Не е ли твърде къса паметта ни?

https://www.24chasa.bg/Article/1674874 www.24chasa.bg

ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ 

Беше вече лятото на 1989-а. Живеех в "Зона Б-5" в София. Прибирам се към вкъщи от работа и – какво да видя – в кварталния плод-зеленчук, обикновено пуст и тъжен, на витрината грее щайга червени, измити и подредени домати. Влизам и казвам: “Един килограм домати, моля!". Продавачката ме поглежда с трудно скривана ирония и отговаря: “Тези домати не се продават. Само за витрината са. Днес другарят Елцин ще идва на посещение.”
Другарят Елцин тогава беше партиен секретар на Москва. Но другарят Живков, макар и да се беше снишил, за да изчака да премине бурята на перестройката, трябваше да се покланя на московските другари. На Големия брат. (Днес
гледащите "Биг
Брадър" едва ли се
сещат откъде идва
метафората за
всевиждащото око
 на Големия брат
Защото повечето от тях нито са живели по онова време, нито са чели Оруел. Нито знаят, че през 80-те пресни домати рядко се срещаха в плод-зеленчука, дори и през лятото. Но и някои от по-възрастните, които са живели тогава, като че ли объркват предимствата на младостта, по която всички имаме носталгия, с предимства на “реалния социализъм”.
Точно под нашия блок имаше магазин за телевизори. Прибирам се една друга вечер и виждам опашка пред затворения вече магазин. Идва автомобил, от който двама младежи извеждат възрастна жена, поставят стол в края на опашката, довеждат баба си, слагат я да седне на стола, дават й одеяло и си отиват. Осведомих се за какво е тази опашка по вечерно време. Оказа се, че на другата сутрин щели да пускат за продажба
нов български
телевизор с
холандски (!)
кинескоп...
Някой по-млад човек може да помисли, че си измислям тези истории. Но, уви, реалността е по-абсурдна от художествена литература.
 Преди няколко дена прочетох във фейсбук носталгичен текст за българското левче от 80-те, с което можело да се купи „ една кутия цигари „Арда" (60 стотинки), един кибрит (4 стотинки), баничка (18 стотинки), боза (18 стотинки) и две обикновени вафли "Чайка" (12 стотинки)". Обаче в друг коментар, в профила на „е-вестник" се припомня, че по същото време един литър руска водка струваше 10 лева, кафе нямаше, луканката, ако се намери изобщо, беше 8 лева, овчето сирене – 3,60. Западни коли не се продаваха, а една "Лада" струваше 6000 лева, но за нея се чакаше 15 години ред. Минималната заплата тогава достигна 120 лева, а заплатата на млад специалист – 155 лева. Поради това че “кооперативното” земеделско стопанство в напуснатите от млади хора села разчиташе главно на бригадирски труд, основни български храни като боб, лук и картофи се внасяха от чужбина.
Банани и портокали
пускаха само по
Нова година като
луксозна стока
И се чакаше за тях на дълги опашки.
 Сега много българи напускат страната, за да работят в чужди държави, в които стандартът на живот е по-висок. През 80-те Западна Европа беше пълна с югославски гастарбайтери. Но за нас, българите, дори Югославия изглеждаше като Запад. Някакъв много малък процент от българите бяха изобщо ходили на Запад преди 1989 г. (Днес брутният вътрешен продукт на България е по-висок от този на Сърбия.)
 Добре е да се поощрява българското производство. И не е добре това, че повечето стоки, които купуваме, не са български. Но в Северна Корея всички стоки са родно производство. Все пак аз не бих живял в тази последна комунистическа страна. Понятието гастарбайтер се е обезсмислило в глобалния свят. Има американски "гастарбайтери" в Кувейт, а мой приятел работи от Созопол (от лаптопа си) за работодател в Лос Анджелис.
 Да, светът е различен днес. Парниковите домати нямат вкус. Бургерите в "Макдоналдс" не могат да се сравняват с нашите кюфтета. Но
единственото,
по което имам
носталгия, е
младостта ми
Нямам никаква носталгия по телевизорите "Опера", москвичите и трабантите, евтината боза, лошите ресторанти. Нямам носталгия и към мечтата (несбъднала се за мнозина) за паспорт и "изходна виза", с които да можеш да видиш някой ден света оттатък Калотина.
 Разбира се, тук говорим за живота на обикновения човек. Не говорим за живота на тези, които дръзваха да се опълчат против властта. Не говорим за лагерите и затворите, за “възродителния процес", за заклеймените „врагове на народа" и децата им. Дори протестът срещу замърсяването на Русе (от румънска страна!) се смяташе тогава за опасно вражеско действие.
 Безспорно е, че днес не живеем в идеален свят. Днешните ни проблеми са различни от вчерашните. Но какво бъдеще имаме, ако не помним миналото си?

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Да затварят фирмите за храни менте

    Какво му остава на човек, когато разбере какви гадости слагат в маслото? (Виж 1-а стр.) Отговорът е очевиден и се налага от само себе си - спрете го, не го купувайте, не го яжте, не го давайте и на децата си. Шегата настрана, но напоследък където и да тръгнат да изследват някоя храна, все ще ударят на кухо.
  • Защо полицаят понякога става престъпник

    Опознава бандитите отблизо, а тъмната страна изкушава ЩЕ ви дам три субективни психологически причини от обективен характер. Съжалявам за клишето, но е точно. За тях не се говори много, но те са част от полицейската професия. Те начертават тънката червена линия, която разделя полицая от криминала.