С Георги Тотков, шеф на отдел "Престъпления срещу личността" в СДВР, разговаря: Сима Радкова:
- Г-н Тотков, ясен ли е вече начинът, по който са били убити членовете на семейство Савови в столичния кв. "Гоце Делчев"?
- Да, ясен е и категорично може да се каже, че извършителят е бащата. Подробности около това как точно е извършено убийството обаче не можем да коментираме. Все пак ние на място стигнахме до определени заключения, защото при всяко произшествие огледът е изключително важно нещо. Той е от значение не само за да се вземат веществени доказателства, но и да се възстанови картината на случилото се и точната последователност. Това бе наистина тежък случай.
- Какво видяха криминалистите по време на огледа?
- Пет трупа и много кръв, около тях - гилзи, нож. Разчитането на всичко това не бе обаче възможно без експертизите, които отнеха известно време.
- Край телата бе намерен и нож, той от кого е използван?
- Отново от бащата.
- Не е ли странно да имаш пистолет, да застреляш близките си и после да използваш и нож, не се ли изключва?
- Това има логично обяснение, но все още не можем да го споделим с вас.
- Колко експертизи бяха назначени по този случай?
- С конкретна бройка не мога да се ангажирам, но те бяха огромен обем - дактилоскопни, ДНК, балистични, съдебно-криминални, още се чакат ДНК анализите.
- Изясниха ли криминалистите вече как е станал инцидентът в софийското село Железница, при който бившият спортен шеф Петър Божилов и бившият военен Георги Шентов стреляха един срещу друг по време на лов?
- Да, изяснено е всичко. Можем да кажем, че това е бил добре организиран лов. Хората са били разположени на определени пусии. Ние по самата организация на лова нямаме никакви забележки. Част от колегите в сектора са ловци и затова именно на тях бях възложил задачата да проверят инструктажа и всички подробности.
Ситуацията, която установихме, е следната. В този ден възрастният човек си е ходил до вилата в селото. В момента, в който той е слизал, се разминава с ловец от последната пусия. С него си разменят по-заядливи реплики. Дядото подмята нещо от рода на "Както я носиш тази пушка, никога няма да можеш да уцелиш". Ловецът обаче решил да не влиза в пререкания и го отминал.
Тогава възрастният човек продължил по пътя си надолу. Тогава се разминава с Петър Божилов. В този момент никой от съседните пусии до тях не чува скандал. Най-вероятно Петър Божилов е направил забележка на дядото да минава по-бързо, защото в същия момент се чува от последната гонка лай на кучета и ловците правят извод, че е подгонено животно.
След това е интересна последователността на това, което се чува. Съседните на Божилов ловци чуват два слаби гърмежа и след това поредица от по-мощни. Възрастният човек според нашите анализи е стрелял пръв, като единия път е улучил Божилов. Куршумът влиза отляво, минава през върха на сърцето и засяга дясна плевра. С такова нараняване според съдебномедицинската експертиза Божилов е можел да живее от 2 до 3 минути.
- Това време достатъчно ли е било да отвърне на стрелбата?
- Да, категорично. Реално стрелбата се развива от около 5 м. Той няма как да пропусне. Като искам да уточня, че около 2 минути Божилов е бил в активно състояние, той адекватно и съзнателно е можел да реагира и да извърши волеви движения. Въпреки че пушката му е била заредена, той не я е използвал, защото я намерихме оставена настрана и заредена.
Предполагаме, че когато е бил прострелян, той се е извъртял и я е изпуснал. Затова е извадил пистолета и е изпразнил пълнителя във възрастния човек. Оръжието на Божилов е било доста добро - 45-и калибър. По случая са разпитани всички ловци, но на нас са ни важни тези, които са от близките пусии и са чули нещо.
- Колко убийства са станали през миналата година в столицата и колко от тях сте разкрили? Прави ли нещо впечатление като тенденция?
- 23 убийства има за 2012 г., от които са разкрити 20. Това е 87% разкриваемост. Трябва да уточним обаче, че последното убийство не е включено в тази бройка, защото стана на 29 декември. При него бе убита възрастна жена.
Прави впечатление, че огромният брой от тези престъпления са т. нар. битови убийства.
Тук обаче трябва да уточним, че нещата са доста относителни, защото едно убийство може да кажем, че е поръчково чак след като разкрием цялата верига по него.
