Майка от Разград: Дадох момичето си отвъд океана, за да се грижа за болния му брат

https://www.24chasa.bg/Article/1652802 www.24chasa.bg
Майката Антоанета и братът Пламен СНИМКА: Виолета Минчева

Горчивина е обхванала тези дни дома на 47-годишната Антоанета Стоянова Пейчева от Разград и 27-годишния й болен син Пламен. След 12 г. двамата се сблъскват с тъжната истина, че дъщерята на Антоанета и сестра на Пламен - Биляна, не иска контакт с близките си в България.

"Оставете ме, не желая да ме свързвате с тях", казва 25-годишното момиче, което "24 часа" откри под името Джули в САЩ.

Непреклонна е и когато й казваме, че майка й страда за нея, а брат й е болен. Не я убеждават дори думите, че все пак става дума за жената, която я е родила. "Тя може да ми е дала живот, но ме е оставила 12 г. в сиропиталище, където никой не ме е  обичал и  не се е  грижил  за мен.

Не дължа нищо на никого. Искам да забравя миналото", категорична е Джули.
Майката Антоанета горчиво съжалява за деня, в който през 2000 г. се съгласява да даде 13-годишното си тогава момиче на американците Джорджия и Рики. "Тя толкова ме молеше да я пусна, че приех. Не съм подписвала обаче съгласие за осиновяване, а само договор за подпомагане", твърди Антоанета.

Дотогава момичето било отглеждано в интернат в с. Благоево, Разградско. "Дадох я там, защото имаше алергия, получаваше сини петна и задушаване от полените. Тя казваше, че се чувства по-добре с децата в дома в Благоево, отколкото у нас, където бяхме много хора в стая и кухня и брат й лежеше", казва Антоанета.

Таткото на Биляна Кирил Пейчев по онова време е в затвора. Семейството не иска да го вижда и заради многократните случаи на домашно насилие срещу тях. Бащата Кирил на два пъти краде Биляна, докато тя играе пред входа на блока, в който живеят. След това майката си я връща с полиция.

На молбата на "24 часа" да покаже договора, с който е дала момичето си, Антоанета казва, че няма никакви документи по изпращането на дъщеря си отвъд океана. По думите й 4 дни след заминаването на момичето крадци обрали жилището на семейството и задигнали цялата информация.

Жената казва, че главната причина да даде детето си на американското семейство бил болният брат на Биляна - Пламен. Той е опериран 4 пъти от 1996 г. досега от тумор на Вилмс. И до днес продължава да се лекува от усложненията.

Жената влиза  в контакт  с американското  семейство чрез техния сънародник Боб Битингер. През 1992 г. Боб и съпругата му Бети осиновяват от дом за деца в Разград друго българче. "Битингер идваше в града и даваше дарения на домовете за деца. Той ми каза, че може да ме свърже със семейство, което да вземе Биляна да я гледа, за да може да лекувам брат й", казва Антоанета. Твърди, че американското семейство й обещало, че ще може да чува дъщеря си. "Казаха ми, че ще ми пратят билет, за да ида да я видя. Но това така и не стана", споделя майката.

Биляна заминава на Коледа през 2000 г. Още докато е тук, Антоанета разбира, че ще се казва Джули и ще носи фамилията на семейството. На въпрос дали това не показва, че детето й все пак може да е осиновено, отговаря с мълчание. Няколко седмици след заминаването тя опитва да се свърже с американското семейство, но без успех.
Тогава решава да търси Боб Битингер, който говори руски. "Каза ми, че не е в добри отношения с Рики и жена му, че  не поддържа връзка  с тях и не може  да ми помогне
 за контакт с Биляна Каза само, че тя е добре и да не го търся повече", споделя жената.

После тя и синът й Пламен се свързали с българин в САЩ, който пускал обяви от тяхно име във вестници за издирване на Биляна, но отговор не получили.
След време започнали да опитват чрез приятелки на момичето в България и чрез хора, които познават Битингер. Пак удрят на камък.

След 13 г. решили да се обърнат и към популярната рубрика на "24 часа".

За по-малко от месец намираме Джули. Семейството й обаче не отговаря на писмата ни. Решаваме да търсим истината чрез Боб Битингер.

Справка в американския регистър на неправителствените организации показва, че той и съпругата му Бети регистрират през април 1995 г. неправителствена благотворителна организация, чиято цел е да предоставя подкрепа на български сираци. До 2009 г. организацията е развивала широка дейност. Според годишния й отчет за 2007 г. разходите й са около 40 000 долара.

Според една публикация фондът предоставя витамини и лекарства на 9000 български сирачета.

Едно от мероприятията, на което бил връчен поредният чек, било организирано през септември 2005 г. За събитието подробно разказва местен сайт. Според публикацията на тържеството са присъствали 2 деца, осиновени от България - едното е дъщерята на Боб Битингер, а другото - момичето, което търсим.

Според публикацията на срещата тя разказала личните си наблюдения за
трудната съдба  на сирачетата,  които понякога се сблъсквали с липса на грижа.

Напоследък момичето се регистрирало в няколко сайта. В един от тях казва, че е от България и че е било осиновено на 12 г. "Обичам да се забавлявам с приятелите си и да общувам с хора, които не ме унижават. Внимателна съм, докато не ме ядосат. Обичам семейството си и най-добрите си приятели."

