Tъкмо свикнахме с живота на Земята, а сега всичко трябва да свърши. Тия 4 милиарда години се изсулиха ей така. Даже и не усетихме. Бързо като щракане на среден пръст, приплъзнат в палец. Останаха още няколко дни до края на света, ако се вярва на предсказанието на древните маи и техния календар, който свършва на 21.12. 2012 г.
Аз лично не вярвах, но след като онзи ден Американската космическа агенция НАСА излезе с официално опровержение, съмнението леко ме загложди. Защото и децата знаят, че щом една щатска правителствена агенция тръгне да отрича публично нещо, значи положението е... Houston, we have a problem!
Допълнително напрежение ми се създаде и от становището на Москва по въпроса с календара на маите.
“Слуховете за приближаване на края на света влияят негативно на здравето,
затова авторите и разпространителите на подобри сплетни трябва да бъдат наказвани.”
Това е съвсем сериозно изявление и не е на кого да е, а лично на главния санитарен лекар на Русия Генадий Онишченко. Даже и фамилията му звучи стряскащо някак си. Като Унищоженко, само че казана на бърз руски с набъбнал от водка език. Майтапът си е майтап, но нещата явно са сериозни. В Русия, както знаем, по традиция още от времето на Лаврентий Павлович пращат санитари да приберат някого само ако трябва да се опази някаква голяма тайна. И вече съвсем, ама съвсем в краен случай, вместо принудителна терапия в психоклиника се предписва чай с полоний-210.
Тъй че, щом за нещо американците отричат толкова енергично, а руснаците допълват “ще се наказваме”, то явно ще има да става нещо.
Възможно е просто най-накрая израелците да гръмнат по Иран с прословутата си ядрена бомба, която толкова дълго крият в пустинята Негев. И така още преди края на годината ще са се сбъднали не само предсказанията на маите, а и всички библейски пророчества от старозаветния Мойсей до последния евангелист Йоан.
Помня, че в края на декември 1999 г. с група приятели прекосихме Светите земи и след като евхаристийно се причастихме на гроба Господен в Ерусалим, се отправихме към Синайската пустиня.
Там в пост и молитви искахме да дочакаме деня на Страшния съд
Тогава той ни се представяше с името Проблем 2000.
Сега, когато е модерно да се говори и обсъжда календарът на маите, всички вероятно вече са забравили, че в края на 1999 г. друга гибелна прокоба тегнеше над грешните ни души.
Велики специалисти всекидневно ни обясняваха един през друг как компютризираното човечество ще изтрещи като евтина фасонка на късо напрежение.
Системите за управление на технологичните процеси в ядрените централи, химическите заводи, борсите и всичко останало, що се движи от компютър, щяло да се парализира, бъгне и гръмне. Заради някакви двоични проблеми на програмното обезпечаване, за което разработчиците през 80-те и 90-те години не си били дали сметка. Обясняваха ни как компютрите нямало как да превключат от 1999 г. на 2000 и щели да мислят, че сме 1900-ната и това било свършекът на Земята.
Наричаха го още Millennium bug,
а също и Y2K - някакво съкращение, които самите програмисти си бяха харесали
Всички ние, нормалните хора, които не разбираме от програмиране, тогава се блещехме на това Y2K.
Точно както сега всички, които не са гватемалски шамани, се пулят на този кръгъл каминяк с фигурки, дето е набеден за календар на маите и основно доказателство за свършека на битието.
През 1999 г. с моите приятели решихме, че ако всичко, що е компютър, ще гърми и ще сее поголовна смърт, то ние трябва да избягаме някъде, където няма и следа от дигитализация. И така се забихме в Синайската пустош да посрещнем злокобната дата 1 януари 2000 г. в една скромна бедуинска шатра. Близо до Бог, ако се вярва на старозаветните сказания. И съвсем недалеч по права линия от реакторите на израелската ядрена централа в Димона - нещо, за което си дадохме сметка чак след това.
Все едно си бяхме на палатка в Козлодуй
Ако светът се беше бъгнал тогава заедно с всичките си ядрени централи, ние щяхме да сме сред първите изпепелени от огъж, жупел и уранови изотопи.
