Добре дошли в Средновековието

https://www.24chasa.bg/Article/1650172 www.24chasa.bg

За да разберем автономистките движения, които процъфтяват през последните 20-ина години, предлагам следния мисловен експеримент.

Лансираме движение за независима София с крайна цел - независимост от територията. За целта мобилизираме медийни историци, които да докажат примерно келтския корен на града, да изтълкуват културната роля на минералните извори и банята като място за общуване, да разбунят омраза към северния завоевател хан Крум, посякъл хиляди мирни християни в града. История много, сюжети безброй. Откъсването на София от по-изостаналата икономически България автоматично вдига благоденствието; от 37% спрямо средния за ЕС доходът скача автоматически на 70%, а при умело изключване от новата държава на някои нежелани квартали като "Факултета" - и над 100 процента.
Без някой да си мръдне икономическия пръст!

Девизът "София - Люксембург на Балканите!" ще казва всичко. Отделен бонус ще е лесната по екстрадиране на безработни хора или скитащи кучета.

Подобен ще е резултатът, ако се освободят от териториите си Мюнхен, който ще скочи на 300% от средното за ЕС; вътрешен Лондон пък ще стигне фантастичните 600%! И ако това ви се вижда свободна фантазия, спомнете си какво се случи, когато Словения се отърва от Югославия, Естония - от Русия, а Чехия с хватка от жиу-жицуто използва страстите на словашките националисти и ги остави да се оправят с автономията си. Във всеки един от тези случаи рязко скача жизненият стандарт, а националистическата еуфория придава естетическа форма на задоволството.

Какво е пречело досега на богатите да се отървават от бедните? При разпада на Османската империя Балканите преживяват десетилетна криза: през целия ХIХ век Гърция е на командно дишане от европейските банки (точно като сега).

От руините на великата Австро-Унгарска империя се ражда една провинциална, фолклорна, селскостопанска държавица - Австрия. Просто икономиката по-рано е предполагала обширни, контролирани от държавни институции територии, от които се вземат суровини и работна ръка и на които се продават индустриални продукти.
Този обмен изисква и определена доза солидарност: богатите отделят част от печалбите, си за да образоват бъдещите си работници, да строят пътища, отбраняват границите.
Независима София днес не би имала подобен проблем, понеже контролът над икономическия обмен е станал глобален: дължи го много повече на НАТО, ЕС или СТО, отколкото което и да било българско министерство. Наместо да купува домати от Пловдив, тя ще си ги взема по-евтино от Измир, наместо да търси ватмани от Видин, ще ангажира фантастичните шофьори в Делхи. Е, кажете сега защо една такава нова държава да проявява солидарност с територията?

Патриотите от ХIХ век ще възразят, че всички сме потомци на Крум Страшни - но ето на, една умела интерпретация и мястото му на предтеча може да бъде заето от келтите, готите, сердите или самия Константин Велики, който уж бил казал "Сердика е моят Рим". Не се ли отървахме така през последните 20 години от славяните, които от Паисий насам смятахме за деди?

Идентичностната фантасмагория, разбира се, има голямо значение; нека обаче не забравяме, че тя обикновено е средство в борбата за власт и ресурси. Каталуния (където сепаратистките партии, лява и дясна, заедно вече могат да предизвикат референдум за отделяне от Испания) наистина има зад себе си хилядолетна хералдическа история, култура и дори език.

Най-сериозният аргумент за отделянето обаче си остава, че този регион е значително по-богат от средното за страната: сепаратистите печелят симпатии с нежеланието си да плащат за другите. За сравнение: Страната на баските е много по-решителна в желанието си за отделяне, дори със средства на убеждение, стигащи до бомби и убийства. Но баската независимост ми се вижда доста по-далеч от каталунската - просто там живее много по-бедно население.

Същият е сюжетът в Шотландия, където се очаква до две години референдум за независимост. Пак стара хералдика, културни различия, тежки рани от британския империализъм и целият останал идентичностен арсенал. Но дали жаждата за свобода щеше да е така силна, ако не бяха открити петролните находища в морето, които обещават на независима Шотландия бъдеще подобно на Норвегия (впрочем страна, която заради това си богатство решително отказва да влиза в ЕС)?
За сравнение: национализмът в Северна Ирландия е по-стар, по-яростен, по-кървав, но мнозинството от населението неведнъж гласува против независимостта.

