- Христо, мислиш ли, че вместо неосъществения край на света ще дойде нова духовна ера?
- По-реален от края на света е краят на българския театър. При някои театри той вече се вижда. В "Сълза и смях" дори дойде: сега "Сълзата" е жълто издание на Народния театър, макар че и в самия Народен има постановки, които са за преместване в цирка. Няма да уточнявам, за да не влизам в лични дрязги, което е безсмислено.
Като жълтък се оформи и Театър 199. Няма да изписвам цялото му име заради паметта на предпоследния му директор. Но в тази връзка мога да посоча какво ще бъде един ден цялото име на Театъра на армията, защото Митко Тодоров е не по-малко заслужил като директор от Валентин Стойчев.
- Кои са признаците за срива на театъра?
- Сривът на българския театър и българското кино започна със срива на комунизма, но комунизмът ги надживя. Защото при комунизма се правеха по-малко художествени компромиси: една-две партийни постановки, но другите бяха стойностни. Днес едва ли остана неизигран булеварден водевил. То не бяха "Монолози на вагината", на фалоса и ануса, то не бяха "Трима, четирима и петима в леглото" и не знам какви още виагри.
Насам, народе! Пазарна икономика, майка! Разбира се, има и театри изключения.
- Мнозина смятат, че киното ни е във възход...
- За киното да не говорим. Пълна импотентност, колкото и да се напъват да ни внушават някакъв уж ренесанс. Няма такова нещо. Това кинаджиите да го внушават на министъра, щото му взеха страха. И ако "Мисия Лондон" понапълни залите, то е, защото има драматургия и сценарият не е писан от български кинорежисьор, а от писател.
- Кой носи отговорност за тези процеси?
- Министърът на културата е скулптор и не разбира от театър, така че отговорността за театъра пада върху директорите и най-вече върху този, който ги е назначил. Не е сегашното министерство, защото сегашното не бутна почти никого. И в киното не бутна нищо. Пазят се от скандали, защото кинаджиите, и особено кинаджийките, са много устати като им посегнат на "харашото". Ако бяха и толкова талантливи!
- На кое място, където твоя пиеса имаше премиера тази година, ти беше най-любопитно?
- За съжаление не мога да гледам всички постановки. Тази година имах например около 20 премиери по всички краища на Европа и Азия. До остров Сахалин не успях да отида, но гледах DVD. Няма да сравнявам нивото на театъра с нашето, защото пиесата е моя и ще звучи нескромно. Любопитно ми беше да видя "Оркестър "Титаник" в Националния театър в Диарбекир, но не успях. Не успях да видя и трите си истанбулски постановки, нито пък "Оркестър "Титаник" на най-северния професионален театър в света - "Нурилски държавен заполярен театър". Не видях и "Онова нещо" в Париж, но видях четири-пет премиери в Южна Румъния - от Арад, през Букурещ, до Констанца.
Най-много съм впечатлен от "Полковникът птица" на Липецк За мен е най-добрата от постановките на тази пиеса, които съм гледал. Липецк е половинмилионен град, въпреки че малцина у нас са го чували. Там са имението на Толстой - "Красна поляна", и станция "Остапово", където той умира, бягайки за България. Там някъде е родното място на нобелиста Бунин и на прототипа на Митя Карамазов. Надявам се през май спектакълът да дойде на Фестивала на българската драма в Шумен.
- При тези твои пътувания намираш ли нови приятели? Оставате ли си близки и по-нататък във времето?
- Да, и това е съвсем естествено. Познавам лично почти всички известни драматурзи в Европа, всички изявени театрали и директори на театри в бивша Югославия, в Румъния, Турция. В Русия не можеш да познаваш всички, защото театрите там са повече от всички други в останалата част на Европа.
- Намираш ли оптимистични промени у нас в сравнение с държавите, които посещаваш?
- Не особено. Зад нас е май само Албания, въпреки, че в Сърбия говорят с голям респект за нас след влизането ни в ЕС. "Нямат стигане българите - викат, макар че през комунизма ние за тях бяхме Западът." Но мърдаме по малко. Ниво на битова култура дадоха чуждите вериги от бензиностанции. А по югомагистралата до Загреб са все още държавните бензиностанции с мръсните клозети. В Русия пък ще видиш всичко. Там е друга планета, но разликата е само в мащабите, иначе работим по общи схеми.
- Кои процеси у нас те изнервят най-силно?
- Тия, които изнервят и другите. Най-вече процесите в правораздаването - следствие, прокуратура, съд. И на последния българин е ясно, че законът облагодетелства престъпника, но никой не реформира законовата база. Не го прави и ГЕРБ въпреки мнозинството си. Защо? Аз не знам. Говорят: "Ние ги хващаме - те ги пускат." Ами пускат ги, защото законът е уклончив и е пълен с вратички. По-добре не ги хващайте, че да не се ядосваме, като ги пускат. А Наказателният кодекс е безсилен срещу битовата престъпност. Даже я стимулира. За битовата престъпност санкциите са като за малолетни.
- Променя ли се българският социален типаж? Кои типове ще надживеят времето, като преминат в литературата и театъра?
- Героят на нашето време е престъпникът мутра. Оформи се и визуален тип за подражание - дебел, остриган, с верига на врата Това е масовият култов тип, особено в провинцията. Ако има и джип "Туарег", е "връхта". А едно време ние се правехме на бийтълси. Къде-къде?
- Следиш ли някой от българските сериали, най-коментираните продукти на артразвлечението?
- Не. Случайно хвърлям по някой поглед. Елементарни са ми отвсякъде. От драматургия до актьорска игра. И най-добрият актьор е безпомощен без текст. Оценката ми е между 2 и 4. Може би на масовия народ му харесва. На това му се казва "маймуни с трици да ловиш". Мога да посоча като стойностни изключения "Патриархат" и "Хайка за вълци", но това не са типът сериал матрица, за които говорим сега.
- Какво ти връща душевния комфорт?
- Пътуванията. Пътувам много. В Европа най-често с кола. Задържам се понякога за по-дълго тук-там, но не бих живял в Западна Европа. Стерилно ми е някак. Душевен комфорт чувствам на Балканите и смятам, както вече съм казвал, че Балканите са духовният резерват на Европа.
Кой е той?
- Около Христо Бойчев продължава да не се шуми, въпреки че той е сред тримата най-играни драматурзи в Европа заедно с руснака Василий Сигарев и французойката Ясмина Реза. Пиесите му са представяни от Сахалин до Нова Зеландия и от Северния полярен кръг до Южна Африка: „Полковникът птица" - в 45 държави; „Оркестър "Титаник" - в 20; „Районна болница" - в 10; „Подземният" - в 10; „Онова нещо" - в 4
- Отличен е като победител на световния конкурс за драма на Британски съвет, Лондон, през 1997 г., лауреат е на наградата „Енрико Мария Салерно" - Рим,1999 г.
- Патрон на Бонското биенале в Германия, патрон на Сараевския фестивал - МЕSS
- Член е на Петровската академия за наука и изкуство, основана от Петър I. Много държи да се знае, че е и почетен гражданин на Полски Тръмбеш
- Роден е в с. Орловец, а не Аглавец, както го копират навсякъде