Кристалина Георгиева: Ако политиците намалят първо своите заплати, хората ще им вярват повече

С еврокомисар Кристалина Георгиева разговаря Румяна Денчева

- Задавала се интересна година, казвате, г-жо Георгиева. Да поясним, че това е вашият начин да ни съобщите, че очаквате 2013 да е трудна. Казвате също - "още доста време ще лазим, но ще се изправим". Вашата прогноза - кога ще спре да ни бъде интересно ?

- Прогнозите, които и аз споделям, са да се справим през 2014 г. Но и след това ще продължи да е интересно. Просто защото световната икономика става все по динамична, крие много повече рискове, които си взаимодействат по доста непредсказуем начин, което пък изисква по-бърза политика. Нека не забравяме и че човечеството остава под растящия риск от климатичните изменения. Видяхме как ураганът Санди свали на колене сърцето на една от най-подготвените страни - Ню Йорк, и доведе до огромни щети не само за икономиката на САЩ, а и за региона, и за света. А прогнозите сочат
много по-чести и по-екстремни природни явления и интензивни бедствия, които ще имат не само локално, а и световно значение. Когато миналата година Банкок потъна под вода, това доведе до загуби от 2,5% от промишленото производство за света. Затова трябва всички да се научим да мислим широко, да очакваме всякакви промени и да реагираме бързо.

- Апокалипсисът на маите не дойде. Задава ли се обаче финансов апокалипсис? Не друг, а Жан Клод Трише видя нови финансови балони, и то при централните банки. "Балансът на Bank of England е надвишавал 20% от БВП на държавата в първото тримесечие на 2012 г., докато този на ЕЦБ надвишава 30% от БВП на еврозоната... Това не е новото нормално", категоричен е той. А може би е?

- Убедена съм, че както апокалипсисът на маите не дойде, така и финансов няма да има.
Светът вече се опари, и то болезнено, затова и вниманието към финансовата система е много по-голямо. Вече има и много повече инструменти за реагиране срещу финансова нестабилност. Една от положителните последици на кризата е, че тя укрепи финансовите системи. Вие обаче сте права, че никак не е добре, когато местим един проблем към бъдещето. Трябва да го решаваме сега, какъвто и да е и каквото и да ни струва. Точно затова говори Трише. Никак не са за подценяване неговите тревоги от нова "балонизация". Все пак си мисля, че светът поумня след кризата и няма да допусне надуването му докрай.

- Има факти, говорещи за обратното.Светът все още харчи авансово това, което не е произвел. Докъде ще ни отведе желанието да живеем все по-богато, или поне много по-богато, отколкото сме изработили?

- Доникъде. Ако вървим по този път, естествено. Но ние вече знаем какво значи да живеем за сметка на бъдещето си. Знаем също, че рано или късно идва моментът, когато сметката трябва да се плаща, и тогава това е особено болезнено. Моето лично очакване е, че през идните години и хората, и фирмите, и държавите ще са много по-предпазливи
Знам, че хората имат свойството да забравят грешките си, а и да ги повтарят. Този път не мисля, че ще е така. Колективната памет няма да го допусне.

- Настоявате да гледаме към т. нар. деливъридж - съчетанието висока безработица, нисък растеж в развитите страни и по-бърз в развиващите се, който обаче не е достатъчен да компенсира забавения световен икономически растеж. Знаете ли лекарството?

- Лекарството се знае, а лечението е добре известно. Обаче лекарството е много горчиво, а лечението е много болезнено и затова апетитът то да се прилага не е достатъчно голям. Да се справим с това, означава в развитите страни да има болезнени реформи, които да направят нашите икономики по- производителни, дори много по-производителни. Означава всички да направим труда си по-продуктивен. Виждаме, че в Европа новите държави членки, които минаха през болезнен преход, се справят по-добре от старите. Магия тук няма. Обяснението е, че ние - новите държави членки, знаем цената на всяка стъпка и признаваме неизбежността.

- Фискалната стабилност е нещо, което не забелязваме, като го имаме, но без нея не можем, каза пред "24 часа" проф. Стив Ханке. Как обаче да обясним това на хората, които са недоволни и искат пълен хладилник тук и сега?

- Много е трудно да се обясни на хората, а още по-трудно е да се изисква от тях да правят жертви дълго време. А при нас това се наложи и от прехода, и от кризата. Смятам, че няма друг начин това да се обясни, освен ако самите правителства дават пример. Вижте къде хората се оказват по-готови да поемат тежестите - там, където политиците дават пример за такива жертви. Там, където намаляват първо собствените си заплати, а след това на останалите. Там, където не само вдигат данъците, но и си ги плащат. Налага се непрекъснато да се обяснява на хората, които, разбира се, са прави да искат тук и сега, че финансовата стабилност рано или късно дава конкретни
резултати, които започват да се усещат от тях. Например тя носи по-висок кредитен райтинг, който пък носи по-ниски лихви по кредити.

- Докато дойде това време, политиците падат от власт. Вие дипломатично отчитате "срив на доверието". Аз ще ви попитам директно - лявата вълна, заливаща Европа, ще стигне ли до България догодина?

