За Чичо Сам, "печките", "белите държави" и Обама

https://www.24chasa.bg/Article/1744373 www.24chasa.bg

Съединените щати не са само държава, а архетипен образ в нашето съзнание и подсъзнание. Нашите симпатии и антипатии - политически, расово-етнически, социални - често се основават на безсъзнателни архетипове, с които идентифицираме хората и народите. Опасявам се, че САЩ у нас най-често се асоциират с карикатурния образ на врага от времето на студената война. Чичо Сам с цилиндъра и козята брадичка, със злобна усмивка и голяма бомба под мишница.

Винаги когато кажа нещо добро за САЩ, предизвиквам лавина от гняв и ругателства в чатрумовете. Коментарите обикновено са от типа: баща му беше комунист, а той - американски агент... Но мисля, че поводът си струва да се подложа на още една такава лавина. А поводът е инагурацията за втория мандат на президента Барак Хюсеин Обама.
Мартин Лутър Кинг е казал: "Несправедливостта, където и да е, е заплаха за справедливостта навсякъде." За добро или за зло - така е в глобалния свят. И доброто, и злото, където и да се случат, оказват някакво влияние навсякъде по света.

Глобализацията не е някаква политическа кауза, а факт. Да се борим с нея, е все едно да се борим с въртенето на Земята и следващата от него смяна на сезоните и годините. Няма как да дръпнем времето назад. Глобализацията е въпрос на технология, не на политика. Най-видимият й аспект е електронното пространство, в което все повече и все по-безгранично общуваме.

Така че изборът на президент на САЩ, все още най-голямата и влиятелна икономическа и военна сила в света, има огромно значение не само за американците, но и за нас.
Обама се закле символично върху две библии - едната е била собственост на президента Линкълн, който е сложил край на робството, а другата - на Мартин Лутър Кинг. Кинг беше убит през 1968 г., но той успешно изпълни мисията си.Това, че държавата, в която имаше расова сегрегация допреди половин век, сега има черен президент, и то избран вече втори път от американците, определено е факт, който свидетелства, че светът коренно се е преобразил.

Впрочем бихме ли могли ние да имаме президент от едно от презираните от мнозинството у нас малцинства? Би ли могло това да се случи в която и да е европейска държава? Такава политическа промяна изисква коренна промяна на мисленето. Трудно е да изчезне от мисленето на хората образът на врага Чичо Сам или образът на "нисшата" раса, на "чернилката" и "печката". Това са призраци, обитаващи колективното безсъзнателно. А както казва Вирджиния Улф, по-лесно е да се убие жив човек, отколкото призрак.

Така че самото избиране и преизбиране на президента Барак Хюсеин Обама в една "бяла" страна радикално промени целия свят.

Има и други, по-конкретни неща, които правят президентството на Обама наистина "голямо нещо" (Big Deal), както каза коментаторът Пол Кругман в "Ню Йорк Таймс" миналата седмица. Едното от тези неща е успешното гласуване в Конгреса на здравната реформа въпреки голямата съпротива на частните застрахователни компании. Защото в САЩ имаше над 40 милиона работещи американци, които нямаха никаква здравна застраховка.

Обама успя донякъде и с въвеждането на по-високи данъци за най-богатите, както и с някои банкови регулации (реформата "Дод-Франк").

Последната световна икономическа криза, преди да дойде в Европа и в целия свят, тръгна от Америка - през последните години на администрацията на Джордж Буш-младши. Макар и бавно, американската икономика вече се съвзема. И това всъщност беше много важно за преизбирането на Обама. Дано президентът да успее и с ограниченията в свободната продажба на оръжия, които той иска да въведе!
Външната политика на САЩ също рязко се промени - от едностранна силова политика на военна намеса към акцент върху дипломацията и международното сътрудничество. Нищо не е съвършено на този свят. Но трябва да оценяваме положителните промени, които са важни за всички.

САЩ наложиха мултикултурния модел на съвременния глобален свят. Независимо дали ни харесва това, или не, глобализацията е факт, който трябва да приемем.
И нашето присъединяване към обединена Европа е също част от този факт. Понякога има засечки, неуспехи, реакции, които ни карат да мислим, че нещата са тръгнали назад. Въпреки временното затопляне или застудяване ние не можем да спрем смяната на сезоните, годините и вековете.

Но най-трудно се променят архетипните образи в безсъзнателното. Това отнема много повече време от въвеждането на новите технологии.

ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ, писател

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Пали ли някой Балканите?

    Едно гласуване драсна клечката на пожара в Скопие - изборът на някогашния командир на отряда от албански сепаратисти през 2001 г. Талат Джафери за шеф на парламента буквално взриви и бездруго неспокойната Македония. Случва ли се нещо тревожно и извънредно на Балканите? Да не би Великите сили пак да искат война тук?
  • Моето политическо семейство и други животни

    Или как любовта между роднини прави от всеки българин управляващ С ГОДИНИТЕ българският политически живот все повече заприличва на турски сериал. Роднинските връзки набъбват, навързват се, оплитат се и накрая всеки е братовчед на някого. Та и в политиката у нас – всички сме братовчеди още от времето на Костов.