ДАРИНА МЛАДЕНОВА, главен редактор на сп. "Обекти"
Едно от последните интервюта на великия писател фантаст Борис Стругацки е дадено за българското научно-популярно списание "Обекти" на издателската група МИТ ПРЕС ООД. Част от нея е и списание "Мениджър". Интервюто е публикувано в бр. 10 на списанието (октомври-ноември 2012 г.), и ни бе предоставено от МИТ ПРЕС ООД.
Защо е велик човекът? Защото е създал втора природа? Защото е задвижил почти космически сили? Защото за съвсем кратко време е завладял планетата и е открил прозорец към Вселената? Не! Защото въпреки това е оцелял и има намерение да оцелее и по-нататък. Така мисля, каза големият руски писател в разговор за човечеството сега и в бъдеще, за фантастиката и науката, за книгите си и себе си.
- Борис Натанович, в какъв свят живеем? По какво прилича и по какво се различава от този, който си представяхте преди няколко десетилетия?
- Колко десетилетия искате да сложа в сметката? Две? Четири? Аз съм човек на възраст и мога да сложа шест. Бедата е в това, че ми е трудно да съдя за промяната на света. Затова пък добре знам, че вече много години живея в страна, каквато никога не съм могъл да си представя.
Преди 30 г. в никакъв фантастичен роман за бъдещето не бих си позволил да си представя Русия, в която днес давам подобно интервю, без да се съобразявам с редактори, цензура и въобще с неуморимото началство...
Както и преди 30 години, моята страна - и светът също, са пълни с гадости, хората се измъчват и убиват един друг, бъдещето е забулено с опасна пелена, петролната криза надвисва отново, а термоядреният синтез и досега не е усвоен. А ето че вече се задава и ислямисткият фактор... Новият свят не е добър, не е уютен, не е привлекателен.
Но! Материално осигурените хора станаха повече. Повече са автомобилите, храната, компютрите, туристите. Всеки е с мобилен телефон - вероятно дори във всяко африканско село. Богатите страни позахранват бедните - не много щедро, но безплатно. В целия цивилизован свят може да се живее на социални помощи. "Прогресът се движи нанякъде, приятели, макар и бавно, но слава богу!" (от романа на Аркадий и Борис Стругацки "Времето на дъжда", 1967 - бел. ред.). В общественото съзнание представата за войната като продължение на политиката и икономиката с други средства постепенно изчезва: политиците все по-често предпочитат да купуват, вместо да убиват, а за обикновените хора войната постепенно губи ореола на героичното, романтично - истинско мъжко занимание. Това предизвиква естественото недоволство на господата генерали и войнстващите патриоти.
Светът вече не е разделен (засега) на две непримирими коалиции. Пътя към потребителското общество поемат все повече страни - дори Русия, дори инатливият Китай помръднаха от мъртвата точка на социалния застой и на Земята останаха всичко на всичко две тоталитарни руини - Куба и КНДР. Нравственият прогрес, както винаги, не бърза, но социалният е очевиден, а научно-техническият надхвърля всякакво въображение: човек сякаш се ражда във века на парата и електричеството, живее в епохата на атома и електрониката, а старостта посреща в джунглите на непостижимата информатика и всеобщата цифровизация. В детството си е бил в състояние някак да измайстори радиоприемник, макар и най-простия, днес на нищо подобно не е способен - освен с мъка, и то отгоре-отгоре, да се оправи с някакъв iPhone, с който внучето се справя, както дядо му със запарването на чай.
- Изглежда днешният ден няма нищо общо със света на духовно извисените хора от цикъла "XXII век", който създадохте през 60-те години. Според вас е настъпило "тържеството на Закона на авантата". Какво имате предвид?
- "Законът на авантата" е полушеговито название на напълно сериозния принцип на съществуване на хомо сапиенс: "Постигане на максимално удовлетворяване на потребностите с минимални усилия" Съгласете се, че не звучи много героично, а пошличко. В него няма нито благородство, нито патос. Маймунски принцип. Но като се замислим, целият ни прогрес се гради на него. Именно той ни е измъкнал от пещерите и през епохата на робството и феодализма, на първата индустриална революция, през века на парата и електричеството, на атома и електрониката ни е довлякъл до днешния свят. При това енергията му въобще не е намаляла, а продължава да ни тегли по-нататък, само че потребностите стават все по-изтънчени, а "минималните усилия" - все по-изкусни и енергопоглъщащи. Не виждам нищо лошо в това. Не може да се търси добро или лошо в закон на природата. Законът работи - това е положението.
- А ще се случи ли това, което пишете в един роман: "Само глупаците смятат, че машината не е способна да победи човека в интелектуално сражение"? До какво ще доведе?
- В играта на шах човекът вече загуби от машината. И явно реванш няма да има. Разбира се, това не е отговор на въпроса "Може ли машината да мисли?", но наранява достойнството на хомо сапиенс и въобще ни изправя нащрек. Нито за секунда не се съмнявам: изкуственият интелект ще бъде създаден. Като начало трябва само да разберем какво е интелектът въобще и човешкият интелект в частност. След това работата ще тръгне като по масло.
- Наистина не сме подредили дома си. Заплашват ни много неща. Тезата, че краят на света ще настъпи на 21.12.2012 г., обиколи света и много хора се уплашиха, буквално. Какво бихте им казали и какви са всъщност истинските опасности за човечеството?
