Министър уреди да приемат в клиника онкоболната Гери

https://www.24chasa.bg/Article/1719710 www.24chasa.bg
Д-р Йорданов ръководи единственото отделение у нас за палиативни грижи. СНИМКА: Валери Ведов

Линейка взе тежко болната Гергана Вълчева, за да я отведе на лечение в Онкологията, потвърдиха нейни близки вчера.

Това стана часове след като лично здравният министър Десислава Атанасова се намеси, за да може 29-годишната жена да бъде настанена за лечение на туморите, които я приковаха на легло. Както "24 часа" писа в четвъртък, Гери страда от онкологично заболяване, но първоначалният тумор не е открит.

В "Токуда" правят лапароскопска операция през октомври, но виждат, че има разсейки, и препоръчват лечение в Онкологията. След интервенцията обаче Гери е много слаба и водещи лекари преценяват, че организмът й няма да понесе химиотерапия. Наблюдаващият доктор обаче не обясни нищо, изписа само обезболяващи хапчета, изплака болката си майката Марияна. Жената е пенсионерка, на 68 г., а семейството дълго чакало единственото си дете.

Всички лекари казват, че нищо не може да се направи, че вече е много късно, не крие сълзите си майката. Тя обаче отказва да се примири и да чака неизбежното. Настаняването на Гери в болница е глътка надежда за семейството.

Много други онкоболни обаче се оказват безпощадно изхвърлени от болниците и близките им са принудени да ги гледат у дома, въпреки че нямат нито познанията, нито квалификацията да се грижат за пациенти в терминален стадий. Причината е, че у нас палиативната грижа, тоест грижата за умиращите в болнични условия, на практика липсва.

При това болните от рак в България са над 300 000 и немалка част от тях са именно в последния, терминален стадий. Що за общество е това, което търпи подобно нехуманно отношение към тежко болни, коментира Евгения Адърска, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. Никой пациент с рак не бива да бъде оставян да издъхва в мъки сам вкъщи.

В закона за здравето е записано, че всеки нелечимо болен има право на палиативни грижи. Право, което у нас остава само на хартия. Единственото отделение за палиативни грижи у нас се намира на територията на онкоцентъра във Враца. "Колкото и да е напреднала медицината, хората са смъртни. В онкологията е най-видно кога трябва да се престане с лечението на всяка цена. Човек трябва да си отиде в мир и покой", казва шефът на отделението д-р Николай Йорданов.

Палиативните грижи нямат за цел удължаването или скъсяването на живота на болния, а само подобряване на неговото качество. "Основната ни работа е да контролираме симптомите - болка, гадене, повръщане и т.н.

Това не е химиотерапия в класическия смисъл. Може да се приложат бифосфонати, но за да намалят болката в костите.

Директива на Съвета на Европа от 2003 г. казва, че палиативните грижи са задължителни и всяка страна членка трябва да ги развива. Първият министър, който даде заповед да се разработи медицински стандарт за целта, е Десислава Атанасова, казва д-р Йорданов, който е председател на работната група. По думите му обаче проблемът не е толкова в липсата на стандарт, колкото в липсата на пари.

Палиативните грижи са скъпи. В калкулацията влизат лекарства, апаратура, режийните разходи и поддръжката на сградния фонд, трудът на лекари и сестри. В Западна Европа над 50% от разходите са за човешки труд. Най-малък е делът на лекарствата. У нас е точно обратното - най-големият разход са лекарствата, а най-малкият - човешкият труд, констатира д-р Йорданов.

Той знае каква е цената на месец човешки живот у нас - 18 000 евро. Толкова струвал курсът за лечение на негов пациент, останал жив 4 седмици по-дълго от прогнозата.
Палиативните грижи са и медицинска, и социална дейност. За лекарите обаче не е атрактивно да работят на място, където всеки ден се сблъскват със смъртта. Освен това грижите в последните месеци от живота на болните са скъпи. Една болница трябва да се издържа от приходите си, посочва д-р Йорданов. Клиничната пътека за палиативни грижи е за 20 дни в рамките на 6 месеца. Наложи ли се пациентът да остане по-дълго, само трупа загуби за болницата. При 85% от тези болни грижите може да се полагат в домашна обстановка, обяснява лекарят. Не струва скъпо, включват се преди всичко обезболяващи.

В други общества е развит доброволческият труд - хора се грижат за тежко болните, без да получават възнаграждение за това. В Полша например имат дневни центрове. Ако болният е зле, но не е чак за болница, близките го карат в центъра, плащат храната му и го оставят за деня. За него се грижат, а роднините могат да отидат на работа. В Полша тези структури се издържат от католическата църква.

Третото ниво на палиативните грижи се провежда в болница. "При мен в отделението идват хора в терминален стадий със силни болки. За 3-5 дни да овладее тези симптоми и болният може да се прибере у дома. Тогава той е спокоен, защото знае, че има към кого да се обърне в труден момент", казва д-р Йорданов. За мнозина докторът е последно упование - 95% от болните му умират в рамките на 1 г.

В отделението на д-р Йорданов се лекуват основно пациенти на онкоцентъра от областите Враца, Монтана и Видин. Аз съм анестезиолог, но специализирах лечение на болката във Виена, допълва лекарят.

Оказва се, че новите му умения са много необходими на хората. Единственото отделение за палиативни грижи у нас е губещо от финансова гледна точка. "Ние обаче сме големият плюс на другите отделения. Когато те не могат да изпишат болния и просто да го изхвърлят, го изпращат при нас. Нашето отделение се издържа от другите, защото те знаят, че сме им нужни.

Например в хирургията оперират пациент, но виждат, че туморът е много напреднал. Няма какво да направят повече за него. Тогава моят екип отива там и поема грижата за болния", описва обичайните си задачи д-р Йорданов. В екипа му освен медици има психолог, социален работник и дори свещеник.

Сестрите учат близките как да сменят превръзките, социалните работници уреждат инвалидни столове и пособия, а психологът подготвя близките за изпитанието. "Правихме проучване. Никой не иска да умре в болницата, а в познатата домашна обстановка. Но искат да знаят, че има на кого да разчитат за помощ", обяснява лекарят.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Чайче успокоява бизнесмена Росен Чолов-Чолата, което той пийва в компанията на яки другари. В тази обстановка изловиха оправдания за сводничество бизнесмен топпапараците на "България Днес". Разпознали бившата половинка на манекенката и невръстна майка Ирена Милянкова, гости на заведението умуваха дали "приятелите" на Чолата не са просто охраната

Отстранени по различни причини съдебни заседатели провалят дела и ги връщат в изходна позиция. Това от своя страна налага повтаряне на проведени вече процесуални действия - разпити на свидетели, приемане на експертизи и др. Резултатът е влачене с години на делата, а през изтеклото време вече далите обяснения пред магистратите често "забравят"

От присъда затвор доживот е на път да се измъкне доайенът сред наркотрафикантите Огнян Атанасов, който международните ченгета определят като Балканския или Петричкия Ескобар. Най-тежкото наказание е дадено от Апелативния съд в Солун на 57-годишния мафиот от село Тополница. Освен тази присъда Ескобара има още две за трафик на дрога