ми осиновителка Джуди научила за моето положение на едно изложение за осиновявания и ми предложи подслон", връща се назад Елиът.

Постепенно Джуди харесала момчето и на следващата година решила да го осинови. "Новата ми майка смята, че нито едно дете, взето от дом, не трябва да бъде връщано отново там", казва Елиът. Вторият му осиновител се казвал Роберт, но починал през 2003 г.
Елиът
не поддържа
контакт с
предишните си
осиновители
"Те сключиха контракт с новото ми семейство за т. нар. затворено осиновяване. Това значи, че нямам право да им пиша и да им се обаждам, защото иначе ще наруша договора. Аз и бездруго не искам", откровен е Елиът.
Във второто си американско семейство българинът бил най-малкият от общо 4 сестри и 3-ма братя. "Третата ми майка - Джуди, е страхотна, благородна и всеотдайна. Тя бе достатъчно търпелива, за да ме вземе и отгледа като свое седмо дете", казва момчето.
Веднага щом научил добрата новина, че сме открили рождената му майка, той се обадил на Джуди. "Тя каза, че това е страхотно, и беше толкова щастлива за мен. Мисля, че връзката ми с нея укрепна благодарение на това ново откритие", казва Елиът.
Джуди потвърждава думите му. "Благодаря ви, че помагате на Елиът да открие рождената си майка. Да я намери и да научи, че го е оставила само защото е мислела за бъдещето му, го успокои. Фактът, че е била щастлива и сълзи са бликнали от очите й при вестта за него, запълни една празнота в сърцето му, която никой не би могъл", казва американката.
Тя споделя, че Елиът
изстрадал много,
след като бил
осиновен за
първи път от
България
"След като това осиновяване било неуспешно, той се почувства изоставен. После всички изживяхме много трудни години, но благодарим на Бог - Елиът положи много усилия, за да стане прекрасният млад мъж, който е сега", казва третата му майка.
Елиът също не крие, че дълго време имал проблеми с адаптацията и отношенията в новото си семейство, но напоследък започнал да се разбира добре с всички.
Джуди имала 3 свои деца, но преди Елиът осиновила и 2 сестрички от България, а след това и момиченце от САЩ. "Имам толкова много да разкажа, че някой ден сигурно ще напиша книга какво означава да отгледаш и възпиташ 7 деца", казва Джуди (разговор с нея - на 18-а стр). Тя споделя, че цялото американско семейство на Елиът било много щастливо за намирането на българските роднини. "Лели, чичовци, баба му, братята и сестри му тук са толкова щастливи, че успя да ги открие", казва Джуди.
Сега едното от двете й български момичета - Лейни, иска да открие майка си в България и "24 часа" вече се зае да му помогне. Надява се, че и нейната история ще завърши също толкова щастливо, както тази на брат им Елиът.


"Кажете на мама, че съм добре и съм много щастлив, че я намерих", казва Елиът. Той е нетърпелив да научи подробности за цялото си семейство. Вече мечтае да дойде в България, за да се запознае с тях. "Започвам да уча български, за да нямаме проблем с комуникацията", зарича се момчето.

 Джуди Грифитс:

Преди това осинових 2 сестрички от България

-B
ие и покойният ви съпруг сте осиновили 2 български сестрички от България, г-жо Грифитс. Беше ли ви трудно?
- Осиновяването на Лейни (Снежа) ни отне около 1 година, а на Моли (Здравка) почти две поради особени обстоятелства. Това е много трудна и дълга история! Елиът (Стоян) преди това е бил осиновен от една двойка в Ню Йорк. Бях на информационна среща за осиновявания в Силвърдейл, Вашингтон, когато чух за 4-годишно момче в Ню Йорк, чието осиновяване е било развалено и семейството искаше да го изпрати обратно. Не можех да оставя това да се случи, затова работихме със семейството и го доведохме в нашия дом.
- По време на осиновяването вече сте имали три деца, защо избрахте да осиновите още?
- Вторият ми съпруг, Боб, който почина преди 10 г. от рак и аз имахме свои деца поотделно. Опитахме да имаме наше общо бебе, но не можахме. Дълга и страхотна история е как стигнахме до една агенция за осиновяване и намерихме Лейни. Всичките си осиновени деца първо видяхме на снимки и видеоклипове, а в деня, в който ги видяхме на живо, ги взехме от сиропиталището. Лейни бе на 9 г,, плачеше и беше изплашена до смърт. Моли бе на 6 и бе щастлива, смееше се и махаше за довиждане на всички. Елиът срещнахме в едно хотелско лоби в Сиатъл. По-късно разбрахме, че дори не са му казали какво се случва. Много тъжно.
- Някога общували ли сте със семействата на осиновените си деца от България?
- Не, не знаехме, че е възможно.
- Какво знаете за тях?
- За Лейни знаехме, че е била оставена в сиропиталището в Каспичан. Няколко години по-късно директорката видяла сестричката й Моли с майка си на улицата през зимата и й предложила да заведе и нея, за да може да се грижат за двете момиченца.
- Какви бяха основните трудности при отглеждането на българските ви деца?
- Може би си мислите, че това е била езиковата бариера, но най-трудната част бе да ни се доверят и да приемат, че ние ще ги пазим и обичаме.
- Познавате ли други семейства, осиновили деца от България?
- Да, след като осиновихме Лейни през 1994 г., започнах работа в агенция за осиновявания и работех със семейства, които осиновяваха деца от България и Китай.
- Какъв е техният опит?
- Сигурна съм, че е имало както положителни, така и отрицателни аспекти, но това важи и когато отглеждаш собствени деца.