- Не мога да се отнеса сериозно към тези слухове и въобще към всякакви апокалиптични пророчества. Не са убедителни. Стават за катастрофически филми, но иначе - не. Човечеството живее в джунглите на глобалните заплахи и опасности: на първо място - ядрена война, избухване на "ръкотворна чума", измъкнала се от секретна лаборатория, енергийна криза. Фактът, че това няма да бъде "краят на света", а "само" краят на нашата цивилизация, е слабо утешителен. Но има и по-сериозни опасности: например падането на метеорит с километрични размери. Това наистина ще бъде краят на всичко. Или изригването в близост на свръхнова - това вече се е случвало и тогава са загинали динозаврите. "Второто нашествие на марсианците" (роман, Аркадий и Борис Стругацки, 1966 г. - бел. ред.), разбира се, не е на марсианци, а на агресивни пришълци от Космоса... Вероятно трябва да имаме предвид всичко това, но същевременно ясно да си даваме сметка, че нашият свят е устроен така: колкото по-грандиозна е една катастрофа, толкова по-малко вероятна е тя в обозримо бъдеще. Иначе нас нямаше да ни има на Земята.
- Ако има пряка връзка между науката и фантастиката, какви са новите предизвикателства пред науката днес?
- Връзката между фантастиката и науката става, както и по-рано - чрез научната фантастика. Това е литература за съдбата на хората на науката, за съдбата на научните идеи и открития, за научно обоснованите светове. Научната фантастика е рожба на научно-техническия прогрес, посветена е на него и ще съществува, докато към него има обществен интерес. За предизвикателствата пред съвременната наука не се наемам да говоря. Аз съм безнадеждно изостанал и нямам нито сили, нито възможности да следя новините. Нещо по-лошо, отвсякъде те заливат разни свежи научни сензации и разбираш, че не разбираш... Нищо! Усилия на вятъра. Както беше с прословутата струнна теория, която така и не проумях.
- Напоследък в Русия е необяснимо голям интересът към българската пророчица Ванга - много по-голям, отколкото у нас. Как си обяснявате подобен феномен?
- В Русия въобще има "пристъп на Средновековието". Магьосници, знахари, астролози, пророци. Църквата отвоюва нови и нови позиции. Мисля, че винаги става така, когато страната е на кръстопът. Все не можем да изберем посоката: към Европа, демокрацията и икономическите свободи, или към Азиопа - към авторитаризма и одържавяването на всичко.
- Пишете ли нещо в момента? В България имате много поколения почитатели, които със страст ще прочетат всяка ваша нова творба.
- Принуден съм да ги разочаровам. Вече дълги години не пиша белетристика. Скучно ми е. Омръзна ми да измислям. До такава степен, че дори чета "измислиците" само по задължение. Предпочитам нонфикшън. Пиша изключително публицистика.
- Коя от филмовите адаптации на вашите творби смятате за най-добра?
- Разбира се, "Сталкер" на Андрей Тарковски. Аркадий Натанович го наричаше "филма на XXI век". Ако говорим за екранизации, в които текстът се пренася на екрана възможно най-адекватно, това е "Обитаемият остров" на Сергей Бондарчук, но само първата серия.
- Какво бихте искали да се сбъдне - или да не се сбъдне, от всичко, описано във вашите книги?
- Разбира се, бих искал да поживея поне две години в света на "XXII век", но явно няма да стане. Това, което не бих искал да виждам, ме обкръжава ежечасно през целия ми живот. А "Хищните вещи на века" (1964 г., повест на Аркадий и Борис Стругацки, посветена основно на обществото на потреблението - бел. ред.) настъпват все по-плътно и вече окупират бъдещето, без каквото и да е желание от моя страна.
- Как смятате, че ще изглежда човечеството в края на XXI век?
- Ей, че въпрос! Той не е за интервю, а за дебело футурологично съчинение. Впрочем ще рискувам да перифразирам безсмъртния Воланд (Булгаковия Мефистофел от романа "Майстора и Маргарита" - бел. ред.): "Какво пък. Хора като хора. Само енергийната криза малко ги е развалила".
- Оптимист ли сте за бъдещето на човечеството? Според много читатели в книгите ви се усеща чувство на безнадеждност и песимизъм. Това част от вашето светоусещане ли е?
- Аз съм безусловен и безспорен оптимист. - "Питате ме: Защо е велик човекът? Защото е създал втора природа? Защото е задвижил почти космически сили? Защото за съвсем кратко време е завладял планетата и е открил прозорец към Вселената? Не! Защото въпреки това е оцелял и има намерение да оцелее и по-нататък." Това е от "Пикник край пътя", 1971 г. И днес мисля така. Аз знам: човечеството е огромна хомеостатично устойчива, дяволски енергоемка маса от хора, изтъкана от талантливи, упорити, приспособяващи се към всичко, сменящи се едно след друго поколения. И на това не му се вижда краят. Те се раждат, страдат и умират, те побеждават и търпят поражения,
работят до припадък, убиват се взаимно, убиват планетата, но отново и отново създават нещо ново и разгадават неизвестното.
С векове те почти не се променят, минават хилядолетия, а тях, както винаги, ги движи законът на авантата. Зла ленива маймуна живее във всеки един от тях, но с всяко поколение се раждат "желаещите странното" (носители на новото и доброто в "Опит за бягство", 1962 г. - бел. ред.) и на това също не му се вижда краят. Нищо няма да ги спре - никаква сила, даже няма да ги забави, в реалния свят няма такава сила - освен космическа катастрофа, и те ще продължат да увеличават количеството и качеството на своите умения и знания - да творят прогрес, който няма край.
И може би някога най-накрая все пак ще изпитат потребност от Възпитания човек, ще създадат "Високата теория на възпитанието" и ще построят света от "XXII век". А може би - не. Може би ще минат и без това - просто ще продължат нататък по същия познат път, но все едно, движението няма да има край - с тази разлика, че светът им ще бъде друг - навярно няма да е лош, но вече не ще бъде така светъл. Ето, всичко това аз наричам оптимизъм.
(С малки съкращения)