Армията праща офицери да учат чак в Китай

https://www.24chasa.bg/Article/1709097 www.24chasa.bg
Полк. Любомир Куртев

Трима български офицери са завършили военни академии в Китай, а двама учат там в момента. Това става ясно от справка на МО, изготвена по молба на "24 часа".
Първият българин, дипломирал се в Националния университет по отбраната в Пекин, е полковник Любомир Куртев. Той заминава за Китай в началото на есента на 2003 г. След него са пратени още двама офицери от сухопътните войски - единият вече е пенсионер, а вторият - полк. Георги Димов, е шеф на генералщабния факултет във Военната академия "Г. С. Раковски". В момента в Пекин са двама офицери от ВВС - Димитър Петров и Любомир Славов.

Защо Китай? Въпреки че става дума за най-голямата армия в света - 1,3 млн. души, не е ли по-правилно наши офицери да изучават военното изкуство на армиите от НАТО? Все пак Китай е на другия край на света, твърде различни сме като етнос, религия и народопсихология.

Китай ми разшири кръгозора, без миг колебание коментира полк. Куртев. Той е убеден, че в днешно време военното изкуство е надскочило националните граници. Въпросите на сигурността отдавна не засягат отделни държави, а решаването им е възможно единствено чрез обединяване на усилията на международната общност.

Полк. Куртев получава дипломата си от началника на Националния университет по отбраната в Пекин
Полк. Куртев получава дипломата си от началника на Националния университет по отбраната в Пекин

През лятото на 2003 г. Куртев е млад полковник, началник-щаб на най-голямата ни авиобаза в Граф Игнатиево. Сам той е пилот на изтребител МиГ-29. В нашата академия вече бил завършил оперативното ниво на обучение. За да се развива във военната йерархия обаче, му трябвала и диплома за стратегическо ниво. Кандидатства по принцип и с изненада разбира, че има шанс да замине за Китай.

Първият въпрос бил: А на какъв език ще протече обучението? Китайците предложили два варианта - английски и руски. Избрал английския, все пак това е работният език не само в авиацията, но и в армиите от НАТО.

В Пекин буквално се стреснал от това колко много били информирани за България китайците. "Като знаех, че в много страни едва се сещаха къде се намира държавата ни, направо не можех да повярвам", твърди Куртев. Повече ни познавало по-възрастното поколение, което в училище изучавало доста подробно историята на бившите соцстрани. Но и младите китайци не падали по-долу.

Другата голяма изненада за полковника била породена от образователния бум в Китай. Той трябвало рязко да повиши дела на грамотните жители на милиардната държава. Преди двадесетина години едва 30% от китайците можели да четат и пишат. Огромните инвестиции в образованието обаче донесли не само елементарна грамотност, но и бурно развитие на науката. Тя пък довела до сегашния икономически бум, който тръгнал от няколко свободни икономически зони около Шанхай, после обхванал цялото източно крайбрежие, за да се стигне до днешния подем в цялата държава Неслучайно тези дни американското разузнаване прогнозира, че до 2030 г. китайската икономика ще стане водеща в целия свят.

Финансовите разходи за обучение, настаняване и храна били поети от китайското правителство. Българското военно министерство платило пътя, медицинските застраховки и 30% от полагащите се дневни пари. Но само за полковника. За да издържа съпругата и 11-годишния си син, Куртев използвал собствени средства.
Противно на очакванията китайците не се опитали чрез програмата за обучение да налагат свои национални концепции. Започнали с общ модул за историята и културата на Китай. Но оттам нататък всички изучавани теми били разглеждани от височината на международно признати критерии. Не знам как е било при Мао, когато всички са били длъжни да рецитират негови цитати, но днес китайците особено държат да се
зачита чуждото мнение, разказва полк. Куртев.

Нямал усещане домакините да са налагали цензура. Явно нашите представи за тази страна се движат с десетилетно закъснение, разбрал българинът, след като още в първите месеци преподавателите предизвикали свободни дискусии по политически, икономически и идеологически въпроси.

Нямало теми табу, обучаващите се разполагали с почти неограничен достъп до всякаква информация. Е, вероятно си имали и секретни програми, но това е в реда на нещата. По мое време излетя първият китайски космонавт, а дотогава никой не бе и чувал, че се готви подобно нещо, си спомня Куртев.

Оценявали ги не по това как са назубрили лекцията на съответния професор, а по начина на разсъждение, по умението да се намира най-оригиналното и ефикасно решение. Субективизмът нямало как да вирее, защото лекциите изнасяли едни преподаватели, а курсовите работи защитавали пред многочленни комисии.

Какво учат полковниците, за да станат генерали? Куртев посреща с чувство за хумор въпроса и лаконично изрежда - изготвяне на стратегически планове, модели на управление и вземане на решение, разработки на съвместни операции в рамките на ООН например, както и на системи за управление на кризи от различен характер.

Китай ми даде нови модели за възприемане на света, казва още авиаторът. Научи ме да уважавам човека срещу мен, дори и да е опонент. След Пекин той започнал да гледа много по-философски на нещата. Убеден е, че не всички китайци са спецове по древните китайски учения, но въпреки това толерантността, балансът, хармонията са заложени в същността им. Може да не са чели трудовете на Конфуций, но както той е проповядвал, уважават много по-възрастните, по-образованите. На улицата са п
о-приветливи, по-дружелюбни, по-възпитани дори.

Докато ние, българите, сме по-праволинейни, по-сърдити и намръщени, смята полковникът с китайска диплома. Коя е причината за лошото ни настроение обаче, не се наема да коментира.