Ловчански митрополит Гавриил: Господ е готов във всичко да ни помогне, ако го търсим

https://www.24chasa.bg/Article/1687132 www.24chasa.bg
Ловчански митрополит Гавриил

- Ваше Високопреосвещенство, какво трябва да си пожелаем на Рождество Христово?

- На Рождество Христово ангелското славословие, с което е възпят новородилият се богомладенец Господ Иисус Христос, е било "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение". Ние, хората, много искаме на земята да има мир, а не войни. Да се разбираме, да има взаимна любов, зачитане и уважение. Когато славословим Бога не само на думи, а и на дела и се стараем да изпълняваме неговите евангелски заповеди, тогава действително ще настъпи мир и благоволение, което наистина е най-скъпото нещо за земния живот. Знаете колко хубаво е общуването с човек, от когото струи мир и любов, и колко трудно е с такъв, който внася разпри и дрязги. Така че нека празникът Рождество Христово ни донесе мир, любов, благоволение, надежда, радост, търпение. И с Божия помощ да знаем, че Господ, който се е родил, заради нас е готов и във всичко друго да ни помогне, ако търсим неговата помощ.

- Какво ни пречи да приемем Бога като наш най-голям приятел, учител и съветник?

- Пречат страстите у всеки един човек, нашите греховни навици и най-вече нашата гордост. Гордостта е най-голямата пречка човек да общува с Бога и да търси неговата помощ. Ние знаем, че заради гордостта и дяволът е отпаднал, а е бил най-прекрасният ангелски чин. Започнем ли да отстраняваме тези пречки, ще се приближаваме към Бога и с негова помощ ще преодоляваме нашите страсти и греховни навици, ще намираме в живота повече радост, надежда, доброта. И ще бъдем наистина щастливи, защото човешкото щастие не е в материалните неща, то е радост, която Господ дава. Затова и беден човек може да бъде по-щастлив от някой богат.

- Рождество Христово или Дядо Коледа?

- Рождество Христово!

Дядо Коледа няма нищо общо с духовния празник 

- Вярно, поводът е духовен - раждането на Христа, а сякаш празнуваме идването на материалния Дядо Коледа и хората лудват да пазаруват като за последно. Защо се получава така?

- Защото за нас много пъти празникът се заключава само в ядене и пиене, а не е и духовно наслаждение. Макар че в църковния устав на голям празник пише "на трапезата голямо утешение за братята". Тоест трапезата наистина трябва да е празнична, но тя допълва празника, а не е неговата същност. Но празнуваме ли духовно, то и трапезата вече е прекрасно негово украшение. Разбира се, когато всичко е в рамките на нормалните човешки желания, без да се стига до преяждане и препиване.

- Каква трапеза ще подреди на празника един митрополит? Вие сте вегетарианец, но все пак...

- След като сме постили почти 6 седмици за мен яйце, мляко, сирене и кашкавал вече е изключително разкошно като ястие за една празнична трапеза. Тъй като месо не ям, за мен това ще бъде трапезата.

- От години Ловешка митрополия има безплатна кухня за бедни, раздавате книги, водите на поклонение миряни... Ще нахраните ли по празниците бедните?

- Да, при нас и на най-големите празници кухнята работи. Сега преди Рождество ще раздадем храната за два дни, за да могат на Рождество Христово и готвачите да празнуват. Всеки Божи ден храним изпаднали в голяма нужда. Ще се постараем и тяхната трапеза да украсим, за да почувстват и те светлия ден.

- След блажената кончина на дядо Максим се разбра, че той изкарвал със 100 лв. на месец, останалото от заплатата дарявал от 30 г. на трудно зрящи деца. Редно ли е да попитам, с колко изкарвате месеца, Ваше Високопреосвещенство?

- Новите ни заплати са увеличени с 15% заради вдигането на минималната заплата. На митрополитите са някъде над 800 лв.

- Давате ли от нея за благодеяния?

- Казано е лявата ръка да не знае какво върши дясната.

- Има ли християнска рецепта как човек да стане щастлив и богат? Съчетават ли се щастие и богатство?

