Евгения Атанасова е журналист в БНТ малко повече от 22 години. Когато започва работа там, е на такава възраст, че днес разказва как половин живот е изкарала в телевизията.
Била е репортер, водещ на новини и авторски предавания. Снимала е и свои филми.
Сега е главен продуцент на външните предавания и копродукциите в БНТ.
Продължава обаче да работи и като журналист. Прави рубриката за външна политика в рамките на сутрешния блок "Денят започва" в петък от 8,30 ч.
- Г-жо Атанасова, каква ще е трапезата ви на Коледа? Ще има ли нещо на нея, повлияно от учението за лечебния глад на Лидия Ковачева? Вие сте нейна племенница.
- Лидия беше сестра на баба ми Евгения. Нейното учение и невероятна история са повлияли на цялото ни семейство. Всички знаем как тя, отписана от лекарите поради тежките си заболявания, се изправи на крака с помощта на лечебния глад.
Родителите ми също бяха вегетарианци, когато бях дете, сега отново са. Но в нашето семейство никога не се е яло много месо, не повече от един или два пъти седмично.
Сега така е и в моето семейство. Ние обичаме предимно зърнени храни и зеленчуци и съм убедена, че когато се храня предимно с тях, се чувствам много по-добре. Всъщност месо ям около празниците - пуйка и свинско по Коледа, агнешко по Гергьовден. През останалото време предпочитаме риба, паста, зеленчуци и плодове, не особено привлекателно звучащите за повечето българи - булгур, елда, овесени ядки, леща, боб.
От леля ми Лидия знам, че това е била основната храна на нашите прадеди, много повече от месото. Освен това в последните дни на постите ще кажа, че тя много държеше и на тях. Освен техния духовен смисъл смяташе, че спазването им, когато хората са били по-вярващи, им е давало и здраве. Като се замислите, ако се спазват постните дни всяка сряда и петък и няколкото големи поста, се събира едно значително време от годината, в което някога не са посягали не само на месо, но и на други животински продукти.
- Какво сте научили от нея за храната?
- Научила ме е да слушам тялото си. Казваше, че децата и животните имат вроден инстинкт, че не им се яде, когато са болни, за да пести енергия тялото, вместо да им се бута "силна храна", както правят някои баби. Смяташе, че
никое дете не трябва
да се гони
с лъжицата,
че на масата винаги трябва да има плодове и зеленчуци, за да посягат сами децата към тях по всяко време и така да си набавят витамини. Така беше в моето детство. Непрекъснато се режеха ябълки, а на масата имаше кана с домашна лимонада вместо вода.
- Колко важна е коледната трапеза?
- Днес имаме шанса да можем да преживеем, а и да научим децата си да знаят и християнския смисъл на Рождеството, а не да изчерпваме празника само с масата, приготовленията и подаръците. Доста хора пропускат това и попадат в капана на светската суматоха, готвене и пазаруване, забравят,че не празнуват просто идването на Дядо Коледа.
- Какво представляват вашите Бъдни вечер и Коледа?
- Бъдни вечер е много специален празник за мен от съвсем ранна детска възраст. Не защото бях осъзнала тайнството на Рождеството. Този смисъл на празника достигна до мен със зрелостта, а и по време на детството ми семействата празнуваха много по-тържествено Нова година от Коледа. И аз като другите деца очаквах Дядо Мраз, който пристигаше на 31 декември.
Бъдни вечер обаче беше на особена почит у нас, защото освен традицията, на която и родителите ми, и техните родители много държаха, това е и денят на света Евгения великомъченица. Моята баба, на която съм кръстена, се казваше Евгения и празникът ставаше повече от двоен с нашите именни дни.
Самото име е влязло в семейството по романтичен начин, напомнящ за "1001 нощ". Прадядо, офицер на кораб,
помогнал в Цариград
на избягала от харем
туркиня
да намери свободата и да отпътува с техния кораб. Неговият най-близък приятел, също офицер, се омъжил за нея, а моят далечен роднина станал неин християнски кръстник и дал името Евгения. Много обичах да ми разказват тази случка и като дете ми звучеше като приказка. В жилите на баба ми течеше българска, руска, украинска и италианска кръв и това не беше единствената интересна история за нейния род. И до днес именният ми ден е един от най-любимите ми празници. Житието на света великомъченица Евгения също е много интересно да се прочете.
- С кого празнувате?
- Откакто се помня, на празника сме се събирали цялото семейство, прекадявали сме къщата с тамян, хапвали сме. От дете ми харесваше и обичаят да не се вдига масата на Бъдни вечер. Тогава не осъзнавах много смисъла на този акт. Като най-голяма от четири сестри винаги трябваше да съм за пример и да помагам първа, затова това беше малка детска радост, която днес ми изглежда забавна.
