Израелски политик: Тодор Живков лъжеше, че спасявал евреите през 1943 година

https://www.24chasa.bg/Article/1735041 www.24chasa.bg

Михаел Бар-Зоар е роден през 1938 г. в София. През 1948 г. семейството му се изселва в Израел. Учи политически науки в университета в Йерусалим. Магистър и доктор по политически науки и международни отношения от университета в Париж, Франция. Бил е депутат в Кнесета (парламента), съветник и личен приятел на видни израелски държавници. Изнася лекции за историята на Израел и евреите по цял свят, почетен доктор е на СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на биографии на Давид Бен Гурион и Шимон Перес, на книги за Мосад и за спасяването на българските евреи. Желан гост е в най-авторитетните световни медии.

- Г-н Зоар, неотдавна българският политик Соломон Паси даде идеята България да бъде предложена за Нобелова награда за мир заради това, че българският народ успя да спаси своята еврейска общност от холокоста по времето на нацизма. Как се отнасяте към тази инициатива?

- Това би било един отличен начин да бъде призната голямата услуга, която България в изключително трудни условия е направила на човечеството и на еврейския народ. А тя е сторила това, спазвайки хуманните принципи, на които бе базирана българската конституция.

Малка България даде ярък пример на целия свят как една слаба и намираща се в много тежко положение тогава страна не капитулира пред мощта и арогантността на Хитлер, а се надигна да се бори, за да отстои своите принципи, да спаси своите евреи. Помислете само какво би могло да стане в Европа, ако и румънците, и унгарците, и други съюзници на Германия бяха направили същото. Щяха да бъдат спасени не 50 000, а 500 000 души!

- А кой според вас би могъл да излезе с официално предложение за това пред Нобеловия комитет в Осло?

Това е вече процедура, която аз не познавам. Вероятно трябва да се създаде някакъв комитет, който да изпрати писмо до комитета, като мотивира предложението. Предполагам, че в интернет тази процедура е добре описана. Мога да ви уверя, че в Израел биха се намерили много хора, които са готови да подпишат такова писмо.

- Вие, а и други еврейски историци и общественици твърдите, че спасяването на българските евреи остава неизвестно за широката публика по света. А ние си мислим, че вече ставаме банални, като го припомняме. Дали е така?

- Съвсем не! Може да изглежда банално в България, макар че и там отначало се мълчеше по този въпрос и не затова и не се познаваше. Сега вече в България се знае, но в чужбина изобщо не е така, а цари пълно неведение. Публиката в Европа и Америка е знае нищо. И когато аз говоря по университети и на други места за тази велика епопея на българския народ, те ме гледат като кацнал от Марс...

- Между историците, а доколкото зная и сред самата еврейска общност има спорове чия е най-голямата заслуга да бъдат спасени нашите евреи. Вие сте един от най-авторитетните изследователи на холокоста, издадохте и на български книгата „Извън хватката на Хитлер". Какво е вашето тълкувание?

- Има 4 основни фактора за този успех. На първо място това е българският народ, както и вие сам отбелязахте. Такива топли и близки отношения, както между българите и евреите, не е имало в никоя друга европейска страна. Второ, много важна роля изигра българската църква. Тя цяла се надигна срещу прословутия Закон за защита на нацията, против антиеврейските мерки и, разбира се, против депортирането. Трето, в защита на евреите се надигна дори профашисткото мнозинство в българския парламент, което беше за съюз с Германия. Не забравяйте, че най-активният в това отношение депутат - Димитър Пешев, беше от същото това мнозинство.

Четвърти фактор беше цар Борис III. Вижте, царят не беше силен човек, но той разбра, че не може да бъде цар на българите, ако даде зелена улица за изпъление на българо-германското споразумение за депортацията. И 2 часа преди влаковете да тръгнат, той нареди те да бъдат спрени.

А когато се среща с Хитлер и Рибентроп в Берхтесгаден, той измисля една голяма лъжа - че много иска да изпрати евреите в Полша, но не може да го направи, понеже България остро се нуждае от работна ръка, за да строят пътища и железници. Това явно бе само търсене на претекст. Гестапо бързо констатира тази лъжа, но Борис се залепи за нея и ги спаси. Той беше твърде слаб, за да се бори за македонското и тракийското изселване, което, разбира се, стана трагична реалност.