Средновековно скудоумие! Всъщност изкарахме си чудесно в Синай, а и на другия ден светът оцеля. Не знам обаче дали помъдря. Защото, като споменах за Средновековието, все имам чувството, че и днес се намираме в него.
Как е възможно хората да продължават да вярват с такъв неутешим патос в предсказания и свръхестествени сили. Нека само се огледаме около себе си.
Пълно е с гадатели, екстрасенси, развалячи на черни магии и леячи на куршуми.
Хвърлячи на боб, сушени кокоши
шийки и карти таро И не е нужно да биеш път из чукарите до някое родопско село, за да идеш при ходжа. И в София ги има - бол. Всеки квартал е с врачка. А по-отдалечените микрорайони могат да ползват услугата по телевизора, като се обадят на импулсен телефон.
Вярно е, че днес имаме леко техническо предимство в сравнение с хората, живели в истинското Средновековие.
Но за какво го ползваме? Да се обадим и да продиктуваме рождената си дата, за да чуем отсреща, че освен камъни в бъбреците имаме направена тежка магия. И за да ни я развалят, трябва да отидем в жк “Лагера”, еди-кой си блок, на третия етаж вдясно. Познавам съвременни, интелигентни и начетени хора, които ходят с червен конец против уроки на китката. Други носят на шията си синьото око на Фатима срещу зли погледи. Знам и за такива, които имат тефтерче, в което си записват тайно желания към Вселената. Първо желание - новата Х шестица на BMW. Без майтап!
Но само си представете това послание:
“Мила Вселена, моля да имам скоро новата Х шестица
Второ желание: Сандо да е само с мен винаги. Трето желание: Сандо да не поглежда друга жена никога!”
Цитирам по памет, но ще ви кажа, че това е истински документ, писан през 2011 г. от столична бизнес дама. Към тази година първото желание вече е изпълнено, за другите две Вселената още мълчи. Вероятно госпожицата трябва да се обърне и към Делфийския оракул. Но представете си, ако след 5200 г. това писмено наследство оцелее по някакви причини, какви ли тълкувания може да породи?
Окултните ни вярвания и врачките не са единствените белези на това, че живеем в истинско ново Средновековие. Денят ни започва с хороскопи и продължава с новини за новооткрити вампирски гробници. В дните, в които няма вампири, ни представят свети мощи. Кланяме се на какво ли не. Носиха ни пояса на Дева Мария и тазобедрената става на другата Мария, фонтанелата на св. Дионисий и мандибулата на света Параскева Римска.
После и на наша територия започнаха да излизат свети мощи. В мазето на Националния исторически музей намериха сDндъче с парчета от кръста, на който е бил разпнат Исус, а край Созопол излезе част от главата на Iв. Йоан Кръстител. После изровиха стомна с мирото на св. Николай и разни други чудесии. А където има светини, то е ясно - има и рицари пазители.
Едни хора, дето до онзиден са ходили с малка снимка на Георги Димитров
и Комунистическия манифест в джоба, днес се намятат с плащ с щамповани малтийски кръстове. Възможно ли е държавата с най-много екстрасенси на глава от населението да е на първо място и по рицари тамплиери? Да, възможно е! Само се чудя как уж сериозни хора се правят на палячовци със смешни пелерини и си вярват. Не им ли стига Хелоуин веднъж в годината безплатно, та трябва да плащат и членски внос, за да ги потупа някой по рамото с фалшив меч, произведен от китайска стомана? Но пък, като се замисли човек, вампири под път и над път, защо да няма и рицари хоспиталиери през XXI век?
Остават тия 4% от населението на Земята, дето настояват, че са били отвлечени от извънземни, изследвани и върнати обратно. Какво да се прави?
Лейди Гага е измислена, Хари Потър е истински, а Елвис Пресли, разбира се, е жив!
Имаме и своите нови алхимици - учените в лабораторията на ЦЕРН в Швейцария, които от години търсят нещо.
Твърдят, че искат да изолират божествената частица - чиста тъмна материя, която е основата на всичко в мирозданието.
За ускорителя на частици под френско-швейцарската граница се заговори усилено през последните години и съвпадна с приказките за края на света.
