Дивите зайци намаляват драстично, на места ловците се отказват доброволно да ги стрелят. Най-страшно е положението във Видинско и ако тенденцията продължи, ще се окажат застрашен вид, предупреди секретарят на Ловно-рибарското дружество във Видин Илия Георгиев. Морят ги паразити, пестициди за обработка на нивите, глад и хищници. Дори големите възпроизводствени възможности на зайците не могат да компенсират загубите.
Статистиката на Съюза на ловците и риболовците в България потвърждава притесненията. Ловците извършват преброяване на дивечовите запаси всяка година и след пролетната таксация през 2012 г. е установено, че в България има 351 хил. зайци,
докато през 2010 г. те са били 364 хил. Намалението е около 3,5% и не би звучало стряскащо, ако не се очертава като трайна тенденция през последните години. При това в Северозападна България спадът е с катастрофални размери.
Във Видинско са изчезнали половината и от 4260 преди две години, сега са останали 2240. Макар и с по-бавни темпове, същото се случва в района на Лом, където запасите им са намалели с 1/3 - от 3730 на 2525, в Белоградчишко - от 2465 на 1950, в Монтанско - от 2760 на 2395.
Една от причините е паразитната болест цистицеркоза, която удря черния дроб на скокльовците, но бързо се развива и обхваща белия дроб и ципите на вътрешните органи. Тя се причинява след поглъщане на яйца на тенията пизиформис.
Това е плосък паразитен червей, който се развива в крайните гостоприемници, каквито са кучето, чакалът, вълкът и лисицата. Заекът е междинен гостоприемник, в който паразитът не се развива, а само неговата ларвна форма. Цикълът е затворен и в природата е невъзможно да се пресече.
Хищниците се заразяват при изяждане на вътрешности от зайци, които са заразени с цистицерки. В тънките им черва тенията достига до метър дължина, понякога и повече. При лисицата например тенията достига полова зрялост за около три месеца и с екскрементите си животното изхвърля и нейни яйца. Когато заекът яде замърсена трева, те попадат в организма му и за броени дни атакуват черния дроб.
В него се образуват стотици прозрачни мехурчета с дължина до 1 см, съдържащи течност и един сколекс (главичката на тенията, от която впоследствие се развива самата тения, когато попадне в храносмилателния тракт на хищника).
При младите зайчета това води до бърза смърт, а при възрастните първо предизвиква слабост, забавяне на реакциите и движенията, проблеми с ориентацията. Така те стават лесна плячка на хищниците, които на свой ред се заразяват.
"Когато бъде отстрелян заек, мехурчетата върху черния дроб се виждат с просто око и след като много ловци споделяха, че забелязват тези неестествени промени, изпратих три заека за изследване в Лесотехническия университет в София и три във Ветеринарномедицинския факултет в Стара Загора. Резултатите показаха, че и шестте са били болни от цистицеркоза", каза Илия Георгиев.
Другият фактор, предразполагащ за намаляването на дивите зайци, е гладът. Те се хранят с тревна, полухрастова, храстова и дървесна растителност, но предпочитат най-вече люцерната. Преди години във Видинско са се отглеждали големи площи с люцерна. Сега такива посеви почти липсват.
В масивите с царевица и слънчоглед пък се пръска с пестициди и хербициди
и не никне трева, а единствено им остава да ядат житни култури, докато са още млади и в зелено състояние.
В гората за храна става къпината, но тя не е много разпространена в равнинната част на Видинската низина.
"С намаляването на теглото на заека с повече от 20 процента той става полово неефективен и не се запложда и това рефлектира върху популацията му", пояснява Георгиев.
Ако няма проблеми с репродуктивните си способности, заекът се чифтосва три или четири пъти годишно. Бременността продължава 45 дни, като в първото и последното котило обикновено се раждат две-три малки, а в летните котила - от 3 до 5. Наблюденията обаче показват, че заради болестите и хищниците от родените 8-10
зайчета оцеляват само едно-две.
Сушата е третият бич за заешката популация, защото води до концентриране на зайците около влажните места, но по същата причина там се насочват и хищниците и оцелява по-силният.
Заради наслагването на тези неблагоприятни фактори ловните дружинки в най-северозападната част на страната сами се отказват да излизат на лов за зайци, за да се запази популацията им.
Ако са заразени, се яде само месото
Заразените с цистицеркоза зайци не са опасни за хората, но не трябва да се консумират вътрешните им органи, а само месото, каза д-р Валери Велков, началник на отдел "Здравеопазване на животните" в Областната агенция по безопасност на храните във Видин.
Той съветва ловците да не дават вътрешностите на кучетата си или да ги изхвърлят, за да не бъдат изядени от хищници и така да продължи веригата между междинни и крайни гостоприемници.
