Пламен, моят приятел, ми каза: "Знам, че си разумна и ще се върнеш жива и здрава"
С Елена Йончева разговаря Паола Хюсеин
- Г-жо Йончева, миналата нощ монтирахте до 3 ч през нощта и последният ви филм "Бунтовниците на Алепо" вече е готов. Кой поред е той?
- Не знам точно, може би 40-ият. Сирия е 15-ата тема, по която работя.
- Защо отидохте там?
- Нашето желание беше да отидем в Сирия от двете страни - от страната на правителството да видим тяхната позиция и да чуем мнението на хората, които живеят там. След това да отидем при Свободната сирийска армия, т.е. при бунтовниците.
- Трябва ви виза за Сирия, нали?
- Да, но не ми дадоха. Чаках дълго време за виза, няколко месеца. Когато разбрах, че всъщност е безсмислено да се чака, намерих подходящи контакти и организирах своя логистика, за да вляза при тях без виза.
- Влезли сте нелегално в страната, така ли?
- Много е относително дали е нелегално, защото на практика влязох през граничен контролно-пропускателен пункт при град Килис. От едната страна са турските власти, от другата - Свободната сирийска армия, която си има пункт. Те са ме пуснали с документи, никой не ми е поискал виза, на излизане даже ми сложиха печат. Така че дали е незаконно, или законно, зависи от гледната точка.
- Това очевидно показва състоянието на държавата.
- Да. Бяхме 16 дни с оператора Николай Николов в Алепо в частта, контролирана от бунтовниците. Те контролират източните и югоизточните квартали. Много е трудно да се каже колко процента от града е това, някъде между 50 и 70%.
- Как бунтовниците ви позволяваха да се движите с тях дори до фронтовата линия?
- Просто им казвам, че тръгвам с тях. Фронтовата линия е между два квартала в града. От едната страна са бунтовниците, от другата - правителствените сили. Аз успях да вляза и там, но без камера, защото нямам виза. Ако ме хванат, че нямам, става доста опасно. Без камера ме спираха 3 пъти за 6 часа по улиците, но бях с един човек, който обясни, че съм негова роднина.
- Такава руса и бяла, със сини очи?
- От чужбина. Запознах се с едни хора и се оказа, че единият от тях е женен за латвийка. Тя е вписана в неговия паспорт - името , откъде е, но няма снимка на жената. Като ме спряха няколко пъти, той каза: "Това е жена ми".
Така влязох, за да видя как е от другата страна. Не можех с камерата. Всъщност имах малка камера, но навсякъде е пълно с полиция, тъй като там се извършват много терористични акции. "Ал Нусра" - сирийското подразделение на "Ал Кайда", прави самоубийствени атентати и атентати с кола бомба както в Дамаск, така и в Алепо.
Буквално на всяка улица има полиция. Отделно всеки квартал си има милиция. Алепо е многоетнически град. Ако 80% са мюсюлмани сунити, има 10% християни - основно арменци, араби християни, има друзи, алауити. Има над 45 църкви. Градът винаги е живял много мирно, той е търговско селище с над 3 млн. население, място, където се пресичат Изтокът и Западът. Той е сред най-старите обитаеми градове в света. Има цели квартали, в които живеят предимно арменци и те са направили свои милиции. Кюрдите също. Положението наистина е много страшно. Някакъв абсурд, който от новините не само че не се вижда, но не се и разбира. Абсолютно военизирано е.
- Защо отидохте в контролираната от правителството част на Алепо?
- За лична информация, да знам какво става в града. Даже и да не успея нищо да заснема. Опитах се да снимам с малката камера по една пуста и спокойна улица и
в момента, в който я
вдигнах, спря една
кола
Един джип ни подмина, върна се на заден ход и аз казах, че съм роднина на човека, който ме придружава. Те му поискаха паспорта, но аз знаех как се казва жена му, децата ни, бях се подготвила.
- Страшно ли беше?
- Да, сърцето ми правеше "тък-тък-тък".
- По-опасно пътуване имали ли сте?
- Това беше много сериозно. Отидох там, за да видя какво става, но те не знаят каква съм - без виза, ще кажат, че съм някакъв шпионин. Можеха да ме вкарат в затвора, въпросът беше кога щяха да ме изкарат. Там е военно положение.
- Как се обличахте?
- С бронежилетка. Ние сме журналисти, за да разберем какво става, не сме си стояли някъде в стаята.
- Къде спяхте, хотелите работят ли?
- Няма хотели. Няколкото журналисти, които видях, като мен спяха по земята или с одеяла, които намираш, или спални чували, които си носиш. Няма легла. Едни дюшеци по земята, спиш с дрехите. Намерихме нещо като общежитие, в което имаше свободни стаи. Между другото, в едната му част беше "Ал Нусра". Снимахме тайно.
- Каква е каузата на бунтовниците, за какво се борят?
