Проф. Иван Харалампиев
Твърдението, че няма македонски език, трябва да бъде преценено внимателно от гледна точка на това, че всеки национален език има две основни форми на проява - устна и писмена. В този смисъл има македонски книжовен език като език на администрацията, образованието и културата на бившата югославска република Македония.
Началото на македонския книжовен език е поставено с едно решение на Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония (АСНОМ) от 2 август 1944 г. Този книжовен език има вече почти седемдесетгодишна история.
Известно е, че България беше първата държава, която призна държавата Македония и по този начин фактически призна и правото й да има свой държавен книжовен език.
Съвсем друг е въпросът, че в този случай става дума за книжовен език, в основата на който стоят особеностите на българските говори във Вардарска Македония. С други думи, на този съвременен македонски книжовен език исторически не съответства друг, различен от българския, говорим език. Няма сериозен учен, който да твърди аргументирано, че преди 1944 г. на Балканския полуостров е съществувал македонски (славянски) етнос и македонски (славянски) народностен език. Образно казано, съвременният македонски език е клонинг на българския, нещо като известната в близкото минало овца Доли.
В Македония бяха издадени всички материали около създаването на македонския книжовен език, издадени са и стенографските протоколи от заседанията на специална филологическа комисия, която от 27 ноември до 4 декември 1944 г. работи усилено за създаване на македонска азбука и македонски книжовен език. Материалите са много интересни - това е рядък случай, когато може да се посочи рождената дата на един книжовен език.
Съществуването на съвременен македонски книжовен език върху българска говорна основа днес може да се коментира по един или друг начин, но няма как да се промени. Трябва да признаем, че това състояние е резултат и от недалновидната политика на българските политици в миналото. Историческите факти са известни, но рядко се обсъждат. По-важно е днешните ни политици да внимават да не допуснат старите грешки. Защото в Гърция вече съществува "помашка" граматика, както и "помашко"-гръцки речник. В Сърбия се твърди, че в Западните покрайнини се говори "шопски", а не български език. Оттук до откъсването на нови части от българската езикова и географска територия крачката е много малка. А това е много, много опасно!
Когато става дума за подписване на междудържавни договори и други документи с Македония, аз като историк на българския език бих препоръчал формулата да бъде "на книжовните езици на Република България и на Република Македония". Защото приемем ли по-общото "македонски език", това означава, че се съгласяваме с очевидното изопачаване на историческата истина.
* Проф. Иван Харалампиев е д-р на филологическите науки, преподавател по история на българския език във Великотърновския университет.