Четирите грешки на Сергей Игнатов

https://www.24chasa.bg/Article/1745254 www.24chasa.bg
Драгомир Драганов

Правилният ход би бил незабавна среща с недоволните от резултатите от конкурса и действия поне в четири посоки:

А) Разграничение между конкурсите, които не предизвикват възражения сред научната общност, и онези, които пораждат съмнения;

Б) Незабавно спиране на плащанията по вторите и "замразяването" им до ново рецензиране от различни екипи (едно време им викахме "суперрецензенти");

В) Незабавна (и тотална) подмяна на "съмнителните" рецензентски състави с такива, приети от кандидатствалите;

Г) Задължително елиминиране при "ревизията" на конкурса на фирми и организации с нестопанска цел, създадени в последния момент с единствената цел кандидатстване за участие в "научни изследвания".

Убеден съм, че това щеше да неутрализира недоволството на реалните кандидати и да го насочва не толкова срещу фонда или министерството, но и срещу цялото управление.

Вместо това Игнатов се заинати. Отказа да признае тази си грешка и показа, че много държи и на предишната си. Тя си има и съвсем конкретно име - назначеният и упорито бранен от него изпълнителен директор на фонд "Научни изследвания" (ФНИ).

Четирима академици и шестима професори, всичките доктори на науките, както и седем доценти (и им вярвам, защото са доказани в своята област) призоваха в края на миналата година този "анголски професор" да бъде незабавно уволнен. Но наред с безумните му прогнози и твърдения (върхът беше "откритието" му, че Земята е куха), той имаше и едно безспорно предимство в очите на Игнатов - че е "професор" не къде да е, а в любимия на министъра Нов български университет, на който той доскоро беше ректор.

Тази втора грешка на Игнатов има и поне две по-скоро морални измерения. Първо, фундаменталните научни изследвания се правят в БАН и в държавните, а не в частните висши училища (те просто нямат такъв потенциал). И второ, да концентрираш две такива важни длъжности (министър и изпълнителен директор на ФНИ) само в "частното", просто е подигравка с „държавното"...

Пък и както констатира един форумец, "Игнатов назначи съмнителен "професор", получил титлата си в Ангола, но този професор е от НБУ и така по-лесно ще крадат от фонда, няма да има конфликт на интереси". Не че искам да намекна нещо, но резултатите от последния конкурс на ФНИ и предизвиканото от тях негодувание май са в същата посока на разсъждения...

Третата - но подчертавам, огромна - грешка на Игнатов беше със силово наложения от него злощастен Закон за развитие на академичния състав.

В университетската и научната общност цареше единодушие по въпроса, че наистина трябва нов закон, който да премахне омразната на всички ВАК и да либерализира процедурите по академично израстване. Оказа се обаче, че основният замисъл на закона е да облекчи раздаването на научни длъжности и звания най-вече в частните висши училища. И резултатът беше потресаващ. Първо, започна "масово производство" на доценти и професори тъкмо в частните ВУЗ. И второ, държавните също не останаха назад.

Нямам нищо против способни преподаватели и учени да се развиват, включително и чрез повишаването им в длъжност и звание. Но наред с тях с научни длъжности и звания се сдобиха и хора, които бяха твърде далеч от изискванията. С други думи, законът де факто не само възроди, но и изроди омразното ни едно време понятие "ваковски" (т.е. по партийни или други съображения) професори или доценти, заменяйки го с користни подбуди...

Впрочем едно от доказателствата в тази насока е и самият директор на фонда. Оказа се, че миналата година той станал доктор на геологическите науки в... Университета по библиотекознание!

Нерде геология, нерде библиотеки!

Но в замяна въпросният университет се облагодетелства с цели 4 програми от ФНИ! Въпросът обаче има и други измерения. Не знам как е в частните ВУЗ (все пак там могат да си "играят" със семестриалните такси), но държавните буквално са изправени пред финансов колапс. Ако един главен асистент или доцент лесно расте в длъжност, това се отразява и на заплатата му. Но при системното орязване на бюджета им, упорито прокарвано от Игнатов, държавните ВУЗ просто не могат да се справят с абсурдното изискване в рамките на едни и същи пари да дават по-високи възнаграждения. Освен ако целта не е държавното висше образование да бъде поставено на колене! Между другото с това е свързана и четвъртата грешка на Игнатов. Да, по целия свят им свръхпрестижни частни университети. Но има и стриктен регламент на взаимоотношенията им с държавните. По принцип той включва нещо много важно - отидеш ли в частното, забравяш държавното. Няма спор - логично е да работиш там, където ти е по-изгодно. Но навсякъде има и условия. В Испания например законът повелява, че преподавател в държавно ВУЗ няма право да се вясва в частно. И обратното.

У нас обаче и Игнатов продължи да налага практиката от 90-те години добрите "държавни даскали" да бъдат "привличани" (естествено, срещу по-високо заплащане) в частните ВУЗ. А когато и "частниците" взеха да закъсват (а те все повече вървят натам), се оказа, че могат да се "спасяват" и в "държавното".

Сега разбрахте ли за какво служеше и ФНИ? Ами да ви го кажа - той фактически беше приватизиран. И държавни (или европейски) пари бяха управлявани от частници в ущърб на държавното... Та с две думи, макар и доста късно, премиерът на държавата България правилно уволни от държавна служба "частника" Игнатов...

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,