България спасява еврейския треньор от "Трето полувреме"

https://www.24chasa.bg/Article/1708108 www.24chasa.bg
Скандалният първи финал на първенството през 1942 година. И двата отбора поздравяват по хитлеристки, въпреки твърденията на македонците, че не са го правили никога. Те са в светлите екипи вляво от съдията. “Левски” е с раираните. СНИМКИ: АРХИВ

Лично намесата на шефа на Българската национална спортна федерация (БНСФ) Иван Батембергски спасява от сигурна смърт треньора на “Македония” (Скопие) Илеш Шпиц.
Това силно контрастира с филма “Трето полувреме”, който взриви отношенията между Македония и България. В него се описва финалът на първенството ни през 1942 година между скопския тим, носещ името на бившата югорепублика, и “Левски”. Български офицер праща Шпиц в лагерите на смъртта.

Историята обаче е съвсем друга. Наставникът вече е откаран в бившата тютюнева фабрика на македонската столица и чака да бъде транспортиран за лагерите на смъртта заедно със съпругата си и детето. Това разбира председателят на клуба Димче Хаджитанов и той звъни в София.

Тогава председателят на БНСФ Иван Батембергски организира спешно срещи с вътрешното министерство и Шпиц е свален на територията на днешна Сърбия. От там са му  издадени нови документи и е пратен във Великобритания. След войната се прибира в родната Унгария, но отново се връща на Балканите.

Всъщност трагична е съдбата на Батембергски, а не на играчите от “Македония” (Скопие).

“Присъдата на регентите и на министрите бе произнесена в 4 часа следобед. Беше четвъртък, който в България се нарича Кървав четвъртък... Списъкът започваше с името на моя девер Кирил. Чух четенето по радиото. До мен беше Мария Луиза (на 12 години), която веднага разбра и избухна в отчаян плач. Отиде по-късно да го каже и на брат си, който също бе много привързан към чичо си и дълго плакаха заедно.

...Ескортът бе подреден в двора на Съдебната палата от входа към улица “Алабинска”. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика “Помощ!”, но веднага му бе счупен черепът с приклад”, пише в книгата си “Спомени” царица Йоанна.

Самият футболен клуб “Македония” е създаден от България. На 10 август 1941 година се ражда новият отбор. Авторите на филма разчитат много на интервюто, което направили с вратаря Васил Дилев, последния жив от отбора. В него обаче има доста измислици, което може да се отдаде на преклонната му възраст.

В него той обяснява, как тимът е бил вкаран в първа българска дивизия, въпреки че тогава шампионатът ни е бил разделен на области, а само първите след това определят шампиона в директни елиминации. На всичко отгоре Дилев обяснява, че ако “Македония” е била станала първа,  щяла да играе в евротурнирите с румънски тим, а те се създават около четвърт век по-късно.

Спестява скромно и истината, че първият мач завършва 3:0 служебно за “Левски”, след като отборът му напуска терена, но пък щял да стане шампион, ако бил зачетен чист гол в София. При резултат 2:2. И изрича най-голямата лъжа, ча никога не били вдигали ръце в хитлеристки поздрав, за което има дори и снимкови доказателства.

“Македония” приключва съществуването си, след като страната става част от Югославия и се слива с още един отбор в днешния “Вардар”.

Причината е в профашистка дейност на клуба, която се установява от специална комисия.

Според “Утрински вестник” Илеш Шпиц дори е имал разрешение от българските власти да не носи задължителната за евреите звезда по времето, когато е наставник на тима. Същото важало и за семейството му. Не е ясно обаче защо в крайна сметка е бил избран за депортиране.

Илеш е  намерен пред дом на евреи в Будапеща на 1 февруари 1902 година. Хората го осиновяват и се грижат за него. Футболът обаче е голямата му страст. Започна кариерата си в “Немезети спорт”, но след това е част от великия тим на “Уйпещ”, където печели три пъти титлата на Унгария, купата на Средна Европа през 1929 година и уникалния турнир в Женева, наречен Купата на нациите, който през 1930 година представлява първия опит за Шампионска лига.

На финала “Уйпещ” надвива с 3:0 “Славия” (Прага). За националния отбор на Унгария крилото има 6 мача и 3 гола. Футболната му кариера приключва в швейцарските “Санкт Гален” и “Цюрих”. Общо записва над 1000 изиграни срещи и над 600 попадения.
През 1937 година той става треньор на “Хайдук” (Сплит). След два сезона се мести в Скопие, където поема “Граждански”, първия македонски тим, играл в елитната дивизия на Югославия. След това идва “Македония”, където се мести заедно с повечето си футболисти.

През 1946 година след края на войната той е поканен от сръбския гранд “Партизан” да поеме отбора. Идеята е на Кирил Симеонов, звездата на “Македония”, който също заиграва за белградския тим.

В Белград изкарва близо десетилетие, като печели две титли и три купи с “църно-белите”. Събира уникален отбор, в който личат имената на Бобек и Златко Чайковски-Чик.

“Всичко, което съм научил за футбола, е благодарение на Илеш Шпиц”, признава Чайковски в спомените си. И става въпрос за човека, който играе на две световни първенства, след което прави най-великия тим на “Байерн” (Мюнхен) в историята, като
събира Сеп Майер, Франц Бекенбауер и фГерд Мюлер. А самият Ханес Вайсфалер го нарича любимия си ученик.