Ще дам пример с убийството на млад мъж в столичния кв. "Горубляне". С два изстрела в главата бе убит бизнесменът Драгомир Бицов. Първоначално по всичко личеше, че това е т. нар. организирано или поръчково убийство. По-късно обаче, след като го разкрихме, разбрахме, че извършителят е близък познат на жертвата и липсват каквито и да е данни за поръчка. Основният мотив бе личен.
Все пак може да се каже, че прави впечатление, че от 2007 г. насам убийствата в столицата са под 30 на брой, като те варират. Лично аз не бих се наел обаче да правя някакви заключения от тази статистика или пък да набелязвам тенденции.
- Кои са 3-те убийства, които не успяхте да разкриете за миналата година?
- Продължава работата по разкриването на разстрела на Кирил Кирилов-Шкафа, който стана през март м. г. Второто е убийството на бизнесмен в столичния кв. "Княжево" през април, и третото е причиняване на телесна повреда, с последвала смърт от януари, когато открихме труп на мъж в района на Националния стадион "Васил Левски".
- Колко са убийствата, извършени от психично болни хора през м. г.? Те по-лесно ли се разкриват от останалите?
- Има две такива престъпления. Извършителите са освидетелствани психично болни хора. Избягвам обаче да боравя с категории от рода на "лесно" и "трудно". Все пак, колкото и грубо да звучи, на нас това ни е работата. По всеки случай се занимаваме еднакво.
За тази година мога да откроя като по-специфичен случай изчезването на Николай Йорданов, чието разчленено тяло по-късно бе открито в Мизия. Този случай бе от професионална гледна точка интересен за работа.
- Доколко свидетели на инциденти дават информация в полицията за разкриване на дадено престъпление? При случая на Ники бяха лепени обяви за помощ из цяла София с молба, ако някой е видял нещо, да се обади?
- Ще кажа само, че би ми се искало хората да съдействат повече. Проблемът с поемните лица също стои пред нас, и то от много години. Все пак не е лесно да склониш някой в три часа през нощта да дойде на убийство, което е извършено на Витоша. Освен това по време на огледа е редно всички да влизат така облечени, че да не се замърсява местопроизшествието. Не всеки е съгласен да му облекат един гащеризон и да го вкарат да гледа трупове и кръв. Ако вземем за пример последния оглед в кв. "Гоце Делчев", той приключи около 5 часа сутринта, а започна преди полунощ. Все пак никой не ни е длъжен. Затова този проблем стои винаги открит.
- Как стигнахте до извършителите на един от последните случаи, при които бе умъртвена възрастна жена за 240 лв?
- Бина Христова бе убита за малко златни накити, за които двамата извършители са получили 240 лева. Важно е да се отбележи, че разкриването на убийството е невъзможно без качествен оглед. Още от събраната на мястото информация ние успяхме да си направим достатъчно верни и точни изводи. В конкретния случай разбрахме, че жената е познавала престъпника, че той не влиза за първи път в дома й и бабата вероятно сама го е пуснала вътре. Освен това извършителите са знаели точно какво търсят, те са били млади хора. Всичко това ние научихме от местопроизшествието.
Важно е също така да се проучи добре жертвата. Трябва да можеш да влезеш в кожата й, да погледнеш през очите й. Да се опиташ да възстановиш ежедневието й, дори месеците преди самото убийство. По този начин стигнахме до разкриването на това престъпление.
- Що за хора работят във вашия екип?
- В сектор "Престъпления против личността" в СДВР работят най-добрите оперативни работници в МВР. Това е моето мнение. Но иначе казано, това са съвсем обикновени момчета и момичета. Нашата работа е здраво свързана с живота.
- Трябва ли да си малко по-различен, за да се захванеш с тази професия?
- Мисля, че нашата работа е най-интересната, която може да съществува в полицията. Тук се работи от убийство на клошар до убийство на банкер. За да си ефективен, трябва да влезеш и в кожата на клошар, и в кожата на банкер. Така човек напредва с нови знания и умения.
- Добре, но все пак не ви ли преследват картини на зверски убити хора?
- За себе си мога да кажа, а и за колегите ми от разговорите с тях, че когато си тръгна от сградата на СДВР, аз не си нося случки вкъщи. Не знам как успявам. Трябва да си пригоден за това. Както на някого му се отдава да е дърводелец, на друг - водопроводчик, трети да е счетоводител.
- Кое е най-трудно в работата ви?
- Ако нещо ми тежи, това е трагедията и драмата на близките на загиналите. Най-тежкото е да съобщиш на хората, че техният близък е бил убит. Тази "приятна" задача обикновено оставям за себе си.