Българското радиоразузнаване първо засича кипърската криза 1974 година

https://www.24chasa.bg/Article/1651746 www.24chasa.bg
Полк. о.з. Тасо Тасев СНИМКА: Пиeр Пeтров

През лятото на 1974 г. армията на съседна Турция подозрително се раздвижва. Това остава скрито за чуждата агентура, но българското радиоразузнаване засича чести вдигания по тревога и масово изнасяне на войски към военни аеродруми. В същото време бил усетен и засилен радиообмен между части на гръцката армия.

Малко преди това кипърският президент архиепископ Макариос е отстранен и властта минава в ръцете на гръцката партия ЕОКА, която иска да присъедини острова към Гърция. Анализаторите на българската военна разведка събират две и две и стигат до извода, че

Турция се готви да нахлуе в Кипър, за да попречи на гърците.
Ситуацията бе характерна за т.нар. застрашаващ период преди избухването на война, разказва о.з. полк. Тасо Тасев, един от създателите на българското радиоразузнаване. Прехванатите съобщения били пратени нагоре и още на другия ден получили официално потвърждение.

В този случай изпреварихме всички източници на информация, коментира Тасев. Той е 83-годишен пенсионер с отлична памет и висок жизнен тонус. По въпросите на радиоразузнаването говори за първи път публично, въпреки че е напуснал армията още през 1984 г. Как да приказвам, като още срещам из София хора от гръцката диаспора, които сам съм обучавал, казва ветеранът. Преди работата с агентурата обаче трябвало да измине дълъг период, в началото на който стоят първите структури на родното радиоразузнаване.
Най-напред Тасев бил назначен за командир на пеленгаторна група, след това - на пеленгаторен отряд, а по-късно и на отряд за радиопрехват. И почти всеки път започвал, така да се каже, на гола поляна.

Работели по турско, гръцко и югославско направление, както и по НАТО с особено внимание към Шести американски флот в Средиземно море. По мощността на излъчванията на техните радиостанции например определяли къде какъв щаб е сформиран, например в Солун - щаб на корпус, а в Лариса - щаб на бригада. Така разкрили цялата организационна структура на гръцката и на турската армия.

В първите години било лесно, защото противникът излъчвал в открит текст, но после се усетили и почнали да кодират съобщенията. Турските радисти се познаваха по това, че квачеха и тонът им бе по-бавен, си спомня Тасев. Всяка радиограма завършвала с ГБ - гудбай, или гюле-гюле - довиждане, всичко хубаво. Докато тонът на гръцките радиостанции бил по-тънък и по-отчетлив.

Тасев ясно си спомня една по-малка, но много по-опасна за България криза, породена от опита на гърците да завладеят остров на река Марица при Капитан Андреево. През лятото на 1952 г. гръцки граничен взвод атакувал острова и поставил 12-часов ултиматум на българите да се изтеглят. В завързалата се престрелка нашите ликвидирали командира на гръцкия взвод и кризата се изострила още повече. Ние бяхме на огневата линия заедно с граничарите, си спомня ветеранът. Запасили се с патрони, наредили гранати на брустверите и зачакали сигнал за атака.

Слава богу, разумът надделял, политиците се разбрали и конфликтът бил избегнат. Никой не знае обаче кръвта на убития гръцки офицер  дали не би могла да подпали война между двете държави.

Стартирали радиоразузнаването с немска техника, останала от войната. Апаратурата била старичка, но пък в колите "Опел Блиц" имало парно отопление. Дежурните разчети били за завиждане, докато почиващите зъзнели в палатките.
Така било в началото - на палатки и с храна от граничните отряди. Тасев и до днес не може да забрави мармалада, който им давали всеки ден вместо десерт в Петрич. Накрая започнали да го разреждат с вода - белким се получи нещо като компот. В "лавките на честността" пушачите давали своя дял от вафли за цигарите, които се падали на непушачите.

В началния период на Студената война двете враждуващи страни усилено се въоръжавали. И всяка се стремяла да разкрие новата организация на войските и особено новото въоръжение и бойна техника. Заради бързата промяна на обстановката се налагала честа смяна на дислокацията. Току се устроим на едно място, изкараме 2-3 зими и хоп - хайде преместване, разказва ветеранът.

Той и до днес си спомня как сами са пекли тухли, за да си построят малка къща край дупнишкото село Шатрово. Там бил преместен пеленгаторен разчет от Сандански. За командира старшина Цветков, който бил с млада булка и малко дете, намерили квартира в селото, но докато строили и служели, всички останали спели в палатки.

От селото дали разрешение за дървен материал, началството в Благоевград пък отпуснало дограми и малко преди първия сняг къщичката била готова.

Горе-долу по същата схема действали и когато на Тасев възложили задача да създаде отделен отряд за радиоразузнаване в Банкя. В далечната 1973 г. днешното суперградче било бедно и невзрачно. За начало ползвали няколко бараки на бивше военно училище и си греели вода в стари плювалници. Нощем пък дежурели с единствения пистолет на Тасев, друго оръжие нямали. След няколко години само

Банкя се превърнала в царството на радиоразузнаването.

Отрядът, отделният полк ОСНАЗ (отряд за специално назначение) и учебният център формирали отделна бригада ОСНАЗ на РГК (резерв на главното командване). Вдигнали нови сгради, получили модерна техника. В някои помещения при ядрена опасност подовете буквално за секунди потъвали заедно с най-ценната апаратура.

За радиорелейчиците обаче оборудвали чудесни пунктове по високите върхове в Южна България. Радиорелейната свръзка по принцип работи в УКВ диапазона. И ако дългите вълни заобикалят препятствията, средните - също, макар и по-слабо, то за релейчиците е нужна пряка видимост. На Снежанка например изкачили цял ЗИЛ с тежка апаратура. Като стигнал върха, шофьорът от радост надул клаксона. Тогава намиращите се наблизо овчари буквално онемели. После разказали как през войната немци дълго се опитвали да стигнат върха с коли, но се отказали. Как се изкачихме - един бог знае, но на връщане устата ми се напука от напрежение, си спомня Тасев. Всеки момент имало опасност тежкият камион да рухне в пропастта.

Път нямало - само каменисти пътеки, на места подлагали цели дървета, за да се измъкнат. Искали да заредят пункта с всичко необходимо, защото там горе зимата била изключително дълга и тежка. Като се качи разчетът през септември, се прибира долу чак през май.

Увлечен в постоянно местене, Тасев все отлагал да кандидатства във военна академия. Пратил свои заместници да учат в инженерната академия в Ленинград, но за себе си успял да задели само няколко месеца за специализиран курс по радиоразузнаване в Москва.
Докато не го хванала тежка пневмония. Едвам се измъкнал от лапите . Времето било бедно, нямало силни лекарства, ако организмът се пребори - оживяваш. Тъкмо се оправил, сигнална ракета разкъсала жестоко ръката му.

След като оздравял, уж за по-леко го преместили на оперативна работа в София. А набирането на агентура за Гърция се оказало по-мъчно и от изкачването на връх Снежанка. Поставили му задача да подготвя агентурен резерв в случай на война. Справил се и с това, макар сърцето и душата му да останали в радиоразузнаването.

И така до 1984 г., когато тежко се разболяла съпругата му. Трябвало бързо да решава и Тасев напуснал армията. Бил само на 56, а му се струвало, че е изкарал в униформа поне 100.

След уволнението продължил да работи в квартала по въпитанието на младежта. Навиците от казармата свършили работа.