Ванга заръчала храма на дарителката от Кърналово

https://www.24chasa.bg/Article/1692199 www.24chasa.bg

“Пари и вещи за мен нямат значение. Духовното, вярата движат света напред. Те могат да те направят истински щастлив, а не имнето”, казва 67-годишната Зоя Войнова от петричкото с. Богородица.

Жената даде всичките си спестявания от 20 000 лв. за построяване на храм в родното си село. Било по заръка на пророчицата Ванга, а и за да изпълни мечтата на живота си. Живее скромно, години наред събира лев по лев.

Когато била на 12 г., видяла явление край старо оброчище на св. Илия над селото. Черен облак се извил край нея и потънал в руините на стар храм. Когато по-късно разказала на Ванга, тя й обяснила, че трябва да построи параклис.

Св. Илия от разтурения дом търсеше от мен подслон”, казва днес леля Зоя. Малко след тази случка семейството й се преселило в с. Кърналово.

“В онези години хората се изнасяха към по-големи села и градове. Сега там живеят 20-ина пенсионери. Мястото обаче е с някаква сила и зарежда с енергия. Наоколо има 7 храма, районът е българската Света гора”, обяснява дарителката.

Благодарна е на съдбата, че я е сродила с Ванга и години наред имала възможност да е близо до пророчицата. Мъжът на Ванга Димитър е брат на свекърва й.

“Всичко, което тя ми е казала, е вярно. Мислех да работя като учителка, но тя ми каза, че ме вижда с бяла престилка”, казва Зоя. Така се случило - завършила за медицинска сестра, работила в болницата в Петрич и в Кърналово. Мъжът й пък бил учител. Починал преди 11 г., ден преди да получи първата си пенсия.

“Докато беше болен от рак, 1 г. го гледах на легло. Живяла съм с 1 лв. на седмица. Купувах бракуван хляб и го топях в доматен сок. Това съм яла, но не съм се оплаквала. Борех се за живот и оцелях”, допълва жената.

След като мъжът й починал, се хванала да продава зеленчуци на борсата край Кърналово. За първи път пристигнала на тържището с няколко връзки коприва и лапад, седнала отстрани до масите.

Бързо обаче станала любимка на пазаруващите, а волята й за живот я научила как да изкарва повече. Нямала възможност да обработва наследствената земя и я раздала на роднини. Те пък й давали стоката, за да я продава.

След смъртта на мъжа си започнала и да пише стихове. Римите й идвали отвътре. Не ги е броила, но смята, че поне няколко книжки може да издаде. Бодрият й дух не я напуска и в най-студените дни, когато чака клиенти на сергията.

“Продавам под цената, над цената, важно е да съм в играта”, шегува се Зоя. Когато споделила на колегите си от борсата, че започва да събира пари за храм на св. Илия, всички се включили. Всеки дал колкото може.

Един 5 лв., друг - 10, трети оставял стока. Всяка стотинка тя заделяла настрани. Така събрала 20 000 лв.

Синовете й Атанас и Валентин я подкрепяли в начинанието. Децата и снахите ми са без грешка, хвали ги тя. Други биха се ядосали, но моите са златни.

Църквата е вдигната на терен, който е наследствен от баща й. Когато копаели основите, работниците се натъкнали на останки от античен живот и кръст с разпятието Христово отпреди 16 века.