Димитър не е убил баща си, майка си и брат си

https://www.24chasa.bg/Article/167412 www.24chasa.bg
Майката, бащата и малкото братче на Димитър

За четвърти пореден път Софийският апелативен съд оправда Димитър Кънчев за тройното убийство на баща му, майка му и брат му, което стана в столицата преди цели 12 години и 3 месеца.

Последното решение - номер 210, е от 24 юни 2009 г. То е пето поред, като се брои и първата оправдателна присъда от Софийския градски съд от далечната есен на 1999 г.

Новото решение ще бъде обжалвано от близките на жертвите.

СНИМКИ: АРХИВ НА В. “24 ЧАСА”
Факсимилета от последното решение на апелативния съд.
СНИМКИ: АРХИВ НА В. “24 ЧАСА” Факсимилета от последното решение на апелативния съд.

До него се стигна, след като на 26 януари тази година Върховният касационен съд върна за трети път делото за ново разглеждане.

Димитър не е убил баща си, майка си и брат си

Основният аргумент за това бе, че според висшите магистрати колегите им са издали решение с "явен защитен уклон към подсъдимия", проявили са "избирателен подход при оценката на доказателствената съвкупност", "изопачили са събраните доказателства, като им е придадено друго значение и правна логика - единствено оневиняваща".

ДИМИТЪР КЪНЧЕВ
ДИМИТЪР КЪНЧЕВ

Съдиите от върховния съд смятат, че часът на убийството е възприет твърде произволно, че не е правилно напълно да се отричат самопризнанията на Димитър Кънчев за това как е застрелял с пистолет "Зигзауер" баща си Николай, майка си Миглена и е заклал брутално с кухненски нож "Солинген" братчето си Николай.

Георги Лазаров, брат на жертвата

СНИМКА: КРИСТИНА ЦВЕТКОВА
Георги Лазаров, брат на жертвата СНИМКА: КРИСТИНА ЦВЕТКОВА

Магистратите съветват също, след като заради процесуални грешки съдът не приема за доказателство как Димитър Кънчев отвежда разследващите до контейнер, където е изхвърлил окървавени предмети на жертвите, поне да бъдат разпитани полицаите, които присъстват на този оглед.

Понеже заради други груби протоколни грешки съдът не приема за доказателство и следствения експеримент - в апартамента подсъдимият обяснява как е извършил убийствата, от ВКС настояват да бъдат разпитани вещите лица, станали свидетели на това събитие. Общо 11 указания и забележки дават магистратите от върховния съд на колегите си от апелативния.

В решението номер 210 от 24 юни съдиите обаче отделят цели 5 страници, за да обяснят доколко препоръките на Върховния касационен съд не могат да бъдат задължителни за тях. В присъдата от общо 57 страници те напълно подкрепят становището на колегите си и потвърждават първата оправдателна присъда на подсъдимия от 15 октомври 1999 г.

Близките на жертвите обжалват и ако след няколко месеца върховният съд върне делото за ново разглеждане, това ще е вече за четвърти път и процесът "Димитър Кънчев" ще се превърне в сапунен сериал, на който сме свидетели вече повече от 12 години.

147 месеца, през които издъхна най-възрастната свидетелка по делото, висшите магистрати и колегите им от апелативния съд така и не постигат единомислие в решението, а убиецът, независимо дали е Димитър или не, си остава на свобода и днес крачи някъде между нас.

 

Георги Лазаров, брат на жертвата: Съдът е защитник, не се притеснява, че троен убиец е на свобода

- Г-н Лазаров, изненадахте ли се, когато за 4-и път Софийският апелативен съд оправда Димитър Кънчев за тройното убийство?

- Не съм и очаквал съдът да се изяви в такава голяма степен като защитник на обвиняемия.

- Всичките тези 57 страници присъда се свеждат до това - Върховният касационен съд може да си казва каквото си поиска, но ние сме независима институция и няма да си променяме мнението.

От 25-а до 29-а страница в решението си съдиите се занимават единствено с обосноваване на тезата, че апелативният съд е суверен и никой не може да му се бърка в работата.

