Свършекът на света няма да настъпи след броени дни, както прогнозират някои тълкуватели на древния календар на маите. В Павликени не се подготвят за апокалипсис, а вярват, че имат сигурен аргумент да кроят планове за още много дни напред.
В градския музей пазят като най-голяма ценност вечен календар, измислен от Матей Преображенски-Миткалото. Макар и до днес шифърът на мистичната рисунка на най-верния сподвижник на Левски да не е напълно разгадан, в града я приемат за сериозно доказателство, че маите грешат.
Календарът е единственото запазено доказателство за самородния гений на отеца революционер. Той е изографисан върху външната стена на Българското народно взаимно училище в с. Михалци през 1870 г. За работата бил повикан зограф Венко от Трявна. Зографът обаче работил изцяло под ръководството на отец Матей и изпълнявал стриктно чертежите му.
Прототипа на вечния календар пък Миткалото направил от дървени летви, докато бил в Атон. Сред богатите манастирски библиотеки на Света гора монахът, освен да чете религиозни книги, се занимавал с математика и физика.
Опитвал се да изобрети вечен двигател,
който се задвижва със силата на падащата вода. Направил си сам пушка.
Вечният календар е друго от гениалните му хрумвания. Първоначално той представлявал сложна система от концентрични кръгове с общ център, които се въртели около оста си. Как е изглеждало чудото обаче, няма запазени писмени данни, разказва шефката на музея в Павликени Нели Цонева.
След завръщането си в България Матей Миткалото започва революционна дейност по търновските и павликенски села. Прави комитети, открива читалища и училища. Малцина знаят, че той е бил и лечител. Познавал всяка билка, коренче и растение и учел хората да не вярват на баячки и знахарки, а да се лекуват с народна медицина.
В Михалци сформирал таен комитет и читалищна сбирка, а когато се построява школото, дал идеята да изрисуват на него вечния календар.
На стенописа са изобразени 9 кръга с причудливи знаци, букви и цифри,
за чието значение съвременните историци продължават да гадаят, защото тетрадката със записките на Миткалото, прехвърляна от ръка на ръка, се загубила в годините.
Най-външният кръг е разделен на 12 сектора, съответстващи на 12-те месеца в годината. Във всеки един сектор са отбелязани дните от 1 до 31 и срещу всяка цифра - съответният християнски празник, който се отбелязва на този ден.
Вътрешните кръгове отново са сложна система от числа и букви. Предполага се, че това са показатели, по които да се нагласи на съответния християнски празник, каква част от Библията се чете и каква служба трябва да се служи, казва Цонева.
Върху най-вътрешния кръг на син фон са изобразени двете полукълба на Земята, Слънцето, Луната и всевиждащото око на космоса. Под него е изписано "Тби есть день и твоя е нощта".
От двете страни на вечния календар има таблици с различни числа и букви в няколко колони. По тях е можело да се изчисли коя дата на кой ден от седмицата съответства.
"Изписаните години започват от 1865 г. и свършват до 1940 г., но, както виждате, животът не е изчезнал тогава. Просто това е периодът, в който Миткалото е живял. Пък и на стената мястото е било ограничено, за да се изписват години безкрай", смята Цонева.
Около енигматичния код за вечността има и няколко картини, които съответстват на четирите годишни времена.
На всяка рисунка има по 3 човешки фигури - колкото са месеците от всеки сезон
Самият сюжет също крие дълбока символика. Първата представлява деца сред цъфнала овощна градина. Летният пейзаж е жътва и трима здравеняци, които се трудят. Есента пък е изобразена с берачи на плодове в овощна градина - символ, че в зряла възраст човек бере плодовете на своя труд. Четвъртият пейзаж е зимен с беловлас старец на преден план и около него - две деца. "Идеята е, че в човешкия живот кръговратът продължава чрез потомството", разсъждава Цонева.
"Това е замисълът - да покаже, че както в природата е непрекъснат вечният кръговрат и след всяка зима природата се възражда, за да влезе в нов цикъл, така е и в човешкия живот", твърди шефката на историческия музей.
Един век тайнственият вечен календар стоял на стената на взаимното училище. През 1976 г. стенописът е смъкнат със слой от мазилката. Той е възстановен и консервиран в лабораторията на търновския музей от специалиста Сава Русев. Реставраторът го поставя в рамка с цел да се запази. По същото време в училището е направена музейна сбирка, но по-късно тя е занемарена и изоставена. Последната съдба на вечния календар била да се съхранява в селското кметство.
"През 2000 г. полицаи го иззеха оттам, защото бил обект на голям колекционерски интерес и трафиканти се подготвяли да го изнесат в чужбина. Оценен е за баснословна сума", разказва Нели Цонева.
Изследователите нямат отговор с какво един възрожденски стенопис може да заинтересува толкова колекционерите на антики. Не изключват сложните символи на Миткалото да имат и друг, неподозиран от тях код. "Стойността му идва от голямата идея. Това е най-дълбоко философското и най-ценното, което отец Матей е измислил, а той е енциклопедична личност", казва Нели Цонева.
Стенописът е предаден в историческия музей в Павликени не без съпротива, защото местните хора в Михалци възроптали, че им вземат светинята. С годините обаче брожението стихнало, а любопитството към чудната рисунка и нейните космически послания се разпалило отново с наближаването на датата 21 декември 2012 г.