Клеър Берлински: Заплахата от химическа война е реална

https://www.24chasa.bg/Article/1707875 www.24chasa.bg
СНИМКА: ДЕЙВИД Е. ГРОС

Клеър Берлински е родена през 1968 г. в Калифорния. Израства в Ню Йорк и Сиатъл. Получава бакалавърска степен по съвременна история и докторска степен по международни отношения от Бейлиъл колидж в университета в Оксфорд. Живяла е и е работила във Великобритания, Тайланд, Лаос, Франция и Турция като журналист, преподавател, консултант и автор на свободна практика. Нейни статии са публикувани в "Ню Йорк таймс", "Вашингтон пост", "Ню Йорк сън", "Оксфорд интернешънъл ривю", "Ейша таймс". От 7 г. живее в Истанбул.

- Вие сте добър познавач на Източните Балкани, г-жо Берлински. Как се озовахте в Истанбул?
- Никога не съм очаквала, че ще остана в Турция толкова дълго. Дойдох преди 7 г. по лични причини. Приятелят ми, американски фотожурналист, бе базиран в Истанбул и отразяваше събитията на Балканите и в Близкия изток. Дойдох, за да бъда с него. Разделихме се, но аз се оказах с ново местоживеене и с нова кариера. Нещата едва ли щяха да се развият така, ако бях планирала да стана спец за Турция и региона. Но стечението на обстоятелствата ми даде една по-различна позиция, отколкото ако бях дошла като човек с академична кариера или като журналист, който е решил, че това ще е регионът, който ще отразява. Аз заживях тук и трябваше да се справям с неща, с които се справят и местните, които не са в привилегирована позиция.
 

Всекидневно се
сблъсквам с
турската законова
система,

здравеопазването - неща, с които местните трябва да се справят. Имам визия, която е много по-полезна, отколкото съм очаквала.

- Как оценявате нашия регион във време на криза?
- Ами точно като бъркотия и криза - време на огромна нестабилност. Накъдето и да погледна, не мога да видя място, което изглежда стабилно. Много от нещата, които ни се струваха такива преди 2 г., вече не са.

- Кога ще свърши тази нестабилност?
- Не искам да правя прогнози. Първо, не искам да изглеждам като глупачка. Всеки, който мисли, че може да каже нещо за комплексна ситуация с толкова много геополитически играчи, с нови технологии за комуникация и други фактори, вкл. нестабилността на цените на храните, има шанс да сгреши.

- Можете ли да отличите България в тази ситуация, или тя прилича на другите играчи в региона?

България е
повлияна от 2
велики сили

- Турция и Русия. Ако бях българка, щях да се надявам, че приятелското състезание и съперничество между тях ще доведат до неща, позитивни за България, и България ще се отличи в регионалната бъркотия.

- А Америка? Нашият премиер се върна от визита в Белия дом преди месец.
- Да, и Америка, и Китай - много тихичко, но без никакво съмнение и Великобритания, и Франция, и други по-малки сили опитват да имат влияние в региона, но имайки предвид географията на България, мисля, че това, което се случва в Турция и Русия, би имало по-непосредствени последствия. Като допълнение САЩ са непредвидими. Много непредвидими. Никой не знае каква е американската външна политика в момента.

- Е, след избирането на Обама са по-предвидими - той просто ще продължи да следва досегашния курс, защото е твърде зает да решава вътрешни проблеми...
- Това е истина и не е много добре, защото той наистина е преангажиран с вътрешните проблеми и няма достатъчно време да вземе добри и мъдри решения или да ги следва, след като ги е взел. Но ние още не знаем какво ще се случи в региона, свързано с очаквания към САЩ. Например - в Сирия. Никой не знае какво биха направили САЩ при развитие на събитията в Сирия. Така че, от една страна, може да има продължителност в американската външна политика, но от друга, Обама може би ще отговори според случая, както при предишната криза. Тогава бях много впечатлена от увереността на отговора му.

- В тази объркана ситуация коя е най-добрата роля за България в региона - балансьор, важен фактор?
- Ако бях българка, щях да се мъча да привлека колкото може повече чуждестранни инвестиции, да засягам по-малко хора и да стоя в сянка, защото няма какво да се спечели, ако си на показ в момента. Бих поддържала добри отношения с всички наоколо и щях да правя много меки дипломатически изявления, да избягвам да се оплитам в проблемите на другите - България така или иначе не може да ги разреши.

- Да поговорим за енергийните проекти, които засягат района - "Набуко" и "Южен поток".
- Тези два проекта не трябва да бъдат представяни като въпрос на избор. Колкото повече доставчици, толкова по-добре. Понякога поддръжниците на "Набуко" и "Южен поток" се опитват до убедят хората, че някой от тези проекти трябва да бъде монополен. Това, разбира се, е в техен интерес. Но не бъдете глупави. Българската политика трябва да бъде базирана на българския интерес. Трябва да имате колкото може по-голямо разнообразие на енергоизточници.

- В последните месеци тук се развихриха истински спорове и за шистовия газ...
- Не съм изненадана. Причината е, че шистовият газ се добива по нова технология, а новите технологии не са добре дошли никъде. Ако бях енергиен министър и трябваше да взема решение, щях да съблюдавам всички права да са защитени и
 

нито една
концесия да не
бъде дадена

преждевременно Бих си направила труда да събера колкото се може повече информация от други места, където се добива шистов газ - дали наистина има големи екологични проблеми, както твърдят тези, които са против, или дали резултатите са толкова окуражаващи, колкото казват тези, които го подкрепят. Намирането на различни източници на енергия е приоритет за националната сигурност на всяка страна. Ако България има други източници, шистовият газ може да почака 2-3 г.

