На 26 септември 2010 г. в центъра на белгийския град Гент става тежко пътнотранспортно произшествие. То преобръща живота на едно ромско семейство в България.
Към 3 ч лек автомобил връхлита 35-годишния гастарбайтер Бисер Асенов от Шумен и го оставя безчувствен на земята.
Нещастието става на пешеходна пътека в центъра на града, близо до една от големите банки.
Бисер отишъл в Белгия няколко месеца преди нещастието със сестра си да търси препитание. В България оставил жена и 2 деца. Според роднините му сестрата се занимавала с недотам редни неща от гледна точка на морала. Живеели заедно на квартира в една стая.
Бисер работел в птицекланица в околностите на Гент. Окачвал пилета на конвейера, разказаха негови близки от Шумен. Получавал добри пари, надницата му била по 9 евро на час. Бил трудолюбив и собственикът на кланицата бил доволен от работата му.
Сестра му си имала любовник, турски гражданин. Али бил женен и имал двама 20-годишни синове. Според тъщата на Бисер те били джуджета - високи около метър. Говорело се, че е от кръвосмешение на родителите. Ходели въоръжени с пистолети. Али харесал сестрата на Бисер и обявил вкъщи, че я взема за втора съпруга. Титулярната му съпруга и джуджетата не били съгласни и затова ставали скандали на тази тема.
На 26 септември 2010 г. Бисер се върнал късно вечерта от работа. Али и сестра му го поканили на заведение. Бисер отказал, защото било късно, но сестра му настояла, като му казала, че от България е дошъл синът й - племенникът на Бисер. Това го склонило и отишли в таверна в центъра на Гент.
Към 3 ч Али станал да си ходи от заведението. Той излязъл отвън и зачакал Бисер и сестра му. Първо излязла тя, прекосила улицата и се качила в колата на турчина. След малко се показал и Бисер. Докато пресичал, станала белята. Водачът, ударил Бисер на пешеходна пътека, избягал от местопроизшествието.
"Сестра му ни разказа, че колата карала много бързо, с над 150 км/ч, вероятно шофирана от пиян. Тя припаднала, а Али нищо не видял. Съвсем нищо", разказа съпругата на Бисер - Звезда.
"Може да са го направили синовете на Бисер и да са искали да ударят сестра му, но погрешка жертва да е станал съпругът ми", предполага Звезда.
От тежкия удар Бисер изпада в кома. Лекарите му дават 2-3 дни живот. Комата обаче продължава 4 месеца. Лекуват го в местна болница.
Оттук започват доста мистерии около случая с Бисер.
Месец след инцидента тъщата на Бисер и жена му Звезда събрали пари и отишли в Гент. Тяхна съседка от Шумен, която от години живеела в Белгия, се съгласила да им превежда. В полицията им казали, че случаят е ясен, престъпникът е установен и ще могат да получат обезщетение. Полицаите насочили двете жени към т.нар. обществена служба за интеграция на услугите - нещо като нашия омбудсман, но главно за чужденците от Изтока.
Тази служба помагала в контактите им с институциите. Там се срещат с Морис Маршал. Той говорел турски и лесно се разбрали. Обещал им пълно съдействие и ги свързал с адвокат Бруно Соенен. Юристът ги успокоил, че ще свърши всичко,и те се върнали в Шумен.
След 2 месеца жените пак отишли в Белгия, защото оттам настанало подозрително мълчание. За тяхна изненада от полицията казали, че такъв случай няма и извършителят не е открит.
Белгийците лекуват Бисер още 4 месеца и на 24 юни 2011 г. го връщат със самолет в България. Каца във Варна и веднага го карат в болница "Св. Ана". След едномесечен престой там го прибират в Шумен.
Вече 15 месеца младият мъж е у дома. Не е контактен, абсолютно неподвижен. Хранят го с лъжичка.
Памперсите са един от големите харчове в семейството. На 8 август е освидетелстван от ТЕЛК. Получава 100% инвалидност, с право на придружител. С тази задача се заема Звезда.
От болницата няколко пъти пращат в Шумен фактура за 9-месечния престой на Бисер в Гент. Цялата сметка е към 60 000 евро. Които те, разбира се, нямат. По-късно от адвокат Соенен разбрали, че няма да плащат, защото той бил уредил всичко. Соенен дори им пратил 3 пъти по 300 евро, собствени пари, както им обяснил. Дали е така, никой не знае.
Но от няколко месеца нямат контакт с адвоката. Според жената на Бисер, като виждал, че му звънят от България, не вдигал. Те не знаят води ли се досъдебно производство и търси ли все още белгийската полиция извършителя на катастрофата. Не са наясно дали дългът към болницата е погасен и дали в един момент няма да изскочи с всичките си лихви.
Най-важното е да разберат полага ли им се обезщетение, макар че Бисер нямал застраховки. Намекват, че адвокат Соенен може и да ги е измамил, да е взел някакви пари и да не им е дал нищо.
"24 часа" опита дасе свърже чрез писмо по електронната поща с Бруно Соенен, но отговор не последва. Мобилният му телефон е на гласова поща. Изпратихме му съобщение и на нея, но също без резултат. Написахме писмо и на Морис Маршал, но и той не реагира.
От семейството на Бисер се обръщат за помощ към Българския хелзикнски комитет. На 14 ноември оттам им отговаря Милена Казакова от Правната програма на комитета. Тя им пише, че за съжаление случаят не попада сред приоритетните дейности на БХК и поради голямата ангажираност на служителите на комитета не могат да им окажат правна помощ. Препращат ги към дипломатите ни в Брюксел, като любезно им дават адреса и номера на посолството и консулството там. Звезда пише и там, но засега отговор от Белгия няма.
В. "24 часа" потърси коментар на случая от Асоциацията за помощ на пострадалите от катастрофи. Оттам посъветваха семейството да потърси контакт с Гаранционния фонд, но изрично предупредиха, че ще им бъдат нужни няколко документа.
Първият от тях е протокол от пътнотранспортното произшествие, издаден от местната полиция. И ако извършителят не е открит в законноустановения срок, да имат постановление на местната прокуратура за прекратяване на производството.
"Ако има такива документи, то те трябва да са у адвоката", смята съпругата Звезда. Така нещата почват отначало.
Семейството на Бисер живее изключително бедно. Той има 2 деца - шестгодишния Славчо и Милена, на 15 г. Инвалидната му пенсия е 120 лв. Звезда като придружител взема 140 лв.
Вкъщата са 8 души - освен тях 4-мата са и сестрата на Звезда с 2 деца и майка им. Въпреки немотията всички деца учат. Едното момиче, на 18 г., вече е завършило средно училище и работи като продавачка.
Засега единствената им надежда остава в адвоката и идеята, че съвестно си върши работата по случая.