- Датчаните също успяват да ги спасят и тяхната история е известна на света за разлика от българската.

- Много по-известна е, макар че не е толкова драматична. Една от съществените причини за това е, че дълги години след войната България беше в Източния блок, под режима на комунистите, и беше много близка на СССР. Българските тайни служби правеха тук много неприятни работи, използвани като маши от КГБ. Затова и на Запад не обичаха България.

Освен това, като дойдоха на власт комунистите имаха голям проблем как обяснят пред масите спасяването на евреите. За тях беше крайно неудобно да представят църквата, българските профашисти и монархията като спасители на българските евреи, каквато бе реалността. А това бяха три основни противника на комунистите. И те стигнаха до несъстоятелния аргумент, че то е дело на комунистическата партия.

Навремето аз имах обстоен разговор с Тодор Живков по въпроса и той ми разказваше подробно какво е правил на голямата демонстрация на 24 май 1943 г. После проследявах по архивите движенията му в този период стъпка по стъпка и документално установих, че той дори не е бил в София по същото време. Имаше и документален филм, в който го показваха как говори там, качен на една пейка. Всичко това е пълна измислица!

- Между България и Македония се води остра полемика кой е виновен за гибелта на 11 000 евреи от днешна Македония и Егейска Тракия. Какво бихте казали вие?

- Отговорът е сложен. България не направи нищо, за да спаси тези евреи. Българската армия и полиция ги арестуваха и ги натовариха във влаковете. Това е неприятната истина. От друга страна, като преглеждам всичко, което става в Европа, следва да отбележа две неща. Първо, през цялата война Германия така и не призна обединена България, не призна Македония за българска земя. Аз намерих съответните карти в Германия, на които върху присъединените територии на Тракия и Македония пише „Под българска администрация". Берлин така и не прие факта, че те бяха анексирани от България. Самата България не посмя да ги обяви за свои граждани, защото се страхуваше от Германия. Поведението на нацистите към тези евреи изхождаше от схващането, че те не принадлежат към България.

Второто, което искам да отбележа. Проучвах как са реагирали други европейски страни по време на гоненията срещу евреите. Вземете например Дания, която също спаси своите. Тя е затворила границите си и не е дала убежище на никакви бежанци, търсещи там спасение от нацистите. Не е пропуснала нито един външен евреин да влезе през границите й. И така беше в цяла Европа! Така е по време на война: всеки гледа първо да спаси своите.

- Следователно въпросът можеше ли България да направи нещо за спасяването на евреите от Македония и Тракия е просто неадекватен?

- Трудно е да се каже. Исторически факт е, че единственият човек, който наистина скочи и се опита да направи нещо, бе екзарх Стефан. Той се обръща към Борис III с телеграма: Спрете тази депортация! А царят му отговаря: Не съм в състояние, ръцете ми са вързани, тези хора се третират от германското военно командване като изгнаници. Трагедията на евреите от Тракия и Македония е, че те наистина бяха като сираци, нямаха баща и майка, нямаха кой да се бори за тях. Мисля, че дори ако Борис се беше опънал на германците в опит да ги спаси, нямаше да успее.

- Да преминем към друга, съвременна тема - атентата на бургаското летище Сарафово. Около него също се завърза политическа дискусия: България не е съгласна от раз да стовари вината върху ислямисткото движение „Хизбула", без да има преки доказателства от разследването. Това би имало много сериозни политически последици - за България, за ЕС, за Близкоизточния регион. Дали в Израел разбират това деликатно положение, в което е България?

- Когато става дума за тероризъм, деликатно положение не може да има. Който капитулира пред тероризма, след това ще плаща много по-скъпо. Вижте Франция например. Тя е против тероризма и затова влезе във война в Мали, поемайки сериозни рискове. И американците, и англичаните поемат подобни рискове на други трудни места. Те не правят сметки доколко е деликатно положението тук или там. Страните, които имат хуманни ценности и които зачитат човешкия живот, човешките съдби, трябва да се борят без никакви „намаления" срещу тероризма. Ние така разбираме нещата.

- Все пак една от ценностите ни е уважението към правото и справедливостта. Израел твърди, че разполага с доказателства за причастността на „Хизбула" в атентата. Показвал ли ги е той на съответните български органи?