Тъкмо с американското си семейство Джули прекара Деня на благодарността миналата седмица. "Имах страхотен ден със семейството си. Какъв прекрасен Ден на благодарността. Обичам ви всички с цялото си сърце", написа Джулия. За съжаление, поне засега, българските й роднини не изглежда да са сред тях.

Майката твърди, че не се е съгласила за осиновяване

"Никога не съм се съгласявала Биляна (Джули) да бъде осиновена, въпреки увещанията на Боб Битингер и на семейството на Рики, което искаше да я вземе." Това твърди 47-годишната Антоанета Пейчева, майка на 25-годишната Джули, родена в България с имената Биляна Антонова.

Биляна е родена на 19 май 1987 г. Тя е третото дете в семейството на Антоанета Стоянова Пейчева, която е родом от Разград, но по онова време живее при съпруга си в Берковица. Биляна има двама братя - Кирил, който живее самостоятелно, и Пламен, който сега живее с майка си в Разград. Двамата живеят мизерно и досега са се издържали от инвалидната пенсия на Пламен, която обаче била спряна. Антоанета гледа възрастни почасово, чисти входове, плете на една кука и продава покривки и блузи, за да изкара някой лев. "Бащата на децата ми беше в затвора, когато се роди Биляна. Затова я записах на мое име", обяснява Антоанета.

Майката се прибира с трите си деца от Берковица в Разград, след като мъжът й влиза в затвора.

"Беше ни трудно, защото живеехме много хора в кухня и хол в къщата на майка ми. По-късно Кирил се отдели и останахме с Пламен и Биляна. Пламен боледуваше, откриха му тумор на Вилмс, претърпя няколко операции, химиотерапия, отстранен му е единият бъбрек, има скъсени черва. На моменти изпитва силни болки и взема медикаменти. Непрекъснато съм се грижила за него, но никога не съм искала да изоставя Биляна", твърди Антоанета.

По онова време Биляна получила поленова алергия и майката решила да я даде в първи клас в помощното училище в разградското с. Благоево, което сега е закрито.
През 1999 г. американецът Боб Битингер пристигнал в Разград да дари апаратура на болницата. Ходил да даде дарение и на дома в с. Благоево и харесал Биляна, разказва майката.

"През есента на 1999 г. Битингер за първи път ми спомена за осиновяване. Имал братовчед златар на име Рики, който нямал деца. Каза, че нямал на кого да си остави имотите. По-късно Рики дойде, донесе чифт златни обеци и пръстен за Биляна. Говори с мен и ме накара да си помисля дали няма да я дам за осиновяване. Не бях съгласна", разказва Антоанета.

Шест месеца Биляна я молела да я даде. Казваше ми: "Искам да уча, да се развивам, не искам да живея все така. Тук мирише на хапчета, на болница, искам да имам своя стая." Момичето ми искаше да има хубав дом и образование. Казваше, че иска да има своя територия. Смяташе да стане спортистка, да тренира лека атлетика или художествена гимнастика", споделя майката.

Тя твърди, че не се съгласила да подпише документите за осиновяване. Тогава по думите й й предложили договор за подпомагане, според който щели да даряват средства за лечението на Пламен и пари за трансплантация. Допълва, че й предложили да осиновят и Пламен.

"През октомври 1999 г. подписахме договор за подпомагане. Както ми обясни адвокат от Разград, в документа пишеше, че ще има пари и за нас с Пламен, ще ни подпомагат с лекарства. Пишеше още, че ще можем да пътуваме до САЩ веднъж на три месеца на техни разноски и да виждаме Биляна. Три дни след това обраха жилището ни. Намерихме вратата отворена, а от нас липсваха документи, снимките и дрехите на Биляна", твърди Антоанета.

Тя обаче признава, че е подписала документа на английски език и нямало кой да й преведе точния текст.

Юристи обаче твърдят, че това е невъзможно и че детето не може да бъде изведено с договор за подпомагане.

13-годишната по онова време Биляна не се връща малко преди Коледа през 2000 г. "Децата от дома в Благоево заминаха на състезание в Търговище. Смятах, че Биляна е с тях, но тя не се върна. Така замина, без да разберем", обяснява Антоанета.
Тя потърсила обяснение от учителките в дома и от директорката, а те й обяснили, че Биляна е тръгнала с американското семейство, което показало документ, че момичето е осиновено.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Скромна на вид 51-годишна пловдивчанка се оказа сред най-издирваните жени в Европа. В рамките на няколко години Радина Жечева успява да прибере спестяванията на десетки хора от цялата страна. Докато прокуратурата се накани да реагира, измамничката си плюе на петите и няма как да излежи 5-годишната си присъда

С условни присъди се разминаха шестима граничари, обвинени, че са прибирали подкупи, за да пропускат безпрепятствено камиони и автобуси през ГКПП Малко Търново. Като виновни за участие в престъпна банда за взимане на рушвети са признати Кирил Костов, Благой Димитров, Сергей Атанасов, Петко Грудов, Георги Ташев и Денис Юсеин

Невърнат дълг на сръбския кримитип Дарко Таминджич е най-вероятната причина за разстрела на столичния бизнесмен Любомир Пенев. В това са убедени хора, близки до разследването на кървавата трагедия от далечната 1999 г. Както повечето поръчкови покушения в годините на прехода и това до ден днешен не е разкрито