Спор между "Строги" и "Дръзки" кой е потопил "Хамидие"

https://www.24chasa.bg/Article/1756667 www.24chasa.bg
Корабът “Дръзки” е изложен във Военноморския музей на Варна.

След полунощ на 8 ноември 1912 г. българският торпедоносец “Дръзки” осъществява най-голямата морска победа на нашия флот след Освобождението.

Големият, колкото сегашна средна яхта, кораб поразява гордостта на турския военен флот крайцера гигант “Султан Абдул Хамид”, известен като “Хамидие”.

Битката може да се сравни с историята на малкия, пъргав и умен Давид, който поразява великана Голиат. Тя показва, че бойният дух, желанието за победата и добрата тактика могат да сломят технически по-напреднал и с многоброен екипаж противник.

“Дръзки” и събратята му от ескадрата са дълги 38 м с по 25-30 моряци на борда. Носят по 3 торпеда, но технически на море могат да изпълнят един-единствен изстрел. Иначе торпедоносците, френска изработка, са сравнително бързи - достигат максимална скорост от 26 възела. Имат на борда си и две мънички оръдия по 47 мм.

В сравнение с тях “Хамидие” е великолепието на военната техника. Той е 3830 т, дълъг 110 м с екипаж от 302-ма души. Развива максимална скорост 22 възела, брониран. На борда му има две 152-милиметрови оръдия, 8 - 120 мм, 6 - 47-мм и 2 торпедни апарата. Когато започва стрелба, настъпва ад.

“Всъщност моряците на нашите 4 торпедоносецао не са знаели точно кого поразяват. През Балканската война те имат добра осведоменост, че кораби пренасят от Румъния за Цариград боеприпаси и храна за турците по време на Балканската война.

Излизат с голям хъс и желание да разгромят противника си, водени от кап. I ранг Димитър Добрев. По-късно в спомените си той пише, че за него би било еднаква радост да потопи “Хамидие” или “Меджидие”, разказва Петър Тодоров, уредник във Военноморския музей на Варна.

Българските екипажи спорели на сутринта чие торпедо е сразило турската военна крепост на море. Тъй като последните изстрели са били на “Строги” и “Дръзки”, капитаните им смятали, че един от тях е уцелил “Хамидие”. Изчакали са торпедата да изплават край Созопол. Едно от тях липсвало. Сравнили номерата и разбрали, че победният удар е на “Дръзки”.

В боя капитан на торпедоносеца е бил младият мичман I степен Георги Купов. Руски възпитаник, той замества титуляря, който се разболява. Заради успешната тактика, изградена от командира на ескадрата кап. I ранг Димитър Добрев, Купов успява да приближи “Дръзки” на 50-100 м до “Хамидие” и да нанесе поразяващия удар.

Младият капитан начертава схема на битката след боя. Пожълтелият лист и торпедо от онова време могат да се видят във Военноморския музей на Варна.

До 1 ноември 1912 г. българските торпедоносци правят наблюдения на Варненския залив. В този ден обаче за командир на подвижната охрана е назначен Димитър Добрев - тогава капитан II ранг.

Моряк до мозъка на костите си, участвал в морски битки и преврати, герой от Руско-японската война от 1904-1905 г., добре запознат с екипажите на бойните кораби, той не признава тихо минаване покрай противников кораб. Оттук нататък се търси среща с врага и се действа настъпателно.

На 8 ноември от нашето посолство в Румъния пристига донесение, че два египетски кораба потеглят към Цариград с боеприпаси и храна. Те ще бъдат конвоирани от голям турски крайцер.

Кап. Добрев тръгва през нощта с 4 торпедоносеца. Тихо, без светлини, се промъква през северния проход на минирания Варненски залив, където в засада дебнат турски кораби. Започва да чака и скоро след полунощ се вижда голям силует.

“Нашите кораби не са имали големи възможности да влизат в открито море. Не са били и добре въоръжени. Кап. Добрев залага на “тактика на осите” - стреля се с единия кораб и се бяга, после - със следващия”, обяснява изследователят Петър Тодоров.

Димитър Добрев командва ескадрата от борда на флагмана “Летящи”. Той не само че не знае кой точно турски крайцер е отсреща, но и няма представа, че го води капитан Хюсеин Рауф Орбай бей. Опитен военен и навигатор, приятел на Кемал Ататюрк, той тероризира населението на Балчик и Варна с постоянни заплахи да обстрелва градовете.
Първия удар нанася “Летящи”, но не уцелва. С това предизвиква мощна стрелба от “Хамидие”. След него стреля “Смели”. Той е засегнат от турски снаряд. Веригата на руля му зацепва и корабът започва да се върти на едно място. Това привлича вниманието на “Хамидие” и целият огън се стоварва върху “Смели”.

“Строги” и “Дръзки” използват суматохата и се приближават опасно близо до турския гигант. Изстрелват своите торпеда и не след дълго виждат взрива на “Хамидие”, паниката и ужаса на борда. На помощ вече са дошли 4 турски контраминоносеца, които засипват с огън българите.

При атаката “Хамидие” губи 8 човека от екипажа, а 30 са ранени. Нашите се прибират с един ранен офицер.

Турският крайцер се спасява от потапяне благодарение на тихото време и бързата помощ, която получава. Той безславно е извлечен с кърмата напред до Цариград.
В началото на Балканската война в подвижната отбрана на България са влизали 6 миноносеца от типа на “Дръзки” и учебният крайцер “Надежда”.

Торпедоносците са изработени от белгийската компания “Шнайдер и ко”. Купени са след дълги спорове измежду политици и военни дали изобщо България трябва да има военен флот.

“Морското образование е скъпо. Офицерите ни са се подготвяли във военни училища в Русия, Австро-Унгария, Италия, Великобритания. Военните моряци служат във флота 3 години, самото обучение е специфично и държавата е гледала на него с пренебрежение.

Залагало се е много на пехотата. А всъщност, ако страната ни имаше по-силен флот, Чаталджа щеше да бъде превзета от първия път. От 30 км чаталджански фронт турският флот е покривал 24 км и е стрелял в тила на Българската армия. Ако имахме по-силен флот, той щеше да осигури пехотата. И може би щяхме да имаме много други военноморски победи през войната”, казва историкът Петър Тодоров.

“Дръзки” служи дълго на флота и записва още военни подвизи до 1950 г. През 1957 г. отделни негови части са монтирани на “Строги” и той е изложен във Военноморския музей на Варна.