Искат независимост фламандците в Белгия, защото след края на индустрията през 70-те г. френскоезичната Валония рязко обедня. Може би единственото, което държи заедно тази симпатична страна – освен краля, бирата и футбола – е градът Брюксел, който не могат да си поделят. Иначе процесите на дезинтеграция са сериозно напреднали и повечето белгийци, които познавам, са се примирили със задаващия се край на страната им. Обратно, много по-шумният национализъм в Корсика (където всяко лято палят вили на “френски чужденци”) едва ли някога ще увлече населението в “Острова на красотата” за горд отказ от френското държавно преразпределение на ресурси. Нека споменем и леко фолклорния проект на Лега норд за автономна Падания, културен бриколаж география (в центъра е долината на По), история (съпротивата срещу Рим, италианското възраждане), етнология (келтите – пак те!) и малко расизъм (южняците са мързеливи, мургави, непоправими). В последна сметка зад проекта стои драматичното разделение на Италия: богатият Север иска да се отърве от финансовото бреме на бедния Юг.

Как стана така, че Западна Европа тръгна по пътя на разпада, поет през 90-те г. от Източна? Дали да търсим причината в необмислената политика на регионализма, която имаше за цел да подкопае националните държави и да даде повече власт на Брюксел? Така или иначе идеята не успя, защото държавите бяха подкопани, но Брюксел – още повече. Според мен причина за общия разпад на териториите е неолибералната логика, при която непосредственият икономически интерес е мярка за всички неща: отделната страна, регион, та дори град почват да мислят за себе си като предприятия и да действат егоистично на глобалния пазар. Дългосрочната перспектива е все по-подозрителна, не знаем какво ще е утре, а ако някой опитва да ни говори за бъдеще – той непременно е идеолог. През 1995 г. десният кандидат за президент Филип дьо Вилие го изрази по следния начин: откъде накъде Франция трябва да се чувства длъжна да взаимодейства винаги с Полша? Ако днес ни е изгодно да имаме отношения с Полша, утре ще е с Бразилия, вдругиден със Сингапур... Ако продължим неговата логика: защо Каталуня следва да има привилегировани отношения с държавата Испания? А защо Барселона да има по-специални отношения със самата Каталуня?...

Външната страна на този процес е втвърдяването на идентичностното говорене до агресивни, дори фашизоидни нотки. В Англия растат антиевропейските настроения, “Чаеното парти” в Америка обявява всяка преразпределителна солидарност за комунизъм, германците не искат да плащат за мързеливите гърци... Вместо от името на мнозинства новият национализъм е дефанзивен, разпалва страха от държавни служители чантаджии, готованци на социалните фондове, имигранти, които заплашват едно чисто и автентично малцинство. Зад фронта на символа винаги е желанието малки, богати групи да се укрепят около замъка и да оставят другите на произвола на съдбата. Добре дошли в Средновековието!


Любопитен е въпросът дали евентуалните нови страни - Каталуня, Фландрия, Шотландия, ще се окажат автоматически членки на ЕС. Засега Европейската комисия се въздържа от всякакъв коментар по такава хипотеза, за да не повлияе на процеса (ако каже “да” – ще подкрепи автономистите, ако каже “не” - юнионистите). От една страна, отделните граждани на разпадналите се нации не могат бъдат лишени от европейското протогражданство. От друга, новите държави ще трябва да подпишат съответните договори, което – както знаем от горчив опит – е дълъг и мъчителен процес. Ако Каталуня тръгне по него, не е ли очевидно, че остатъчна Испания ще затруднява максимално членството й? Добре, чудесно си представяме една 7,5-милионна страна да процъфтява в ЕС, който поема повечето функции на една държава; какво ще прави тя, ако изведнъж се озове вън от него?


Сигурно още много мастило ще излеят експертите по тези теми. Нека не забравяме обаче историческия паралел: докато Европа се разпада на феодални владения, империите наоколо са във възход: като Арабския халифат и Османската империя преди, като САЩ и Китай днес.

ИВАЙЛО ДИЧЕВ, културолог

  • Да мислиш критично, е много по-различно от вярата в световни конспирации

    Да мислиш критично, е много по-различно от вярата в световни конспирации

    Има конспиративна теория, че Бил Гейтс е световен злодей и крои пъклени планове тайно да сложи чипове на хората чрез ваксини. Случайно ли се появи този вирус, който докара световна криза, питат се свръхподозрителни хора, които са 100% убедени, че не може да няма централен замисъл и суперзлодей. Тази теория явно се е разпространила толкова широко
  • Даниел Спасов, Катрин Селие, Милен Иванов и Александър Селие - двамата певци са със съпругата и сина на Марсел Селие.
СНИМКА: ФЕЙСБУК

    Загрижеността за бъдещето на “Мистерията на българските гласове” е наша мисия

    Златната марка “Мистерията на българските гласове” предизвика задочен спор на страниците на в. “24 часа” между певици от хора и настоящата диригентка Дора Христова. Днес публикуваме отговора на певеца Даниел Спасов, който също е част от историята на знаменития хор. “Писанията” на Дора Христова в отговор на отвореното писмо от народната певица Олга