Калин Врачански: Натрупах опит и нахалство пред камера, но още не са ме поканили за друг сериала

https://www.24chasa.bg/Article/1676383 www.24chasa.bg
КАЛИН ВРАЧАНСКИ СНИМКА: Румяна Тонeва

С актьора Калин Врачански разговаря ЦВЕТЕЛИНА ШЕНЕВА

- Г-н Врачански, сега когато не сте на малкия екран, имате ли повече време?

- Кога? От едната репетиция скачам на другата. Нямам много време. Сутринта съм излязъл в 7,30 ч и това е почти всеки ден.

Заедно с колегите си от “Смях в залата” на сцената - Стефан Щерев-Чечо, Милена Маркова, Невена Бозукова, Калин Врачански, Яна Маринова, Асен Блатечки (от ляво на дясно).
Заедно с колегите си от “Смях в залата” на сцената - Стефан Щерев-Чечо, Милена Маркова, Невена Бозукова, Калин Врачански, Яна Маринова, Асен Блатечки (от ляво на дясно).

- Репетирате в две постановки, кое е по-трудно - да си Квазимодо в "Парижката Света Богородица" или болен брат в "Гарванът"?

Врачански и Елена Петрова бяха водещи на благотворителния концерт “Българската Коледа” миналата година.
Врачански и Елена Петрова бяха водещи на благотворителния концерт “Българската Коледа” миналата година.

- Пиесата "Гарванът" е за мъж и жена със сложни отношения. И двете са трудни, но "Гарванът" е доста по-реалистична. На моменти излиза от рамките на нормалното, сложно се играят такива истински неща. Пиесата се занимава с това до каква степен привързаността на някои хора избива в други крайности - в зависимост един от друг. "Парижката Света Богородица" е голямо произведение, има много материал.

- Вие как ще се превъплътите в Квазимодо? Ще има ли и физическа прилика?

- Ще има, няма как. Дори мислехме дали е необходимо, но аз казах, че ще се чувствам по-добре, ако имам някакви изменения във външния ми вид - лицето, тялото. Пробваме още варианти кое ще бъде най-удачното, за да изглежда достатъчно достоверно.
Няма как и без гърбица.

- С грим ли репетирате?

- Не всеки път. Много е тежък гримът - лепят се разни неща половин час, после цял час се сваля...

- Наскоро бившата ви приятелка Силвия Петкова каза, че може би ще снимате заедно филм. За каква продукция става въпрос?

- Това с най-вероятно винаги го има. Тук много се говори, малко се прави. Аз съм от хората, които говорят за нещо, което наистина ще стане. По-нататък, като се задълбочи някакъв разговор, тогава ще разкажа.

- Имаше предположения, че ще участвате във филм на Асен Блатечки?

- Той си го движи. Като стане реално, тогава ще говоря.

- А че ще участвате в трилър?

- Много ми се прави, но за момента това, което се върти около мен, са постановките в театъра.

- Там ли се чувствате най-добре?

- Повече съм бил на театрална сцена, отколкото пред камера, така че нормално е за момента да се чувствам по-добре на сцената. Но за годините, в които снимах "Стъклен дом", понатрупах известен опит и нахалство пред камерата. Така че и там се чувствам добре.

- Помните ли първия си снимачен ден в "Стъклен дом"?

- Да, чаках много дълго време. Тогава се правеше приемът в първия епизод - рождения ден на Димитър.

- Тогава ли се запознахте със Стефан Данаилов?

- Не. Познавам го от времето на НАТФИЗ - той и тогава беше преподавател там. Впоследствие играхме в една постановка в театър "София". Моят проф. Здравко Митков я поставяше - на Станислав Стратиев.

- Какво научихте от него, докато работехте заедно?

- Това е човек, който е много ангажиран със сценария. Има идеи, работи. Това - актьор да седне да си работи по ролята, как се развива, да има предложения, е много хубаво.

- Вие така ли сте?

- Моите неща в "Стъклен дом" не бяха точно така. Получавах сценария един-два дни преди снимките. В такъв случай нямаш време, като да хванеш киносценарий и да мислиш, да предлагаш... Така че нямах много възможност да говоря със сценаристите за това накъде може да отиде героят ми. Но чак такава задълбочена работа не съм правил, може би на моменти си е личало. (Смее се.) Кой знае.