- Едно от най-важните доказателства, разкриващо силни противоречия в защитата, са частиците от барут, открити по ръцете му. Експертът каза в съда, че световната практика допуска тези частици да се съхранят няколко часа след стрелба с пистолет. Експертът казва, че има редки случаи, когато такива частици могат да се открият и на следващия ден. Точно какъвто е и случаят с Димитър Кънчев. Частиците са по маншета на неговото яке.

- Според съдебния експерт той трябва да е стрелял в деня на убийството. Апелативният съд обаче казва - абе възможно е той да е стрелял и преди месеци. Как е възможно подобно нещо? Съдът да търси и под вола теле само и само да защити подсъдимия.

- Ако го прочетете внимателно, ще видите, че то представлява почти дословно преписано от предишното оправдателно решение на колегите им. Има цели абзаци от по няколко страници, идентични с предишното решение. Останали са си даже и правописните грешки в текста. Отделно от това има поредица от макар и дребни несъответствия в решението - сбъркани свидетели например, което показва категорично, че съдебният състав не е бил добре запознат с делото. Аз възприемам Върховния касационен съд като една по-висша инстанция и ми се струва, че е нормално, когато тя посочи грешки на апелативния съд, той да се вслуша в това. А те се държат като ощипани моми. Те казват следното в решението - указанията на касационната инстанция нямат и не могат да имат обвързваща сила! Добре, бе, защо тогава въобще съществува Върховният касационен съд?!

- Например разпечатка на телефонните разговори на Димитър. Тя не бе представена на първа инстанция, а по-късно в апелативния съд след много усилия от моя страна.И понеже Димитър вече беше построил алибито си, изведнъж се оказа, че от мобилния телефон на баща си той е звънял три пъти в апартамента на Кирил Трайков - приятеля, който му гради алибито.

Добре, но в този час според тяхното алиби те отдавна са напуснали този апартамент и там няма никого. Кого ще търсят по телефона? Пълен абсурд! Но съдът дори не си прави труда да разсъждава по това.

- Не знам кое е негова работа, но трябва да ви кажа, че видях в съда един млад прокурор, който не беше чел делото. Дойде и каза на адвоката ми: "Разчитам изцяло на вас, защото да ви призная, не съм запознат с делото." За последния прокурор - Лазарова, имам само добри думи.

- Защото Димитър бе веднага разкрит, призна си, заведе полицията до контейнера, където бе хвърлил окървавените вещи, а това място е знаел само той, и всички решиха, че делото им е в кърпа вързано. Смятам, че следствието е направило много грешки. Даже не знам дали трябва да се наричат грешки. Това е направо мазало. Как е възможно толкова непрофесионално да се работи. Поведението на следователя граничи с престъпление.

- Става въпрос за много пропуски. Най-важният гаф по делото е протоколът за изземването на вещи от контейнера.

- Не, тези лица не трябва да се наричат пияни. Хората просто са се връщали от празник. Първо, следователят, прокурорът и полицаите е трябвало да тръгнат с поемни лица още от столичната полиция, за да се удостовери недвусмислено, че точно Димитър ги отвежда до този контейнер. Освен това не осигуряват защитник. Не карат Димитър пред тях да посочи контейнера и накрая не го обръщат на земята пред самите поемни лица.

Другият голям гаф е следственият експеримент - в апартамента Димитър показва как е извършил убийствата. Най-голямата простотия, която не позволява този видеозапис да бъде гледан в съда, е, че касетата не е запечатана в плик с подписи отгоре на Димитър, на адвоката, на следователя.

Добре, ясно, нов провал - записът не може да послужи в съда, но върховният съд казва - нека да бъдат разпитани като свидетели участниците в експеримента. Те да разкажат как Димитър е показал как е застрелял майка си и баща си и как е прерязал врата на братчето си. Не може - казва апелативният съд - защото единият участник е бил едновременно и вещо лице и стенографка. Върховният съд казва - може, но апелативният - не.

Това са крещящите нарушения, за по-дребните грешки няма да говорим. Не искам да плюя по следствието, но поведението им в случая е отвратително.