Тодорка сънувала, че ще намери сина си

ВАНЬО СТОИЛОВ

"Една вечер, преди да дойдете, сънувах, че в двора ми влиза мъж. Един такъв висок, с бяла риза. Уж непознат, пък го познавам. Той ми вика: "Ти много плачеш, но всичко ще се оправи. Нали помниш момчето, което роди на 26 януари 1993 г., то само ще те намери." Преди това на кафе ми гледаха и същото казаха: момчето ти не е в България, но ще ти се обади".
Това разказва 38-годишната Тодорка Георгиева от Чирпан и пак плаче. Този път сълзите й са от радост. Току-що сме й казали, че синът, когото търси от години, е жив и здрав, осиновен в САЩ. Когато вижда снимката, която ни е изпратил, сълзи отново изпълват очите й -
това е първият
път, в който
вижда момчето, след като го родила и оставила на 10 дни в дом в Стара Загора.
"Бях на 19 години. Живеехме бедно, нямаше как да го гледам сама. Имам още 3 сестри, майка ми бе сама, без мъж. По това време бяхме в къщата на чичо ми - брат на майка ми, той не искаше детето ми. Уж беше пастор, божи човек, но не го искаше...", казва Тодорка.
Стоян, както кръстила бебето, бил плод на греховната връзка на Тодорка с женен мъж от Чирпан, баща на други 2 деца. Той я изоставил, когато била бременна в третия месец. Тя не иска да чуе за него, не иска да го покаже и на осиновения си син в Америка. "Откъде да зная къде е онзи човек", казва жената, но признава, че момчето й прилича на малкия син на биологичния си баща и на нея самата - по зъбите.
Отначало Тодорка нарича момчето Божидар, защото го чувствала като дар от Бога, в дома обаче момчето станало Стоян, за да се загуби връзката с майката. По-късно осиновителите му го наричат Елиът.
На Тодорка й трябва малко време, за да запомни това необичайно за нея име. Твърди, че навремето дала устно съгласие детето й да бъде осиновено, но никога не била подписвала. По-късно
правила опити
да разбере
каква е съдбата
на момченцето, но й казали, че това ще струва много пари, които тя нямала.
"Когато ни изписаха от родилния дом на 10-ия ден и ми взеха бебето, от мен течеше мляко. Не исках да се връщам повече в къщата на чичо ми, затова направих опит нелегално да замина за Германия. Платихме с други чирпанлии по 300 марки на каналджии в Чехия, които ни прекараха през границата. 10 километра вървяхме пеш в студа, после полицията ни арестува в първия немски град. Удариха ми черен печат в паспорта, забраниха ми да стъпвам в Германия през следващите 5 г. и ме върнаха в България. Пак не се прибрах у дома, живеех при приятелки", допълва тъжната картина на живота си Тодорка.
Днес тя има още 2 деца от различни мъже, които са при нея - момиче и момче.
Елиът скоро ще
става вуйчо, защото 16-годишната му сестра Пембе вече е бременна в третия месец. 18-годишният бъдещ татко - Сали от Раднево, иска да направи семейство с момичето. Засега нямат брак, защото Пембе е непълнолетна, и живеят при Тодорка в Чирпан.
"Пембе остана неграмотна, защото не я пусках на училище. Толкова ми беше мъчно за загубения първороден син, че не исках нито за миг да се отделям от дъщеря си", твърди Тодорка.
За разлика от кака си, 7-годишният син на Тодорка Юлиян вече е първокласник. Момчето признава, че трудно става сутрин за училище, но майка му иска да ходи редовно в час.
И преди да роди Елиът, и след това Тодорка никога не се е омъжвала. Сега води съдебни дела срещу бащата на Юлиян, с когото живеела доскоро на семейни начала, за да го принуди да не я търси повече.
В българското си семейство Елиът има 3 лели - сестрите на майка му - Лиляна, Галя и Красимира, и 9 първи братовчеди. Най-голям сред тях е синът на леля му Лиляна - Юлиян, който на 4 ноември навърши 20 г. Неговият брат Ямур пък е най-малкият - едва на 4 г.
Всички, които са вкъщи, с готовност застават пред фотообектива на "24 часа", за да може Елиът да види снимките им. На една от тях се вижда ясно, че на младини Тодорка е татуирала върху лявата си ръка на английски "Love" - любов. Но признава, че съвсем не е сигурна дали има истинска любов.
Но за Бог мисли, че може и да има. "Преди бях по-религиозна. Сега не ходя толкова често на църква, но стана така, че Господ чува молитвите ми. Каквото съм го помолила, все е ставало", твърди чирпанлийката. А най-горещата й молба била да открие детето си.
Новината за американския син на Тодорка бързо се разпространява из ромската махала на Чирпан. Веднага започнали и подмятанията, че сега американецът ще започне да праща долари на фамилията си. "Не чакам пари от него. Дори напротив, готова съм да работя и да му пратя пари, за да може да дайде по-скоро в България, за да се видим", категорична е Тодорка.
В момента
обаче е без
работа
През лятото се хващала в хотелите по морето като камериерка.
Отсега се чуди как ще разговаря със сина си, като знае много малко английски. А и някак не е убедена, че срещата със сина й ще бъде съвсем скоро. Иска да установят връзка и чрез интернет, макар че сега компютърът в дома на майка й, където живеят Лиляна и Тодорка с децата си, е повреден.
Бабата на Елиът - Пембе, която също се вълнува много от новината за намерения си внук, изглежда по-голям реалист. Съветва ги да не бързат, защото, както обича да повтаря, бързата кучка слепи ги ражда.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Отрова за мишки, поставена в стена, е причината 9-годишният Стефчо от Кардам да почине. Това съобщи главният прокурор Сотир Цацаров. 9-годишният Стефан почина в болница, а две от сестрите му бяха приети в много тежко състояние с натравяне. Отровата е била поставена в отвори, които са зазидани с кал в стената,

Футболистите на "Спартак" (Плевен) най-вероятно няма да пътуват за предстоящия мач с Кариана (Ерден) в събота. Това съобщи регионалният сайт Plevenutre.bg. Причината е до болка позната - неизплатени заплата и напрежение в отбора. Мачът е по програма в 14,30 ч в събота, но няма яснота дали изобщо ще се състои

Освежаваща разходка в парка направи бившият министър Николай Василев, видя "България Днес". Политикът използва последните слънчеви лъчи, за да се раздвижи по парковите алеи в столицата. И докато около него имаше хора с анцузи, Василев беше с официален костюм и