- Покрай "Стъклен дом" станахте много известен.

- Телевизията това прави. Като си на гости у хората всеки ден.

- Пречи ли ви известността?

- Нямам проблем с нея. Това е нещо нормално за професията, която съм избрал да работя. Започват да те разпознават хора насам-натам. Не ми пречи, защото не лежа на това. По-скоро ми помага, за да имаме повече зрители в театъра, предложения.

- Имали ли сте предложения за други сериали след това?

- Не. За момента не съм имал предложения. Тепърва - кой знае. Те са големи проекти, които си вървят. Вижте как вече постоянно бълват. Само да не станат прекалено много, еднотипни.

- Вие гледате ли ги?

- Нямам време.

- Телевизор имате ли?

- Да, но не го пускам. (Смее се.)

- Какво гледате тогава?

- Филми, разни сериали. Не български. Със страхотна актьорска игра, сценарий, режисура. Киното не може да се прави без пари. Няма как. И виждаш, че хората го знаят и влагат в това. Не можеш с 5 лв. да направиш големи неща. Не казвам, че тук така се прави. Но все още не се отпускат толкова много пари в киното, че да стават богати и скъпи продукции.

- Вие някога мислили ли сте да правите свой филм?

- Не. На мен ми е достатъчно интересно да играя аз. Може би в някакъв друг етап.

- Актьорството сбъдната мечта ли е?

- Не съм си мислил от малък да ставам актьор, дойде в последните години, преди да завърша гимназията.

- Вие сте учили в икономическа паралелка в Роман.

- Банково дело е моята специалност. Но нямам никаква представа от банковото дело.

- Все още ли си имате счетоводител?

- Няма как, трябва да се плащат данъци. Не разбирам от това. И е нормално - не може един човек да разбира от всичко. Затова си има хора, на които им се плаща.

- Има ли роли, за които мечтаете?

- В момента е по-добре да не мечтая, а да си направя тези.

- По-добре ли се чувствате сега, като не сте на щат в театър?

- Репетирам и в театър "София", и в театър 199. А когато си на едно място, ти изцяло се ангажираш с него. Не може цял театър да се съобразява с теб. Не може 20 актьори, които участват в една постановка, да те чакат само теб. Не става. Не е редно. Когато не си там, ти вече си заявил своята заетост и на друго място и е явно, че имаш и други ангажименти. Не искам да преча на работата на останалите.

- В колко постановки играете сега?

- Шест. Утре (вчера) имаме представление на "Смях в залата" в Пазарджик.

- Покрай нея много хора казват, че сте доста по-различен, отколкото на екран?

- Радвам се да го чуя, защото това е работата на актьора - всеки път да бъде различен. А и ние много се забавляваме в това представление. Екипът там е от приятели.

- Пиесата е комедия, а защо казвате, че е по-трудно да играете комедия?

- Защото е по-трудно да разсмееш някого. Ако му пуснеш тъжна музика, ще пуснеш една сълза и на него ще му стане сантиментално.

- Вие можете ли да го правите?

- Май ми се е случвало. (Смее се.) Но не мога кажа, че съм комедиен актьор. Имам примерно колега - Светломир Радев, с когото сме учили в НАТФИЗ, той е от хората, които застават на сцената и ти започваш вътрешно да изпитваш някакъв порив на смях. Има такова излъчване. Аз не съм такъв актьор. Примерно пиесата "Смях в залата" е смешна в някакви обстоятелства, които са смешни.

- Актьорите там смеете ли се на сцената извън сценария?

- Случвало ни се е. Много е смешно, когато публиката го разбере.

- Казвате, че в "Смях в залата" сте много приятели. Намирате ли време за приятелите си?

- В последните месеци не много, защото вечер, като се прибера, съм като парцал.
Примерно снощи съм се прибрал в 22,30 ч след представление. И не можеш да легнеш веднага. Събота и неделя репетираме. Не че се оплаквам.

- Кога ви остава време тогава?