Като големи вече поне на един от дните се събираме всички. Пълно е щастието, когато сред нас са и сестра ми Ана, и съпругът Калин, които живеят в САЩ. Тази година празнувахме заедно Великден, така че ще ни липсват на Коледа.
- Какво готвите за двата празника?
- По отношение на трапезата следвам традицията. На Бъдни вечер приготвяме различни постни ястия. Това е единствената семейна сбирка, в която няма ангажимент за осигуряване на храна за всички вкусове, защото част, и то доста значителна, от огромното ни семейство са вегетарианци, а друга не. Обикновено се събираме с моето семейство - трите ми сестри и техните мъже и деца, родителите ни по всички линии.
Разделяме помежду си "задължителните" сармички, фасул, постни баници и питки. Това е една от много положителните страни на голямата фамилия, още повече че почти винаги работя до ръба на почивните дни и времето за пазаруване, подаръци и приготовления е много сгъстено. До късно вечер децата чакат подаръците и въздухът трепери от нетърпение.
Редуваме се при семейството на съпруга ми, при баща ми, понякога аз събирам всички, защото
масата ми се разтяга
наистина много
Понякога приготвям пуешко, друг път свинско. Държа много на качеството на месото и затова в повечето случаи наличието на прясно месо с гарантиран произход определя менюто. Напоследък съм се доверила и поръчвам през сайт за екологично чисто отглеждани животни. Често пъти на коледната маса има и риба заради вегетарианците от семейството.
- Какво е задължително за масата ви на празника?
- Обичам аз да направя лучник с кромид лук, маслини и мащерка за Бъдни вечер, също и щрудел. Това също е спомен за баба ми, която ги приготвяше фантастично. От няколко години с помощта на дъщеря ми правим коледни сладки. Имам автентична финландска рецепта (фамилията ми се е разпростряла и натам) с бяло и черно тесто, което се украсява с бяла глазура, пекат се много тави, рисуват се, изобщо весело занимание. Понякога се събираме с приятелки и го правим заедно с часове, придружено от
чаша греяно вино и
заобиколени с мирис
на канела
- Кой подрежда масата за големите ви семейни сбирки?
- Толкова сме много, че когато се съберем всички, понякога се е налагало да носим и допълнително столове. Представяте ли си всичките ми сестри с техните половинки, деца и сродници. Правили сме го многократно, предимно у нас. В подреждането на масата се включваме подгряваща група от поне две сестри. Понякога оформяме детска маса, но предпочитаме да сме всички заедно, нищо че стават петна по красивите покривки и някои настойчиви пръстчета правят формички по празничния свещник.
- Кой ви е учил да готвите?
- Научила съм се от майка ми, от двете ми баби. Свекърва ми е страхотна майсторка на някои ястия, които трябва тепърва да усвоя, защото има свой подход и е вдигнала много високо летвата на суфлето от тиквички, баницата и баклавата.
- Вие самата гладували ли сте?
- Случвало ми се е за три дена да изкарам на плодове. Причината е била само профилактична, за прочистване на организма. Това е нещо, което много препоръчва и настоящият ми лекар, хомеопатът д-р Атанас Михайлов. Не го правя често, защото човек трябва да поспре и да не работи прекалено активно, докато гладува. Когато усетя, че съм хапвала повече, изкарвам един ден на плодове. Това е съвършено безпроблемно и много освежава.
- Как се храните по принцип?
- Гледам да се придържам към ядене на повече растителни и по-малко животински продукти. Не се лишавам от нищо, когато усетя, че имам нужда от някакъв вид храна, но гледам да не прекалявам с нищо. Не обичам сладките неща. Мога да ям сладкиши само на рождени дни, но ме привличат сирената, салатите, киселото мляко, морските дарове. Знам, че най-важна е мярката. И най-полезното нещо може да е отровно за организма, ако прекалиш с него.
- Сама ли готвите? Кой ви помага?
- Помага ми дъщеря ми Йоана-Мария, която въпреки 6-годишната си възраст е един утвърден кулинар. Обичаме да изпълняваме рецепти на Жак Пепен и на някои кулинарни списания.
- Как храните детето си?
- Йоана-Мария е последна група в детска градина и споделя нашата трапеза. Обича нещата, които обичаме ние, но често има собствено мнение за менюто и аз се вслушвам в него. Почти винаги това са вегетариански храни, но понякога ми поръчва пълнени чушки с месо, пиле с картофи, руло стефани. Нямам нищо против да ги приготвя, ако имам добро месо. Често се вдъхновява от някоя рецепта по Фиеста тв и заедно експериментираме. Тя има специално отношение към храната.
- Какво ядат писателите, имам предвид мъжа ви Георги Тенев?
- Писателите, имам предвид мъжа ми, тъй като не съм правила проучване върху другите, харесват храна, приготвена с любов и отношение.