Шанхай, в който преди две седмици започна пътешествието на група журналисти от Източна Европа, е най-големият град в Китай и един от четирите градове-провинции, подчинени пряко на централното правителство.
Още от летището се набива на очи чудовищната инфраструктура, в която са вложени милиарди долари - стотици километри магистрали, сложна плетеница от естакади и тунели, които прорязват града надлъж и шир. И, разбира се, небостъргачите, които са навсякъде - хиляди огромни билдинги (над 4000). Но за разлика от Ню Йорк над половината от тях са жилищни сгради.
Шанхай е разположен в източната част на страната, при вливането на река Яндзъ в Източнокитайско море и в миналото е известен главно с риболова и текстилната си промишленост. През 19 век развитието му дръпва рязко, благодарение на благоприятното разположение на неговото пристанище. Освен това Нанкинският договор след първата опиумна война от 1842 година го определя като един от градовете, отворени за международната търговия.
Градът бързо се превръща в процъфтяващ център на презокеанската търговия и още през 30-те години е многонационално финансово и бизнес средище. Либерализацията на китайската икономика след 1990 година предизвиква нов тласък в развитието на града и през 2005 година Шанхай се превръща в най-голямото товарно пристанище в света.
Гледан от 100-я етаж на кулата на Световния търговски център, днес модерният район Пудун е гора от лъскави небостъргачи, някои от които продължават да растат към небето.
В модерния експозиционен център големи макети и мултимейдийни презентации показват нагледно как е израсъл и продължава да се развива многомилионният град.
На другия ден подробна информация за настоящото и бъдещото развитие на мегаполиса ни дава началникът на информационната канцелария при Шанхайското правителство. От думите му става ясно че дори присъствието на града в Топ 3 на световните финансови центрове не ги удовлетворява и амбициите им продължават да растат.
Продължава да расте и градът - цели жилищни квартали с десетки над 40-етажни блокове се изграждат едновременно, като се работи денонощно, седем дни в седмицата, на няколко смени. След приключването на обекта не само апартаментите са готови да посрещнат новите си обитатели - напълно завършени са и кварталните молове, развлекателни и социални центрове, училища, университети и т.н.
Булевардите и улиците в новите квартали също се предават готови напълно, заедно с нов лъч на метрото, а всичко е богато декорирано с градинки и стотици новопосадени дървета. Прави се инфраструктура и за многобройните велосипедисти, като по техните алеи се движат и мотоциклети, но задължително само електрически. Почти всеки втори велосипед също има електрическо задвижване, заради големите разстояния в мегаполиса.
Шанхай не е само небостъргачи - едно от най-приятните, но и най-скъпи места е френският квартал, който е запазил уникалната си архитектура и се е превърнал в плетеница от луксозни магазини, музеи и ресторанти с кухня от цял свят. В същия квартал е и двуетажната къща, в която през 1921 г. дванадесет делегати (между които и представители на съветските и холандските комунисти), са основали Китайската комунистическа партия (ККП).
Един от участвиците в първия конгрес на ККП е бил Мао Дзъдун, който по-късно получава прозвището Великият кормчия на Китай. Въпреки че във възстановката на паметната случка чрез восъчни фигури в къщата-музей Мао е в централна роля, всъщност тогава той е бил твърде млад и не е бил лидер, утвърждава се по-късно.
Как живеят обикновените китайци в Шанхайн? Получаваме частична представа с посещение в в квартала Улицяо в областта Хуанпу. Той представлява типичен китайски жилищен район - стотици жилищни блокове, затворени от обща ограда, с прецизно поддържани градинки.
И културен център, нещо като читалище, където ентусиасти се събират да танцуват традиционни танци, деца правят първите си стъпки в кунгфуто, а хора от всякакви възрасти се тълпят в зали с компютри, където придобиват умения и си вършат работа, контактуват с роднини по скайп.
На другия ден пътешествието ни продължава със самолет към Гуейян, административен център на южната провинция Гуейджоу. Гуейян е сравнително малък за китайските мащаби град, с население от «едва» 4 000 000 души. Намира се на около 1 100 м надморска височина, сред величествени планински вериги.
Водят ни тук, за да видим по-малък град и по-бедна провинция. Районът обаче е богат на минерални ресурси (най-много въглища) и е важен център за производството на електроенергия, а небостъргачите и новите квартали също никнат като гъби.
Районът е богат е и с присъствието на някои от малцинствата на многомилионното китайско общество. Например на около 200 км от Гуейян има село, в което от няколко хилядолетия живеят представители на етническата група мяо. Това малцинство всъщност наброява над 8 млн. души само в Китай. В селото, превърнато в резерват, живеят около 6 000 мяо.
Очаквайте скоро продължение по темата