- Казват, че искат да живеят в по-справедливо общество. Искат да няма корупция, да имат по-високи доходи, борят се да имат по-добър живот. Но използват много ислямистка риторика. Почти всички са с ислямисткото черно знаме, а не със знамето на Свободната сирийска армия.
- За първи път ли отивате в Сирия?
- Да, и никога не съм била в другата част на Сирия освен този един ден, в който бях без оператор.
В Алепо се срещнахме с основните отряди от армията - "Ал Тауахид" е най-големият, интервюирахме шефа на Свободната сирийска армия за Алепо, който е бивш военен, дезертирал от сирийската армия.
С бригадите "Ал Нусра" два пъти имахме контакт. Те се намират в различни части на Алепо. Щабквартирата им е разположена в училището за медицински сестри. Много от бунтовническите отряди са в училищата заради логистичните удобства. В подземията им са част от спалните помещения. Всичко това го снимахме и сме от малкото журналисти, имали подобен шанс.
- Срещнахте ли други журналисти?
- От "Ал Джазира". Имаше и други, които обаче влизат в града за по един ден. Алепо е на 30 км от турската граница. Те влизат и вечерта си тръгват, защото е доста опасно да се остава през нощта. Но за един ден нищо не можеш да разбереш, не можеш да преодолееш шока от мястото.
- Как изглежда то?
- Има квартали, които са разрушени и приличат на Берлин от Втората световна война. Има все още и квартали, в които живеят местни хора, има функциониращи пазари, където можеш да купиш основните хранителни продукти. Много хора от свободната армия са заели жилищата, изоставени от собствениците си от страх.
- Операторът как се реши да дойде?
- С Николай Николов сме снимали при пиратите в Сомалия и в Израел, в Газа. В някои моменти аз съм по-предпазлива от него. Първия ден много се изплаших. За първи път. Пристигнахме, а това общежитие се намира буквално на 2 км от летището и в този момент се водеше много голяма битка. Опитах се да отида при хората от "Ал Нусра" без камера. След това при мен дойде един човек и на добър английски ми каза, че
ако още веднъж
се опитам да се
доближа до тях, щял
да ме застреля
Първата нощ падна бомба съвсем близо до нас. Разтриса се като земетресение, но по-страшното е, че чуваш как бомбата пада, чува се тежък звук. Първата нощ се оказа много активна откъм сражения. Много се изплаших и явно ми е личало.
- Как разбрахте?
- Операторът ми каза: "Ако не преодолееш това, няма да можем да работим." Стегнах се и започнах да се контролирам, защото бях минала през толкова трудности за това пътуване. Дори бяхме готови да минаваме нелегално границата, тъй като по едно време тя беше затворена между Турция и Сирия.
- Успявахте ли да спите?
- Нямахме проблеми със спането. Много често, когато започнеха по-активни бойни действия, през нощта ставахме и отивахме в мазето, където е по-сигурно. Вече си свикнал и сънен си вземаш спалния чувал и се преместваш.
- Само търговия ли се развива в Алепо? Има ли индустрия?
- Има много голяма индустрия, има над 600 завода. Има над 20 фармацевтични предприятия, които работят за износ. Има текстил, електроника.
- Кои са повече в града - бунтовниците или държавната армия?
- Бунтовниците твърдят, че са завзели 70% от населението. Те са опозицията на Асад. Тази опозиция има политическо и военно крило. Политическото се нарича Национална коалиция на революционните и опозиционни сили на Сирия. Военното крило се нарича Свободна сирийска армия. Тя е само шапката, под която се намират всички бунтовнически отряди. Никой не може да каже колко точно са, защото непрекъснато се сформират нови, но са стотици. Някои са по 30-40 души, други - по неколкостотин.
Основната база на Свободната сирийска армия се намира в Турция в Райханли - град в турската провинция Хатай със столица Антакия, и е до сирийската граница. Там тази армия има голям лагер, където не пускат журналисти, нито чужди дипломати. Там са офицерите, дезертирали от държавната армия на Сирия. Част от тях са и на сирийска територия.
- Защо имате толкова много червени връзки на лявата ръка? Отсега ли са?
- Да, сложих ги, преди да замина. Притеснявах се, защото информацията е много апокалиптична.
- Кога ще се излъчи филмът?
- В събота (днес - б.а.) от 17,30 ч по ТВ7.
- Преди време СДС попита как приятелката на премиера (Сергей Станишев - б.а.) се излага на опасност по време на командировка и дали не създава проблем на държавата. Сега до вас има друг човек, той как реагира?
- Каза: "Аз ти вярвам много, знам, че си разумна и ще се върнеш жива и здрава."
- Взехте куче от приют, въпреки че имате едно. Защо?
- Инициативата беше на Пламен, моя приятел, което е прекрасно. Сега имаме две кучета, живеем в къща.