- Лятото и почивките са време за простотии. Насъбрал съм, защото трябва да съм в кондиция. И затова, като ти дойде почивен ден, ти избухваш и после пак си спокоен. Балонът почва да се надува и пак така.

- Кой ви запали по екстремните спортове?

- Приятелите, с които се срещам на море. Те са сърф учители. Втора година вече карам сърф, като тази година вече успях да отида до Гърция - остров Лимнос, където има повече вятър. Макар че хванах само един ден с вятър.

- Опасно ли е?

- Е, да. Особено ако се правят трикове. Да се въртиш, да се премяташ.

- Вие правите ли го?

- Още не. С уейкборда се опитвам и затова сега си влача една травма.

- През зимата къде почивате, ще имате ли време?

- Тази зима няма да имам нищо. Покрай Нова година ще имам 2 дни. Репетициите ще са до 30 декември, после май почваме на 2 януари.

- По Коледа със семейството си ли ще сте?

- Да. Вече е голямо семейство. И сестра ми има дете, и брат ми. Дъщерята на брат ми сега ще стане на 40 дни, а синът на сестра ми е на година и няколко месеца.

- Гушкате ли ги?

- Имам проблеми с това нещо. (Смее се.) Малките деца, като са с тези меки вратове, направо имам чувството, че ще се счупят.

- С по-големия говорите ли си вече?

- Още не говори съвсем. Издава някакви нечленоразделни звуци, но се страхува от мен. Трябва му известно време да привикне.

- Чичо ли ще ви викат?

- Само Калин, какво ще ме чичосват. Те много се натискат така да ми казват. Те ще знаят, че аз съм техният чичо и вуйчо, но си имам име.

- Вие самият искате ли деца?

- Естествено. Това е много хубаво. Като се роди дъщерята на брат ми, той беше на седмото небе. Толкова щастлив не съм го виждал не знам откога. Все едно не стъпваше на земята. Отидох на следващия ден, като се роди.

- Напихте ли се?

- Празнувахме, не сме се напивали. На следващия ден, като сме на репетиция, няма как да се напиваме.

- Можете ли да пеете?

- Налагало ми се е. И ми се е получавало.

- Участвали ли сте някога в мюзикъл?

- Да, когато бях във втори курс. Проф. Здравко Митков направи в Музикалния театър "Клетка за пеперуди". Добре се справих.

- Не си ли тръгнаха някои хора, след като запяхте?

- Не. Там трябваше да играя хомосексуалист и след премиерата тогавашната ми
приятелка ми каза: "Аз се отвратих от теб".

- Това Силвия ли беше?

- Не, Силвия е била прекалено малка тогава. А професионалният ми дебют на сцена беше като кон. В първи курс във ВИТИЗ. Пак нашият професор правеше постановка, в която всичко се въртеше около кон. Беше ни взел с още двама мои колеги. Бяхме облечени в клинове, кожи, стремена.

- Вие яздите коне, а в същото време сте играли и кон?

- Много е хубаво да яздиш кон. С Асен Блатечки ходихме в края на лятото. Той е много по-напред от мен. Бяхме в конна база на подбалканския път за морето. На мен ми дадоха една страхотна кобила, както по индианските филми - бяла на петна. И аз й мачкам ей така ушите. По едно време човекът там ни каза: Забравих да ви кажа само да не им пипате ушите. Питам защо. Защото не обича. Ами аз от половин час само това правя. (Смее се.) Така че може би на кончето му е било приятно.

- Имате ли домашно животно?

- Да, при майка ми имаме котка. Обикновена. Дълго време аз се грижех за нея. Водил съм я по лекари още като малка. Казва се Доби. Напоследък не я виждам толкова често. Като отида някоя вечер там, тя изобщо не ми обръща внимание. Явно има вече някакво отношение към мен.

- По колко пъти се чувате на ден с майка си?

- Майка ми много държи да си говори с мен. Но в един момент темите свършват. И се чуваме след 2-3 дни.

- Тя гледа ли ви в театъра и какво ви казва?

- Е, как какво. Твоята майка, ако те гледа, какво ще ти каже? (Смее се.) Ще каже - много хубаво беше. Последно идва пак да гледа "Ревизор" и пак ми се обади, че е много щастлива, че го е гледала.