Може би заради това името на Шпиц в историята се среща и като човекът, създал невероятната школа на “Партизан”. “Той най-много държеше на физическата подготовка. За първи път тичахме повече от съперника и така по терена все едно имаше само един отбор”, твърди друга звезда на отбора - Бобек.

Титлата през 1947 година например е спечелена с огромната преднина от 5 точки пред “Динамо” (Загреб). “Цървена звезда” е чак на третото място. Дубълът е подпечатан със спечелването на купата след 2:0 над “Наши крила” (Земун). Точно през юли месец на същата година “Победа” (Скопие), който завършва на осмо място в първенството, се обединява с “Вардар”.

За кратко след “Партизан” Илеш Шпиц е наставник и на белградския “Раднички”, но без да запише особени успехи.

През 1960 година се връща в Скопие, за да поеме “Вардар”, и още на следващата година печели купата на Югославия с македонците. Сърцето му спира на 1 октомври 1961 година в съблекалнята на стадиона в Скопие, след като получава инфаркт след победата с 3:2 над ОФК “Београд”.

Целият отбор се събира на едно място, за да пренесе ковчега на легендарния треньор. Тялото е изложено на градския стадион, а процесията върви до гробището.
Така завършва животът на убития в “Трето полувреме” Илеш Шпиц.


А роднините на Иван Борисов Батембергски трябва да чакат до 10 ноември 1989 година, за да има някакво възмездие. Депутатът дори не е бил член на “Млада България”, към която група се е числял, но е бил нарочен за привърженик на хитлерофашизма.

ЗВЕЗДАТА НА ОТБОРА ИГРАЕ ДВА ПЪТИ ЗА БЪЛГАРИЯ И ДВА ПЪТИ СРЕЩУ НАС

Звездата на “Македония” е Кирил Симеонов-Джино. Мнозина оприличават играта му с тази на Гаринча, преди бразилецът да се появи на световната сцена. Джино е наистина част от футболната история просто защото има два мача за българския национален отбор и след това играе два пъти срещу него като част от тима на Югославия.

Симеонов за първи път облича екипа на България на 11 април 1942 година. Тогава треньор е Иван Радоев. Титуляри в мача, който завършва 6:0 за хърватите, са още съотборниците му Стоян Богоев и Атанас Луков, а на полувремето Тодор Атанасков сменя Богоев. Интересното е, че в този мач от “Левски” е викнат единствено Любомир Стамболиев. От ФК-13 са вратарят Атанас Талев и Стефан Калъчев, “Славия” е представена от Димитър Зографов и Георги Китанов, а останалите са от столичния ЖСК или днешния “Локомотив” - Стою Недялков (Доктор Кох), Крум Милев (Палаврата) и Вучко Йорданов.

На 19 юли същата година приемаме Германия на стадион “Юнак” и губим с 0:3. Съставът е почти същия, като от “Македония” титуляри са Богдан Видов, Любен Янев, Тодор Атанасков и Джино. В 22-ата минута на мястото на Стою Недялков се появява и Благой Симеонов от вицешампиона.

След края на войната Джино Симеонов се мести в “Партизан” заедно с Илеш Шпиц. Вече името му е Кирил Симоновски. За Югославия записва 10 мача и отбелязва 1 гол, като става и единственият македонец носи капитанската лента на държавния тим. На 13 октомври 1946 година в Тирана за първи път бившият ни национал играе срещу България за балканското и средноевропейско първенство. Падаме с 1:2. Същия резултат записваме и във второто издание на шампионата в Загреб на 12 октомври 1947 година, като Джино отново е титуляр. С “Партизан” печели два пъти титлата и веднъж купата на Югославия, а приключва кариерата си във “Вардар”.

Кирил Симеонов записва и сериозна визитка като треньор. Той е водил отбори като “Вардар”, “Партизан” и гръцките “Арис” и “Олимпиакос”. Печели две купи - на Югославия с “Партизан” през 1957 година и на Гърция с “Олимпиакос” 4 години по-късно. Умира на 12 юни 1984 година.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Треньорът на "Ювентус" Масимилиано Алегри има сериозни главоболия у дома. Донесе му ги сексапилната му дъщеря Валентина. Блондинката започна връзка с Пиеро Бароне. Гаджето й е част от триото Il Volo, което изпълнява поп музика и опера. Тримата станаха известни в Италия след третото си място на "Евровизия" през 2015 г.

Младият ром бе докаран от Германия в пълна секретност и засилени мерки за сигурност Тотална блокада на съда в Русе готви многолюдна тълпа в очакване там да се появи Северин Красимиров, издаде пред "България Днес" човек, организиращ посрещането. Още щом стъпи на родна земя, убиецът на журналистката Виктория Маринова ще бъде задържан за 72 часа,

Кръвта вода не става! Доказателство за това е голямата дъщеря на Димитър Бербатов - Деа. 10-годишното момиче явно е наследило спортния ген на баща си. От известно време Деа тренира художествена гимнастика, научи "България Днес". Момичето е записано от родителите си в частен клуб. Тренировките му се провеждат в базата на националния отбор в Бояна.