- Не е задължително да си богат, за да си щастлив. Лично аз най-щастлив съм бил някога в манастира, когато нямах нищо материално. Имах дрехите на себе си и това бе. Но по-щастлив не съм бил никога. От друга страна, материалното невинаги е пречка за щастието, стига човек да се разпорежда с него по християнски правилно - дава за добри дела, помага на изпаднали в нужда хора според възможностите си. В Стария завет пише, че 10% от имането човек трябва да дава за Бога - на църква, манастир, на деца и бедни. Така, ако е милосърден, и богатият може да бъде щастлив. Знаем, че Авраам, който е бил много богат, е отишъл на много хубаво място в рая. А в притчата за богаташа и Лазаря богаташът отива в ада, но не защото е богат, а защото е ползвал това си богатство само за себе си, а не е помогнал дори на бедняка пред неговата къща, който умирал от глад. Но ще ви кажа - за богатия е по-трудно да бъде милосърден, да даде нещо от своето богатство, отколкото за бедния, който би се простил и с последния си грош.

- Как се случи при вас обръщането към Бога? Учили сте в Прага 13-14 години, следвате строително инженерство във ВИАС, а заживявате доброволно в лишения като отшелник в манастир още като студент - без ток, без път, тежък труд, а при това и властта ви следи.

- Когато ме приеха студент, си мислех като много други, че оттук започват моите земни радости, скитания, любов. Но стана така, че съвсем неочаквано за мен тръгнах по друг път. Запознах се с епископ Партений, един изключителен духовник. Той ми каза: "Ти си млад, но в тебе няма радост. Няма радост и у повечето от съвременната младеж. Защото са далеч от вярата в Бога, а това е времето, когато човек като млад трябва най-много да се радва на живота." Аз никога не съм бил невярващ, но той ме въведе в църковността. След това се запознах с моята духовна старица в Клисурския манастир - един свят човек. И това, което бих изживял като студент, няма нищо общо с тази истинска радост, която изпитах при общуването ми с тези големи духовници.

Опитваха се да ме върнат насила към светския живот и властите, и баща ми, но бях по-съгласен от живота си да се лиша, отколкото от общуването с тези святи хора и от радостта, която ми носеше вярата ми в Бога. Бе нещо много по-скъпо, за което не бях и предполагал, че ще се случи в моя живот.

- Не ви ли е било тъжно понякога изгубеното от светския живот - флирт с жена, създаването на семейство, раждането на потомци. Каква е компенсацията на този монашески подвиг?

- Имал съм понякога изкушения, и то най-вече като си отиде моята старица и останах в манастира сам. Но изкушенията ми бяха временни. Никога не съм съжалявал, че съм тръгнал по пътя на монашеството и много пъти съм си казвал, че въпреки многото трудности, които съм срещал, ако трябва сега с целия си опит от преживяното да избирам, пак бих избрал монашеството.

- Малцина знаят, че всеки ден вървите с километри. Правите го за здраве или за да прогоните изкушението?

- Това е навик от манастира. Там работехме много от сутрин до вечер. Организмът ми бе свикнал на голямо натоварване и след като отидох да уча в Московската духовна академия, не можех да спя, защото го нямаше тежкия труд, на който бях привикнал. Един духовник ме посъветва да предложа на градинаря да му помагам, докато свикна. Така няколко месеца работих при него през свободното време. Стараех се и всеки ден да се движа и да вървя по час. Този навик ми остана. Естествено, че когато човек се движи пеша, се старае да използва ума си за нещо полезно. Така се получава и физическо натоварване, и полза за душата.

- Какво сте работели толкова много в манастира?

- Гледахме и стопанство, носех продукти от Банкя или Клисура на гръб, а бяхме сами с игуменката - тя бе на 82 години, а аз на 22. Но не ми тежеше, защото чувствах, че работя за Бога. Тогава заплатата на млад специалист бе 150 лв., а на мен ми предлагаха място на инженер за 380 лв., така че нямах проблем да получавам повече пари и да работя по-малко.

- Голям шум се вдигна за свършека на света на 21 декември, предсказан от маите. Датата мина и замина.

- Христос е казал в Светото евангелие - не е дадено да знаят даже на ангелите, камо ли на хората кога ще дойде краят на света като дата. Но са дадени признаците, по които ще познаем, че той приближава. Едни от тях са намаляването на вярата, изстиването на любовта на хората. Но ако не краят на света, то ще дойде краят на всеки един от нас. Така че ние трябва да мислим не толкова за края на света, а за нашия край.

