Ивелин Попов: Любо Пенев ме направи капитан на националния, не съотборниците

https://www.24chasa.bg/Article/1733250 www.24chasa.bg
Капитанът на българския национален отбор Ивелин Попов с приятелката си - певицата Елена Паришева, и малкия им син. СНИМКА: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА

Това интервю е първото за капитана на българския национален отбор, откакто е в Русия. Той е в страната по-малко от половин година, но успя да впечатли мнозина с играта си. Като човек Попов също не оставя събеседника си равнодушен. Възпитан, образован, отзивчив - такъв е той. В Русия Ивелин дойде с любов и е готов да остане, пише Андрей Анфиногентов от "Спорт Експрес" в увода си за интервюто. "24 часа" ви предлага превод на статията.

- Предпочитате да общувате на английски. Вече не се ли учи руски език в българските училища?

- Не, но много българи не са забравили руския. Пък и двата езика си приличат.

- Знаете ли, че вашата страна по съветско време понякога на шега наричаха 16-ата република на СССР?

- Знам, че едно време българи и руснаци са се наричали един друг "братушки". Според мен това най-точно характеризира нашите отношения, при това до ден днешен.

- "Амкар" (Перм) е най-българският отбор в руската Премиер лига. Какво говорят и пишат за него в родината ви?

- Че там българите се чувстват като у дома си, че от доста време диктуват играта на отбора, че Сираков, Кушев и Пеев направиха добра кариера там и по този начин изградиха положителен имидж на българските играчи в руския футбол.

- А кой измисли "Без болгаров нет "Амкара"?

- Феновете. Това скандиране е популярно и в родината ми. Защо, не е така ли?

- В Русия много се учудиха на решението на Благой Георгиев през зимата да избере да премине в "Амкар", макар да му предлагаха да остане в "Терек". Какво е мнението по този въпрос в България?

- Първо всички мислеха, че той ще остане и ще подпише нов договор с "Терек". Но там му предложиха само за една година, докато от "Амкар" - три и половина. Този фактор -
срокът на договора, не може да не е важен за футболист, който е минал 30-те. Освен това Георгиев има семейство, дете. А и фактът, че в Перм ще е до сънародници, също изигра роля. Все пак заедно е по-весело.

- Да поговорим за вас. Защо още като тийнейджър отидохте в Холандия?

- Академията на "Фейенорд" е мечтано място за всеки юноша. Там ме очакваха, но в Холандия футболистите могат да подпишат договор чак след навършването на 18 г. Преди това могат да го направят родителите, но те трябва легално да са в страната за постоянно. Мама и татко бяха готови да заживеят в Ротердам, за да работят там. Чакахме три месеца, нищо не стана и трябваше да се върна.

- Преди "Кубан" играхте в турския "Газиантеп". Доскуча ли ви турската провинция, щом решихте да смените страната?

- Не, в Газиантеп много ми хареса. България и Турция са по-близки, отколкото изглежда на пръв поглед. Културата и битът ни са много близки. Българите нямат проблем с адаптацията там, при мен също всичко беше наред, но просто дойде време за нова крачка в кариерата ми. Сънародникът ми Ивайло Петков, в миналото капитан на "Кубан", ми каза, че има вариант за Краснодар, който не е за изпускане. И макар че след това получих предложения от Испания и от друг турски клуб, избрах "Кубан".

- Твърдят, че сте доста избухлив. Веднъж даже сте се скарали с треньора на "Литекс", като сте казали на журналистите, че имате "треньорска контузия". Това истина ли е?

- Това се случи след първия ми мач в националния отбор. В мача срещу "Локо" (Сф) Люпко Петрович ме смени още в 15-ата минута. Каза ми, че играя добре само в националния отбор, а в клуба съм загубил мотивация, и ме изпрати да тренирам с юношите. Там изкарах два месеца, после Петрович го уволниха, след което дадох интервю и там си позволих малко по-остри думи по негов адрес.

- Сега бихте ли постъпили по същия начин?

- Не, разбира се. Аз пораснах. Но тогава ме засегнаха думите на треньора, който винаги обвиняваше играчите за загубите, а заслугите за победите приписваше изцяло на себе си. В съблекалнята играчите си говорят за тези неща, но аз изнесох мръсното бельо навън. Може би не беше коректно, но това беше истината.

- За капитан на националния отбор ви избраха съиграчите или така реши треньорът?

- Треньорът Любослав Пенев. Той започна да обновява тима и ме назначи за капитан.

- Как ви се струва руската Премиер лига?

- Преди всичко трябва да отбележа, че тук има много отбори и футболисти, които могат и обичат да играят комбинативно и умно.

- Мнго бързо се адаптирахте, след по-малко от месец бяхте титуляр в "Кубан".

- Много ми помогнаха останалите в отбора. Всички очевидно разбраха, че аз, макар и да не говоря руски, много искам да стана един от тях, да науча езика и да помогна на отбора. Освен това в "Кубан" сега сме се събрали играчи на около една възраст, имаме общи интереси, по-лесно се разбираме.

- Краснодар не е София, двата града имат малко общи неща.

- Не е така, напразно така мислите. Има общи неща. Тук живеят петдесетина българи, които говорят родния си език и ми помагат да се адаптирам. Градът ми харесва, а София няма как да я забравя - нали се връщам често там заради националния отбор.

- Защо "Кубан" игра успешно с лидерите, но загуби важни точки в краснодарското дерби и в мача с "Алания"?

- Влияние оказва липсата на опит.

- Опит в какво?

- Имаме много млади, амбициозни и талантливи играчи, но още не сме се научили да
побеждаваме във важните мачове, като използваме най-добрите си качества и наказваме съперника за грешките му. Примерно играхме добре в Казан, но паднахме. Срещу "Зенит" имахме шансове, но първо аз изпуснах, после имаше дузпа и съперникът ни изтръгна победата. А всичко можеше да е обратно - в наша полза. Да вземаш своето, да не проиграваш шансовете си - това идва с опита.

- Готов ли сте да повторите кариерата на Захари Сираков и Мартин Кушев, които прекараха в Русия най-добрите си години?

- Да, готов съм да остана тук задълго. Страната е много интересна. Футболът се развива, инвестират се много пари - от заплатите на играчите до нови стадиони. А и нали в Русия ще има световно първенство!

- Семейството ви голямо ли е?

- Да. Жена ми Елена, малкият ми - само на 13 месеца, син. Освен това мама, татко, чичовци, лели. И сега всички са фенове на "Кубан".

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Гаджето на вратаря на "Бешикташ" Лорис Кариус - София Томала, определено си пада по нестандартните начинания. Няма как иначе да се обясни новата инвестиция на моделката. Тя реши да вложи пари в компания, която доставя строителни материали. И набързо спести един разход на фирмата - за рекламно лице. София сама застана пред фотообективите за

Оскверниха образа на Христо Ботев в Пловдив! Това е поредната вандалска проява върху лика на революционера за последните няколко месеца. Патриотичната рисунка, намираща се на булевард "Христо Ботев", е надраскана с червена боя. След всяка вандалщина графитът е обновяван и почистван, но само след дни боята отново се появява на лицето на

Светофар падна на кръстовището на булевардите "Витоша" и "Патриарх Евтимий" вчера сутринта. Няма пострадали. Столична община потвърди за инцидента. Не са ясни причините за срутването на светофарната уредба. Движението по натовареното кръстовище не бе засегнато, а пораженията бяха отстранени в рамките на деня.