- Доколкото зная, цялата информация, с която разполагахме по този въпрос, е била предадена на България. Има, разбира се, източници, които не могат да бъдат разкрити. В Израел, както вече казах, има много положително отношение към България, смятат я за много близък съюзник и тук никой не се съмнява, че тя ще направи всичко възможно да разкрие преките извършители и онези, които стоят зад този терористичен акт.

- Откъде все пак можем да очакваме напредък в разследването - от българска, от израелска, от американска страна или от международните полицейски служби?

- Не вярвам на международните институции - досега те не са направили нищо, от тях чуваме само хубави приказки. Няколко страни и няколко тайни служби реално се борят срещу тероризма - Мосад в Израел, ЦРУ в САЩ, МИ6 в Англия. Знам, че има много тясно сътрудничество между българските и израелските служби по конкретния въпрос.

- Около неотдавнашната визита на българския външен министър Николай Младенов в Израел Николай Младенов също се появиха спекулации. В Израел се появиха съобщения, че той е предал на домакините таен доклад за хода на разследването. София отрече. Знаете ли какво всъщност се случи по време на тази визита?
- Не излезе никаква официална информация, освен че са били координирани мероприятията по случай 70-годишнината от спасяването на българските евреи. За истинската цел на визитата и за темите на разговорите не бе казана нито дума.

- Вие сте от 65 г. в Израел, а говорите български, като че ли никога не сте напускали България. Какво е обяснението?

- Е, дупки в езика имам доста. Знаете ли, аз не бях идвал в България цели 47 г. Върнах се за първи път през 1995 г. и тогава говорих само на английски, а отговарях на български само на въпроси. На сега идвам често в България и вече е обратното. Тук работих много в архиви, проучвах, срещах се с хора, за да напиша книгата си за спасението на евреите, и родният език постепенно ми се възстанови - знаете, кръвта вода не става...

- Къде сте живели в като дете?

- В София. Но по време на войната бяхме изселени в село Горско Сливово, Севлиевско. Сега се връщах и там, търсих някои от децата, с които живях две години - не намерих никого. Явно повечето са починали. Получих само писмо от един, който е в Германия. Особено търсих един приятеля - син на писателя Боян Болгар, но и него не успях да открия...

- Какво е мястото на българската общност в живота на съвременен Израел? Тя отдавна е засенчена от огромната вече общност на изселници от Русия...

- На българските евреи тук гледат като нещо специално. Още на времето аз съм разговарял с Бен Гурион - основателя на държавата Израел. Той ме попита - колко сте вие, дошлите от България. Казах му - 50 000. А той отвърна: Ако бяхте 500 000, тази държава щеше да бъде различна, много по-хубава. Българските евреи са познати тук като хора трудолюбиви, не се оплакват, а работят по цял ден и са оптимисти, обичат и да пеят, да се веселят.Яфа беше един практически български град. Аз израснах там. Табелите по магазините бяха на български, в кината имаше превод на български. Аз играех футбол в „Макаби Яфа", който беше един български тим. Това беше един къс от България.

Освен това българските евреи запазиха много дълбоки чувства към България. Когато дойдохте, тук ни питаха: и вие ли сте бежанци? Не, казвахме, ние не избягахме от България, не сме гонени оттам, обичахме я и тя ни обичаше. Дойдохме по своя воля, за да видим и работим за нашата държава.

Ние обичаме да припомняме на нашите приятели, че в българския език има два термина - родина и отечество. Едното е там, а другото е тук.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Ергенски данък с обратен знак

    Населението на България намалява и ще продължи да намалява дори и при най-оптимистичните прогнози.  Какво да се направи, за да не изчезне нацията? Труден въпрос, на който се предлагат всякакви решения - от това да се увеличат стимулите за раждане на деца до това да си внесем население, за да прескочим демографската катастрофа.
  • Макрон или Орбан

    В Централна Европа трябва да избират - повече интеграция или политическа маргинализация В КРАЯ на 2016 г., сринати от Брекзит и объркани от победата на Доналд Тръмп на президентските избори в Америка, много европейци изпаднаха в дълбоко отчаяние. Примириха се, че историческият момент на ЕС е отминал.