В България се срещат 17 вида змии от 4 семейства

https://www.24chasa.bg/Article/1760951 www.24chasa.bg
Пепелянката се разпознава по рогчето на носа. Снимка: архив

Пепелянка, усойница, смок, водна змия. За повечето българи змийското присъствие се изчерпва с тези четири вида, но истината е друга. В България се срещат 17 вида змии от 4 семейства.

Първият изследовател на змиите Васил Ковачев в своя труд “Херпетологична фауна на България”, издаден през 1912 г., отбелязва 12 вида. В края на 20-те години академик Иван Буреш съобщава за намирането на още два вида – турската боа и вдлъбнаточелия смок, а през 1934 г. заедно с Йордан Цонков публикуват сензационната новина за намирането на западноевропейската змия аспида (каменарка).

През 1958 г. е открита котешката змия, а 20 години по-късно и последният, 17-и вид - черновратата стрелушка. По богатство на видовото разнообразие на змии България заема едно от челните места в Европа. В Румъния например са открити 10 вида, в Полша - 4 вида, а в Швеция - само 3. Благодарение на годините изследователска дейност в момента може да се уточни почти точно кой вид къде е разпространен, на каква надморска височина, в коя планина или равнина живее, както и почти точната популация. Значително по-малки са познанията за биологията на змиите.

Количественият и качественият състав на храната, денонощната им активност, броят на снасяните яйца или ражданите малки (6 вида са живородни), сезоните на оплождане, снасяне, раждане или излюпването нa малките, числеността на отделните видове в природата и ред други въпроси са сравнително добре изяснени само за няколко по-честo срещани у нас видове.

Отровните видове са 6 - пепелянка, усойница, остромуцунеста усойница, каменарка, котешка змия и вдлъбнаточел смок. Последните два са съвсем безопасни, тъй като зъбите се намират навътре в устата и досегът с отровата е само при преглъщане. Пепелянката е най-разпространената отровна змия у нас. Среща се в цяла България в райони с надморска височина до 1500 метра. Дължината й достига 50-70 сантиметра, като отделни екземпляри могат да растат и до метър. Опашката е къса и свършва рязко. Главата на пепелянката е триъгълна и се характеризира с малко, половинсантиметрово рогче на носа, което я прави отчетливо разпознаваема от другите видове.

По-рядко срещана е усойницата. Тя живее на голяма надморска височина - от 800 до 2700 метра. Отделни екземпляри могат да слизат и по-ниско. Не е голяма змия, достига около половин метър дължина, има дебело тяло и къса опашка. Някои видове могат да бъдат и по-дълги, до 1 метър. Болката при ухапването е силна и моментална.

 Отровата на змиите в България не е достатъчно силна да убие здрав човек. Опасна е само за деца и възрастни със заболявания. Въпреки това повечето хора си представят змиите като лукави, коварни и отмъстителни влечуги.

Фантастичните легенди за смоци удушвачи на деца и добитък, за змии - кръвопийци и камъкохвъргачи, за развъдени от диверсанти кобри и мамби са в основата на негативното отношение на българите към тях.

Истината е, че змиите нападат само ако животът им е застрашен или са много уплашени. Техният “интелект” и “злоба” не се различават от тези на един гущер или костенурка.
Повечето видове у нас са защитени от закона, а 9 са включени в Червената книга на България като редки и застрашени видове.

ЗМИИТЕ У НАС

Змия червейница - Typhlops vermicularis
Пясъчна (турска) боа - Erix jaculus
Смок стрелец (синорник) - Coluber caspius
Стрелушка (тънък стрелец) - Coluber najadum
Смок мишкар - Elaphe longissima
Леопардов смок - Elaphe situla
Пъстър смок и подвид - ивичест смок (кощерица) - Elaphe quatuorlineata
Вдлъбнаточел смок - Malpolon monspessulanus
Жълтоуха водна змия - Natrix natrix
Сива водна змия - Natrix tessellata
Медянка - Coronella austriaca
Котешка змия - Telescopus fallax
Пепелянка - Vipera ammodytes
Усойница - Vipera berus
Степна (остромуцунеста,урсиниева) усойница - Vipera ursinii
Аспида (каменарка) - Vipera aspis
Черноврата стрелушка - Coluber rubriceps

Повече за годината на Змията вижте ТУК.