Казано е: "Помни смъртния час и няма да съгрешиш." Помнейки, че си временно на света, ще се стараеш да живееш порядъчно и благочестиво и когато дойде краят, ще го посрещнеш спокойно, без страх, защото знаеш, че добродетелният ти живот е един преход към вечния.

- През годината се изписаха много критики към Църквата, а тя стана първа по рейтинг от всички институции в държавата.

- Няма друга организация на земята, в която да има Божия благодат. Идеята е, общувайки в Църквата и получавайки даровете на Св. Дух, да може още тук, на земята да се изгради царството Божие, да се уподоби на Христос. И друго - въпреки немощите на някои вярващи и на църковнослужители, има много достойни християни и клирици, които носят авторитет на църквата. Не можеш да подкупиш общественото мнение.

- Невярващите и тези християни, които рядко стъпват в храм, не разбират каква е ролята на Светия Дух в ръководството на Църквата при вземане на решения. Как ще ни обясните Божието присъствие в дейността на Светия синод?
- Господ е казал "където са двама или трима от мое име, там съм аз посреди тях. Ако ние в името Божие сме седнали да вземем дадено решение, то Гопод ще ни внуши какво да е то. Отнася се за важните въпроси и това го виждаме на вселенските събори, където много са дискутирали, но накрая са вземали правилните решения. Защото Св. Дух е присъствал и ги е вдъхновил да стигнат до истината. Господ Иисус Христос е глава на Църквата и ако в негово име правим нещо, той ще ни внуши как да постъпим. Понякога за наша поука може да допусне да се случи не най-доброто.

- Смятате ли, че Св. Дух ще помогне да бъде избран най-достойният за патриарх?

- Св. Дух ще помогне, трябва да се молим да бъде избран действително най-добрият за патриарх. Понякога Господ може да накаже хората с избор на недобър техен ръководител. Но ако се молим и имаме вяра, Господ може да внуши на избирателите да излъчат най-подходящия.

- Някои вярващи се радват, когато боледуват, защото смятат, че Бог праща болките и страданията за очистване от греховете и за изправяне.

- Имах познат йеромонах в малък манастир на Русия. Когато веднъж отидох да го видя, бе прикован на легло, краката му не го държаха. Нормално бе да срещна унил и отчаян човек, а неговото лице сияеше радост. И той ме посрещна с думите: Господ ме споходи - прати ми болест. Тоест йеромонах Андрей приемаше болестта си като възможност за неговото духовно издигане и спасение. Никак не е лесно това, човек трябва да е много духовен и истински вярващ, за да възприеме, че без воля Божия не се случва нищо и че дадено страдание ще му донесе полза за душата, а и евентуално пълно оздравяване.

- Казват, че за очни болести, за тежко болни и преди операция молитвите са пряко към Иисус. За раждане се отправят към св. Богородица, а за главоболие към Йоан Предтеча. Духовете гони св. Сава Освещени, а при психичноболни на помощ е св. Иван Рилски и св. Аврений. Но такова профилиране не подклажда ли суеверие?

- Някои светци имат дадена от Бога по-особена благодат в конкретна област. В църквата е известно за коя болест кой светец най помага. Не е суеверие, Господ дава дарове на Св. Дух, както той пожелае. Ето, св. Варвара помага човек да не умре внезапно без покаяние. Това е от Господа.

- Преди 22 години Руската православна църква имаше толкова свещеници и монаси, колкото и БПЦ тогава. Сега българското православно духовенство е колкото в една руска епархия.

- Дали е такава статистиката, не знам, но е вярно, че в Русия многократно се увеличи броят на църквите и на манастирите, на свещениците, монасите и епископите. Преди революцията е имало 80 000 монахини, 60 000 монаси и десетки хиляди свещеници, а през комунизма бяха останали само няколко действащи манастира. И монасите бяха тайни, защото нямаше манастири за всички. Но въпреки терора срещу вярващите в Русия вярата победи и това се видя още след Втората световна война, когато се срутиха опитите на безбожната власт да унищожи вярата.