- Търсят ли й автографи от вас?

- Да, давам.

- Знаете ли, че читателите на вестника ни ви сложиха в класацията за 100-те най-обичани българи?

- Много мило. Хубаво е да знаеш, че някой има положително мнение за теб. Отчитам го за признание. Ако не се справях, докато ме даваха по телевизията, хората нямаше да мислят така.

- Дразнеше ли ви, че хората ви наричаха българския д-р Хаус?

- Не, това са определения на хората. Не че някого съм питал за мнението му. Но е същото като да дойде да ти каже, че си готин или пък че си голям тъпак. Добре, но не очаквай от мен, че ще имам някаква реакция. Щом някой намира някаква прилика с д-р Хаус, добре. Хю Лори е страшен актьор.

- Много чужди актьори идват да снимат тук. Имали ли сте предложения да работите в някой от филмите им?

- Преди една-две години, когато беше стартирал "Стъклен дом", трябваше да снимам в някакъв филм. Обаче трябваше да се пътува до Чехия за няколко дни за снимките и нямаше как да се съчетаят с работата ми в сериала. Не си спомням кой беше филмът. Отидох, харесаха ме на кастинга.

- В началото на годината бяхте на фестивал на независимото кино с Лос Анджелис, какво стана там?

- Ау, да. Всеки трябва да отиде там. Лос Анджелис е много хубаво място. Бях там 10-ина дни. Имах разни срещи - запознаваха ни с разни продуценти, режисьори, актьори. Ходих на обеди, вечери.

- С кого?

- С хора, които са зад кулисите, така че имената няма да ви говорят нищо. Самият факт, че от тук тръгнах на минус 6 градуса и кацнах на 26 градуса, си казах - леле, тук е само лято. А цяло лято можеш да си на мотора и да не слизаш.

- Какво се прави на такъв фестивал?

- Отиваш, снимат те, усмихваш се. И за големите актьори отношението на публиката там, когато минават, е страшно.

- На вас някой поиска ли ви автограф там?

- Не. Имаше българи, с които се засякохме в хотели - хора, които работеха там. В единия хотел, в който бяхме, имаше и българка рецепционистка. Аз я питам нещо, тя отговаря и после ми казва: спокойно, дай на български. И аз се учудих какво става.

- Кои големи актьори успяхте да видите там?

- Луси Лиу, Кейт Бекинсейл. Фестивалът е за независимо кино и е голям празник. Организаторите казаха, че все пак са се събрали приятели да се повеселят, да хапнат, да пийнат, да видят кой какво е правил през годината. На следващия ден бяха оскарите. И програмата за актьорите там е много заета.

- Вие успяхте ли да отидете?

- Не, защото там са с ВИП покани. Районът беше отцепен в радиус от 500 метра. По едно време тръгнах натам. Но няма как - онези качулатите казват: минете оттук. Те са направо като бомбоотряди. Все пак това е сърцето на шоубизнеса. Видях хора, които застават часове преди да започне церемонията на места, на които след това ще бъде афтърпартито. За да гледат как звездите ще слизат от лимузините.

- Пътували ли сте много извън страната?

- Чак толкова не. Но една далечна точка, на която съм бил, е Финландия. Бях поканен да присъствам на техния празник Мidtsommerfeiring. Преди две години. Те имат такава традиция - канят популярни хора от всяка страна и... Приятно е да бъдеш актьор - посещаваш места, забавляват те. Защото през останалото време ти забавляваш.

- Няма как да не ви попитам дали си имате приятелка?

- Знаете, че не отговарям на такива въпроси.

Калин Врачански направи големия си дебют с ролята на Камен Касабов в сериала на Би Ти Ви "Стъклен дом". Роден е на 9 юни 1981 г., живее и завършва гимназията в гр. Роман. След това влиза в класа на проф. Здравко Митков и завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" през 2002 г.
Има десетки роли в театрални постановки. Играе във филма на Дочо Боджаков "Патриархат", в "Още нещо за любовта", но голямото му признание идва със "Стъклен дом". Беше част от трупата на театър "София", но я напусна заради многото си ангажименти.