- Вълната, която сменя правителства, не е нито лява, нито дясна - тя е вълна на недоволството.  Във Великобритания, Гърция и Испания тя помете леви правителства, във Франция, Румъния и Дания прати в опозиция десни партии. Където избирателите са доволни от управляващите, те ги преизбират, както стана в Швеция и Латвия - страни с дясноцентриско управление.

България успя да се опази от най-лошото - не затъна в дефицит и дългове, не се наложи да предприема драстични мерки, да реже и без това ниските доходи на хората.  Как това ще се оцени от избирателите, е рано да се каже. Много неща могат да се случат, докато дойде времето да броим електоралните пилци.

- Казвате "аз нямам мерак за премиерстване". Името ви обаче е сред дежурните заподозрени, като се заговори за избори, кабинети и премиери. Имате ли обяснение защо?

- Всеки, който е публична фигура, е обект на обсъждане в обществото - нормално е хората да имат мнение и да правят прогнози за съдбата на един или друг политик. 

- Нали знаете приказката, че най-много се лъже преди избори и след лов. Кои са най-опасните заигравания с хората, когато те се превръщат в електорат?

- Тези, които ги озлобяват и ги настройват едни срещу други.  Негативните кампании печелят избори, но ерозират обществото и влошават шанса ни да живеем по-добре.  Трудно време е и се нуждаем от повече единство и оптимизъм за страната си.

- Какво ще пожелаете за новата година на българите? 
- Да сме здрави, да се радваме на това, което имаме, и да намерим пътя към това, за което мечтаем.

ВИЗИТКА

Родена на 13 август 1953 г.
От февруари 2010 г. е еврокомисар с ресор международно сътрудничество, хуманитарна помощ и отговор при кризи
От 1993 г. до назначаването й за комисар работи в Световната банка. През годините е ръководила отдела за устойчиво развитие в банката, както и този за Русия
През 2008 г. е избрана за вицепрезидент на Световната банка
Завършила е икономическия университет в София, където е била преподавател с титла доцент
Има специализации в САЩ, Лондон
Омъжена, с едно дете 

 

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Елен Колева: Изпитвам към Калин Терзийски обич и уважение

На никого не съм длъжна да живея според очакванията, най-малко пък желая да получавам упреци и препоръки Състоянието на известния писател Калин Терзийски рязко се е влошило,

Андрей Райчев: Лошото е, че "българският казан" формира елита

Местан сложи яйцата си в кошницата на Ердоган и не виждам как ще останат здрави - Лидерът на ООН се избира по много сложни механизми - Ние силно натоварваме децата си с планове,

Зоя Паунова: Да обединим усилия, за да припознаят младите лекари бъдещето си в България

Индустрията подкрепя квалификацията им със стипендии. Зоя Паунова е изпълнителен директор на шведско-британската фармацевтична компания “АстраЗенека” за България от 2000 година.

Д-р Исмаил Серагелдин: Живеем в свят, в който всичко се записва и знае

Голямата информационна революция тепърва предстои, казва влиятелният световен интелектуалец - На какво е символ днес Александрийската библиотека,

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар

Стамен Янев: BG вариант на плана “Юнкер” e шансът ни за повече инвестиции

За 2016 г. намерението е да отворим проекти за 300 млн. евро. От Китай, Близкия изток и дори от САЩ идват вложители срещу гражданство, казва изпълнителният директор на Българската агенция за

Проф. д-р Андрей Захариев: Обществен борд да контролира Стопанската академия в Свищов

Върху 10 опорни пункта се основава програмата ми за развитие на Стопанската академия в мандат 2016-2020 г. - Професор Захариев, кандидатирате се за ректор на Стопанската академия “Димитър А.

Валери Симеонов: Мигрантите да знаят - Черно море е по-опасно от Егея

Патриот като проф. Божидар Димитров трябва да управлява образованието - Г-н Симеонов, като бургазлия притеснявате ли се от заплахата, че щом завърши строежът на оградата по турската граница,

Калин Митрев: Лихвата по заема от ЕБВР за България ще е минимална

Лихвата по заема от ЕБВР за България ще е минимална Не бива да бързаме с приемането на еврото Не съм сигурен, че на този етап външните пазари биха имали достатъчно доверие в българската икономика,

Димитър Манолов: Пенсионират насила специалисти от АЕЦ и експерти по радиоактивни отпадъци. Може да стане беля!

Не трябва стажовете да са без пари - ще настояваме да се запише поне 420 лв. заплата Димитър Манолов е президент на КТ “Подкрепа” от 2015 г., когато замени на поста основателя на синдиката

  • Мечешка услуга за Местан

    Какви знаци дава Турция, като забрани на Доган и Пеевски да влизат в страната? Всъщност очерта двата лагера и за тези, които не бяха разбрали - в този, зад който стои официална Анкара, са Лютви Местан и сие. И обратно - в другия, на ДПС, недолюбват официална Анкара и съответно официална Анкара ги недолюбва. (Виж 2-а и 3-а стр.
  • Помогнете ни, трима живеем с 360 лв. на месец

    250 отиват за наем, другите за лекарства и храна - има дни, в които сме на чай без захар УВАЖАЕМИ г-н Главен редактор, Казвам се М. З. и съм на 73 години, инвалид с 91% от гр. Бургас. Обръщам се към вас с молба за помощ. Ако е възможно, моята история и зов за помощ да бъдат публикувани на страниците на вашия вестник.