- Не само. И следователят Богдан Карайотов. Пред него Димитър прави самопризнания. Той явно е пожелал да обере лаврите. Карайотов уж е топследовател, много опитен, но допуска всичко това да се случи. Той знае, че неспазването на всяка процедура после развързва ръцете на адвокатите. Защото сега какво се получава, след като Димитър е оправдан, значи имаме една много тежка конспирация срещу него, в която участват полицията, следствието и прокуратурата.

Щом е така, значи следователят е знаел кой е убиецът, знаел е къде са изхвърлени кървавите вещи и успява да накара Димитър да го заведе там. Това не звучи ли абсурдно? Защо тогава не разследват следователя по делото?

- Например тефтерчето на баща му. Там той си записва всеки път, когато Димитър открадне пари от портфейла му. За 2 месеца в тефтерчето са отбелязани 5 кражби на долари. Само че бащата записва - "откраднато от Д.К." И съдиите не искат да повярват, Д.К. е Димитър Кънчев. Защо бащата ще пише за сина си с инициали? Но в същото тефтерче пише и "дадени 4000 за шофьорски курс на Д.К." Безспорно става въпрос за Димитър. Бащата също отбелязва на рождената си дата - "рожден ден Н.К. - изхарчил еди-каква си сума." Значи и за себе си пише с инициали. Като виждат, че съм прав обаче, съдиите излизат с нова версия - ами не е ясно дали "откраднато от Д.К." не означава всъщност, че от него са били откраднати тези пари, а не той да ги е откраднал."

- Разбира се. Но това показва, че версията му е съшита с бели конци. Той първо признава, че е откраднал парите, а после започва да обяснява, че ги е спечелил от сделка. Каква сделка - питат го. Продажба на злато - отвръща той. Колко грама беше златото? - пита съдията. Ами 90 грама, продадох по 7 лв. за грам - отвръща той. Е как така от 90 грама сте спечелили 600 долара? - пита съдията. Сбърках, не бяха 90, а 900 грама - казва Димитър. Къде ги продадохте - пита съдията. На "Рубин" - отвръща Кънчев. Помните ли на кого - разпитва магистратът. Не си спомням - отговаря Димитър.

Никой не пита откъде 17-годишно момче има 900 грама злато. Нито защо не помни нищо - нито на кого го е продал, нито в кой магазин.

- Преди убийството той не ходеше на училище, крадеше пари от баща си и ги проиграваше нощем на покер машини. Беше отишъл с газов пистолет на училище и дори бе стрелял с него там. Заради това го изключиха. И в крайна сметка при всички тези обстоятелства съдът го оправдава "поради добрите характеристични данни". Е, къде ги видяхте тези "добри характеристични данни", г-да съдии?

Аз не знам тези съдии да не би да се страхуват, че ако бъде осъден, Димитър ще се жалва в Страсбург, че са му нарушени правата? Ами моите права не са ли нарушени? При толкова данни, пренебрегнати от съда?

- Вижте, аз съм пристрастен, но истината е, че той не е потърсил и един от роднините си от страна на майка си, за да им каже: "Хора, не съм аз, тежка съдебна грешка има. Много ми тежи. Представяте ли си какво ми е?!"Не, такова нещо няма. Той по никакъв начин не показва, че скърби за близките си.

- Доколкото е опасно един убиец да бъде на свобода. Опасното е, че апелативният съд изобщо не се притеснява, че може да допусне грешка и един троен убиец да бъде на свобода.

- Аз търся справедливост. Надявам се, че здравомислещ човек, като седне и види доказателствата, ще стигне до извода, че Димитър ги е убил. Вече не знам на кой господ да се моля след това заядливо отношение на апелативния съд. За съжаление не може като във футбола да си доведем съдии от чужбина. Аз първо се притеснявах, че с това дълго дело на Димитър му се подаряват 11 г. свобода, но вече се притеснявам, че накрая той на всичкото отгоре може и да осъди държавата. И един ден да се завърне на бял кон като Едмонд Дантес. Той, разбира се, не знае кой е Едмонд Дантес, защото не е чел "Граф Монте Кристо". Почти нищо не е прочел през живота си. Той пише сделка със "з" и от с "д".