- Един от основните аргументи против са възможните последици за екологията.
- Когато говорим за производство на енергия, никой не е 100% сигурен, че производството е 100% екологично благоприятно. В същото време винаги съм се чудела, че

никой не
коментира
най-мръсното
производство на
енергия -
въгледобива

Това производство е едновременно най-лошото за природата и най-опасното за хората, заети в него. Най-добрият енергиен източник е сигурната ядрена енергия, в която се прилагат най-щадящите за природата техники, но хората рядко коментират това и аз винаги съм се чудела защо.

- Следите ли яростните спорове за построяването на АЕЦ "Белене"?
- Не, но ако знаех каква технология се прилага, щях да съм по-сигурна с АЕЦ, отколкото с производството на въглища. Но това е решение, което трябва българите да вземат, след като направят своя прочит на нещата и помислят. Въглищата в никакъв случай не са по-щадящи за природата от ядрената енергетика.

- Запозната ли сте с идеята турска АЕЦ да бъде построена до българо-турската граница?
- Да, но, струва ми се, никой не е сигурен кога ще се случи това. Имаше много публикации миналата година, но тези дни имаше изявление на зам. екологичния министър на Турция, че това не е вярно. Истина или не, хората имат право да знаят къде ще бъде заводът. Дори фактът, че не може да се получи информация за това, е обезпокоителен.

Турция се опитва
да построи ядрен
реактор още от
70-те г., но без

никакъв успех Това желание го има и сега, но те не могат да намерят финансиране. Турското потребление на ток нарасна неимоверно през 70-те г., но те не могат да построят завода сами и се надяват някой да го направи вместо тях. Но процесът за търгове е толкова бавен, а и кабинетът отказва да даде финансова гаранция на чуждестранните ядрени компании. Турция сякаш иска да осигури финансиране сега, а да има възвръщаемост след години.

- Руската страна може да е готова на такава инвестиция особено след отказа на България за "Белене".
- Доколкото знам, Турция все още не е дала разрешително на "Росатом". Тя иска руснаците да инвестират всичко, да изпълнят проекта, но без гаранция, че ще си върнат и пени в случай на нестабилност в района. Няма много компании, които биха поели подобен риск. Затова преговорите могат да продължат с години.

- Въпросът бе обсъждан неотдавна и по време на визатата на българския президент в Турция.
- Да, тъкмо тогава зам. екологичният министър каза да не се безпокоим, защото няма нищо сигурно.

- Защо според вас бе направено това изявление - за да бъде успокоена българската страна, или защото това е истината?
- Може би и двете. Той може би си мисли, че един ден те ще решат този проблем и ще вдигнат завода, но в същото време иска да успокои българите, защото този завод уж се строи от толкова години. Никой в България не трябва да се безпокои, че това ще се случи в следващите 5 г.

- Преди години членството на Турция в ЕС бе широко дискутирано, но напоследък тази тема бе оставена на заден план...
- Турция иска и опитва да стане член на ЕС от доста време. Критериите за това бяха очертани. Ако питате хората в Турция, проблемът да не се осъществи е, че европейците са настроени враждебно към Турция. В интерес на истината аз мисля, че ако Турция отговори на критериите, ще стане член на ЕС. Защо Турция иска да стане член на ЕС? Да бъда откровена - в момента това членство е нещо важно за самите членове.

ЕС в момента се
намира в трудно
време,

отговаряйки на глобалната икономическа криза. Страните членки загубиха възможността да водят суверенна икономическа политика и това не работи добре. В същото време Турция има своя икономическа политика и може да реагира по- гъвкаво, отколкото всеки в ЕС. Така че това е предимно емоционален въпрос. Но ако питаш турците какво е да бъдат членове на ЕС, ще ви отговорят: свободно пътуване или по-малко ограничения. Ужасно е, че докато правят бизнес, те трябва да прекарват толкова много време онлайн в преодоляване на различни пречки, за да успеят. Разрешаването на този проблем би било облекчение и за Труция, и за Европа. Това е по-скоро въпрос на национален интерес, отколкото на достигане на критериите за прием.

- И каква е вашата прогноза за Турция в ЕС?
- Едва ли ще е скоро.

- Неотдавна Турция заяви желание да получи противоракетни установки от НАТО. Опасявате ли се от руска реакция?
- Да. Нормално е руснаците като част от естествен рефлекс да кажат, че този противоракетен щит не трябва да бъде там. В същото време те разбират, че не трябва да коментарат този въпрос, за да не остане едно усещане от времето на студената война. Дълбоко в себе си те знаят, че това е най-малкото, което НАТО може да направи и че

ракетите ще бъдат
използвани само
при най-лошия
сценарий,
 

какъвто би бил ползването на химическо оръжие. Така че те се против, но разбират, че ситуацията го налага.

- Каква е истинската причина за искането на тези ракети - радикалният ислям, заплахата от тероризъм...
- Очевидно режимът на Асад е на път да падне. Никой не знае кога, но не е стабилен. Тази част от света е с най-висока концентрация на химическо оръжие. В Близкия изток има много хора, които са луди, но не само те могат да използват това оръжие по някои от техните съседи. Ако бях турска гражданка, щях да се чудя защо тези ракети не са били по-рано тук и какво трябва да направя в случай на химическа атака. Това не е виртуална заплаха. Тя е реална. Това е и една от причините никой да не иска да се намесва в тази криза.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    Най-после! Брюксел и Лондон постигнаха сделка за Брекзит, което дава надежда, че задаващият се хаос с излизането на Великобритания от ЕС може да бъде овладян и поставен в разумни граници и за двете преговарящи страни. И шефът на Европейската комисия Юнкер се зарадва от новината, възторжен е и премиерът Борис Джонсън
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,