Оттам и страховете, че този експеримент ще доведе до оформянето на онази черна дупка, в която
Земята и цялата Вселена ще бъдат засмукани
като в сифон.Но ускорителят работи още от 1954 г. и освен огромни парични средства друго засега не е засмукал.
Историците казват, че Средновековието е било безпросветно време, в което
хората са виждали света през тесните процепи на своите вярвания
и страхове. Нормалното и свръхестественото са били в непрекъсната борба. Време, в което живите и мъртвите делят един и същ свят, а връзката между тях е ежедневие. Хората са вярвали, че са обречени. Мисълта за близката гибел се е превърнала в копнеж за пречистваща катастрофа и непрестанно търсене на знаците за приближаването на края.
А нима и днес не е така? Проблемът е, че краят все не идва. Вероятно защото е там, откъдето сме тръгнали.
ГЕОРГИ МИЛКОВ
Преизчисляват календара на маите, излиза, че финалът се е случил
През 1790 г. кирките на група строителни работници, които копаят в центъра на град Мексико, удрят в голям камък. Така на бял свят излиза 25-тонна базалтова скулптура. Ацтеките са я използвали, за да правят жертвоприношения върху нея. Но е доказано, че камъкът с причудливите орнаменти е много по-стар и принадлежи на цивилизацията на маите. Днес фанатичните апокалиптици твърдят, че този древен календар е именно доказателството, че светът ще приключи на 21 декември 2012 г., петък. В 10 ч българско време, ако се вярва на един монах от Кападокия. В ноемврийския си брой, който е още по сергиите, списание “Гео” предлага изключително интересни подробности за цивилизацията и летоброенето на маите. Там са описани и тайните, които съвременната наука е успяла да разконспирира от това иначе неразбираемо каменно творение.
Без да издаваме излишни подробности от този увлекателен текст, ще отчетем малката подробност, че цивилизацията, създала календара, е изчезнала много преди т.нар. цикъл да приключи. Тоест хората, които уж знаели кога ще дойде точно краят на света, не успели да предрекат собствената си гибел. Вероятно става дума и за кофти изчисления, защото никой не дава гаранции за превода.
Много учени и специалисти, занимавали се точно с тази древна цивилизация, твърдят, че според маите светът никога не свършва. Просто преминава през циклични периоди от по 5200 години. Приблизително. И точно тази империя на велики астрономи и предсказатели, която се смятала за безсмъртна, се разпаднала 500 години преди Колумб да открие, че такава земя въобще съществува. Докато маите се взирали в небето и наблюдавали звездите, доказвайки безкрайността на света, в Европа теолози и философи старателно поставяли основите на есхатологията - учението за последните дни. Векове наред вече хората на Стария континет живеят с идеята, че светът може да свърши всеки момент. Не и маите обаче. Тяхното летоброене е почти безкрайно - сложна система от три паралелни и често преминаващи едни в друг календара с различно предназначение. В нито един от тези календари обаче не се съдържат указания за край на Вселената, нито за други паралелни светове. Съвременната наука може да се похвали с разчетени ръкописи от киче - един от езиците на маите. Прецизно преизчислени според Грегорианския календар, тези сведения дават нова дата за край на света. Според тях тази фатална дата не предстои, а вече се е случила на 11 август 3114 г. преди Христа.
Ех, жалко, че сме го пропуснали, както биха казали циниците. От една прясна новина от Русия стана ясно, че все пак не е хубаво човек да се шегува прекалено много с тези неща. Както съобщават агенциите, руският министър на извънредните ситуации Пучков се пошегувал вчера с предсказанието на маите за края на света. Няколко часа по-късно двигателят на самолета му отказал във въздуха и аха да катастрофира. Наложило се да кацне извънредно в Новосибирск.
Съвсем сериозно обаче за разлика от маите съвременните учени смятат, че Земята ще бъде изпепелена. Това ще се случи рано или късно, но по-скоро късно. Защото става дума за след 3 милиарда години, когато Слънцето ще се издуе и ще изгори Земята. По-далечните планети може и да оцелеят още малко. Има-няма около два трилиона години. (24часа)