Четирите грешки на Сергей Игнатов

https://www.24chasa.bg/Article/1745254 www.24chasa.bg
Драгомир Драганов

Правилният ход би бил незабавна среща с недоволните от резултатите от конкурса и действия поне в четири посоки:

А) Разграничение между конкурсите, които не предизвикват възражения сред научната общност, и онези, които пораждат съмнения;

Б) Незабавно спиране на плащанията по вторите и "замразяването" им до ново рецензиране от различни екипи (едно време им викахме "суперрецензенти");

В) Незабавна (и тотална) подмяна на "съмнителните" рецензентски състави с такива, приети от кандидатствалите;

Г) Задължително елиминиране при "ревизията" на конкурса на фирми и организации с нестопанска цел, създадени в последния момент с единствената цел кандидатстване за участие в "научни изследвания".

Убеден съм, че това щеше да неутрализира недоволството на реалните кандидати и да го насочва не толкова срещу фонда или министерството, но и срещу цялото управление.

Вместо това Игнатов се заинати. Отказа да признае тази си грешка и показа, че много държи и на предишната си. Тя си има и съвсем конкретно име - назначеният и упорито бранен от него изпълнителен директор на фонд "Научни изследвания" (ФНИ).

Четирима академици и шестима професори, всичките доктори на науките, както и седем доценти (и им вярвам, защото са доказани в своята област) призоваха в края на миналата година този "анголски професор" да бъде незабавно уволнен. Но наред с безумните му прогнози и твърдения (върхът беше "откритието" му, че Земята е куха), той имаше и едно безспорно предимство в очите на Игнатов - че е "професор" не къде да е, а в любимия на министъра Нов български университет, на който той доскоро беше ректор.

Тази втора грешка на Игнатов има и поне две по-скоро морални измерения. Първо, фундаменталните научни изследвания се правят в БАН и в държавните, а не в частните висши училища (те просто нямат такъв потенциал). И второ, да концентрираш две такива важни длъжности (министър и изпълнителен директор на ФНИ) само в "частното", просто е подигравка с „държавното"...

Пък и както констатира един форумец, "Игнатов назначи съмнителен "професор", получил титлата си в Ангола, но този професор е от НБУ и така по-лесно ще крадат от фонда, няма да има конфликт на интереси". Не че искам да намекна нещо, но резултатите от последния конкурс на ФНИ и предизвиканото от тях негодувание май са в същата посока на разсъждения...

Третата - но подчертавам, огромна - грешка на Игнатов беше със силово наложения от него злощастен Закон за развитие на академичния състав.

В университетската и научната общност цареше единодушие по въпроса, че наистина трябва нов закон, който да премахне омразната на всички ВАК и да либерализира процедурите по академично израстване. Оказа се обаче, че основният замисъл на закона е да облекчи раздаването на научни длъжности и звания най-вече в частните висши училища. И резултатът беше потресаващ. Първо, започна "масово производство" на доценти и професори тъкмо в частните ВУЗ. И второ, държавните също не останаха назад.

Нямам нищо против способни преподаватели и учени да се развиват, включително и чрез повишаването им в длъжност и звание. Но наред с тях с научни длъжности и звания се сдобиха и хора, които бяха твърде далеч от изискванията. С други думи, законът де факто не само възроди, но и изроди омразното ни едно време понятие "ваковски" (т.е. по партийни или други съображения) професори или доценти, заменяйки го с користни подбуди...

Впрочем едно от доказателствата в тази насока е и самият директор на фонда. Оказа се, че миналата година той станал доктор на геологическите науки в... Университета по библиотекознание!

Нерде геология, нерде библиотеки!

Но в замяна въпросният университет се облагодетелства с цели 4 програми от ФНИ! Въпросът обаче има и други измерения. Не знам как е в частните ВУЗ (все пак там могат да си "играят" със семестриалните такси), но държавните буквално са изправени пред финансов колапс. Ако един главен асистент или доцент лесно расте в длъжност, това се отразява и на заплатата му. Но при системното орязване на бюджета им, упорито прокарвано от Игнатов, държавните ВУЗ просто не могат да се справят с абсурдното изискване в рамките на едни и същи пари да дават по-високи възнаграждения. Освен ако целта не е държавното висше образование да бъде поставено на колене! Между другото с това е свързана и четвъртата грешка на Игнатов. Да, по целия свят им свръхпрестижни частни университети. Но има и стриктен регламент на взаимоотношенията им с държавните. По принцип той включва нещо много важно - отидеш ли в частното, забравяш държавното. Няма спор - логично е да работиш там, където ти е по-изгодно. Но навсякъде има и условия. В Испания например законът повелява, че преподавател в държавно ВУЗ няма право да се вясва в частно. И обратното.

У нас обаче и Игнатов продължи да налага практиката от 90-те години добрите "държавни даскали" да бъдат "привличани" (естествено, срещу по-високо заплащане) в частните ВУЗ. А когато и "частниците" взеха да закъсват (а те все повече вървят натам), се оказа, че могат да се "спасяват" и в "държавното".

Сега разбрахте ли за какво служеше и ФНИ? Ами да ви го кажа - той фактически беше приватизиран. И държавни (или европейски) пари бяха управлявани от частници в ущърб на държавното... Та с две думи, макар и доста късно, премиерът на държавата България правилно уволни от държавна служба "частника" Игнатов...

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Вдигайте заплатите, иначе ще плачете за кадри

    Две грешни мантри, които спъват вдигането на работните заплати, се ширят упорито в последните години. Първата е, че производителността на труда в България е ниска, защото хората не работят достатъчно усърдно. Втората е, че работникът у нас по принцип не си изкарва заслужено заплатата. И двете се повтарят от работодателите непрекъснато,
  • Защо, по дяволите, слагат гадости в сладоледа!

    Глюкозо-фруктозният сироп си е отрова за тялото, но как да кажеш на децата, че не трябва да го ядат МАЙ съм от последните, които откриват, че в сладоледа вече не слагат от вредната захар, а от още по-вредния глюкозо-фруктозен сироп. Когато го установих, реших, че някой като например европейските органи за чистота на храните просто е проспал този