У нас за тези 22 години се издаде много църковна литература, появиха се млади усърдни монаси, както и много добри свещеници, които отиват не заради заплата от 300 лв., а защото имат вяра и истинско желание да отдадат живота си в служба на Господ. И тези, които управляваме епархии, трябва да работим всячески хората да се християнизират и да стават по-добри.

- Упрекват БПЦ, че е лишена от влияние, но отношението на народа към Църквата личи, когато се изложат за поклонение чудотворни икони.

- Това показа, че въпреки всекидневието, в което някои малко отделят за църква, много са хората, които имат дълбоко вътре в себе си чувство за вяра и преклонение пред светините. И това особено се вижда, когато пристигнат чудотворни икони, тъй като хората стоят на опашка с часове, за да ги целунат. Значи у тях има сила. Навремето познато семейство се реди два пъти пред Йерусалимската икона, която дойде в София. Предложих да им помогна, за да не чакат, а те отговориха: "А каква тогава награда ще имаме? Искаме да чакаме, за да стигнем с труд до иконата." Може би не са голям процент вярващите у нас, които ходят редовно на църква, но много са хората, които носят вярата у себе си и могат лесно да стигнат до истинска църковност.

- Има ли благодат служението на духовници, за които се знае, че са с грехове и пороци?

- Няма безгрешни хора на този свят. Достоен е този, който съзнава своето недостойнство, учат светите отци. И съзнавайки своето недостойнство, изповядва го и се бори да стане по-добър.

Понякога хората са свидетели как явно грешен духовник извършва тайнства. В църквата е прието, ако недостоен, макар и канонически духовник пристъпи към такова свещенодействие, то тогава тайнството се извършва от ангел. И то става. Но такъв духовник ще отговаря пред Бога, че недостоен си е позволявал да извършва тайнство. Затова особено за тайнството изповед всеки трябва да си избере духовник, на когото има доверие.

- Може ли да се смята, че изборът на нов български патриарх е Божие дело, или той ще е резултат от лобизъм на политици и бизнесмени?

- Каквито и групи хора да има, нищо не става без волята Божия. Господ е казал, че даже едно врабче не пада без волята му. Още повече избор на патриарх - няма да стане без волята Божия.

- Кои са трите най-важни молитви, които човек всеки ден трябва да си казва, независимо къде е.

- Най-важна е Иисусовата: "Господи Исусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния..."Хубаво е да се каже и някоя молитва за св. Богородица - "Достойно ест", "Богородице Дево" или "Пресвета Богородице, спаси нас". Символът на вярата, както и 50-ия псалм "Помилуй ме божи" също е добре всеки ден да се изричат по един-два пъти.

ВИЗИТКА:

Светското име на митрополит Гавриил е Цветан Динев. Роден е на 16.7.1950 г. в София. От 1953-1966 г. семейството му живее в Чехословакия. Дипломира се като строителен инженер във ВИАС през 1973 г., но още като студент заживява в Клисурския манастир. Властите го следят, радио "Дойче веле" говори за него. Подстриган е за монах през декември 1979 г., след година става йеромонах.

Завършва Духовната академия задочно през 1984 г. и специализира 2 години богословие в Москва. През 1986 г. става архимандрит и отива в Москва за представител на БПЦ. От 1991 г. е протосингел, а от 1998 г. е епископ и викарий на Софийския митрополит. Избран и утвърден за Ловчански митрополит е на 21.1.2001 г.

 

  • Пандемията ни нареди на 45-о място по щедрост - ето защо

    Пандемията ни нареди на 45-о място по щедрост - ето защо

    Една приятна изненада - пандемията от коронавируса нареди българите на 45-о място по щедрост от 114 изследвани страни в света. За първи път България е сред водещите в международната класация, а само допреди 2-3 години е била на 126-о - 127-о място. В която - пак изненадващо, изпадат от челото страни като САЩ, Канада и Великобритания
  • Коментар на седмицата №1: Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Коментар на седмицата №1: Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №1 и е събрал над 188 000 прочитания: Изявление на Нейно превъзходителство посланика на САЩ за “24 часа” Бъдещето на България зависи от собствените ѝ усилия за провеждане на необходимите реформи за гарантиране на прозрачност, отчетност и добро управление