Заболяването е известно на ветеринарните лекари, но за пръв път през 2012 г. са извършени задълбочени проучвания върху тения пизиформис и цистицеркозата по зайците в България. Дисертация по темата е била защитена в Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт в София през ноември м.г. от докторанта Николай Лалковски. Той също посочва, че популацията на дивите зайци във Видинско е намаляла главно поради това заболяване.
В изследванията си той доказва, че лисиците в страната са основен източник за разпространение на цистицеркозата по дивите зайци. За пръв път у нас са установени и описани патологоанатомичните и патохистологични промени в черния дроб на заразени зайци.
Част от проучванията са били насочени конкретно към разпространението на цистицеркоза при дивите зайци, като в периода 2009-2011 г. са били аутопсирани и прегледани 253 животни от 11 района на страната. Оказало се, че 26 от тях са били заразени с цистицеркоза, което е 10,26 на сто. По данни от научната литература в Южна и Югоизточна Румъния заболяването се констатира при 10,83% от отстреляните животни.
Заразените с цистицеркоза зайци не са опасни за хората, но не трябва да се консумират вътрешните им органи, а само месото, каза д-р Валери Велков, началник на отдел "Здравеопазване на животните" в Областната агенция по безопасност на храните във Видин.
Той съветва ловците да не дават вътрешностите на кучетата си или да ги изхвърлят, за да не бъдат изядени от хищници и така да продължи веригата между междинни и крайни гостоприемници.
Заболяването е известно на ветеринарните лекари, но за пръв път през 2012 г. са извършени задълбочени проучвания върху тения пизиформис и цистицеркозата по зайците в България. Дисертация по темата е била защитена в Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт в София през ноември м.г. от докторанта Николай Лалковски. Той също посочва, че популацията на дивите зайци във Видинско е намаляла главно поради това заболяване.
В изследванията си той доказва, че лисиците в страната са основен източник за разпространение на цистицеркозата по дивите зайци. За пръв път у нас са установени и описани патологоанатомичните и патохистологични промени в черния дроб на заразени зайци.
Част от проучванията са били насочени конкретно към разпространението на цистицеркоза при дивите зайци, като в периода 2009-2011 г. са били аутопсирани и прегледани 253 животни от 11 района на страната. Оказало се, че 26 от тях са били заразени с цистицеркоза, което е 10,26 на сто. По данни от научната литература в Южна и Югоизточна Румъния заболяването се констатира при 10,83% от отстреляните животни.
Броят им намалял с 12 000 за година
390 914 диви зайци има в България през 2012 г., показват данните на агенцията по горите. Това е с около 12 000 бройки по-малко спрямо 2011 г.
Т.нар. таксация или преброяването на дивите зайци става чрез пробни площи и обхождане на определен маршрут, като и в двата случая се "прогонват" около 20% от всички видове местообитания на дивеча, характерни за района.
Това се прави съвместно от държавните горски и ловни стопанства и ловните сдружения.
На тази база се определят и нужните количества фуражи и дивечови ниви за изхранване на животинките.
Таксацията се прави през пролетта и чрез съответни коефициенти на прираст се изготвят и плановете за ползване на дивеча, т.е. колко бройки е позволено да бъдат отстреляни.
С 3% е намалението на зайците спрямо 2011 г., това се дължи най-вече на тежките зимни условия в началото на миналата година, обясниха експертите от ловната дирекция на агенцията. Характерното за заека било, че е много зависим от климата. Тежките зими и сухите лета се отразявали на популацията.
Причина за намаляването на запасите е и стопанисването на земеделските земи на големи площи, използването на химикали и препарати за третиране на земите, което унищожава типичните местообитания на зайците.
Имало и неизбежни загуби от хищници - чакали и лисици, както и от бракониери.
Средното за страната ползване на заека през 2012 г. е планирано на 14,6%, или 57 247 бройки. Това е значително по-ниско от нормалното, което е 25-30 на сто спрямо есенния запас, за да се ограничи спадът на популацията.
Лисиците са с 1/3 повече, вълците идват от Сърбия
За разлика от зайците хищниците се увеличават и настъпват дори в селата, показват наблюденията на ловно-рибарския съюз.
Лисиците на територията на дружеството във Видин, което обхваща шест общини, са се удвоили и при 299 през 2010 г. са станали 416 през 2012 г.
За нормална гъстота на вълците се приема един екземпляр на 40 хил. хектара, което означава, че във Видинско при 170 хил. хектара те трябва да са четири. Само през настоящия ловен сезон обаче са убити 23 вълка, а други 3-4 са ранени.
"Част от убитите вълци са доста едри и имат тънки разлики във външните белези - опашката им е ниско долу, не е рунтава, има различия в горната част на черепа, все отлики, които опитното око може да види. Предполагам, че са развъдени във ферма в Сърбия и в търсене на храна са преминали границата, след като са били пуснати", предполагат ловците.
С това можел да се обясни и фактът, че те са малко по-непредпазливи и са лесни за отстрел. Последният убит вълк е доста едър и тежи 72 кг. Той е бил гръмнат преди десетина дни край град Грамада.