Тодор Живков обичал да идва на лов в Ловешко - с това били свързани честите му посещения в този край. Обикновено шефът на УБО ген. Илия Кашев предупреждавал местните първенци или пък им звънели от кабинета на Тато. Лазар Дончев, последният първи секретар на ОК на БКП и настоящ банкер, твърди, че не се e правила специална подготовка за това.
"Живков винаги отсядаше в партийната вила извън Ловеч, където се правеше вечеря. В нея участваха хора от екипа му и от окръжния партиен комитет", припомня си той. Задължително го придружавали ген. Кашев и личната му охрана Румен Ралчев.
Ловните излети се провеждали в резервата "Бялка" или край с. Александрово, където отстрелвали зайци. В дружинката участвали писателите Йордан Радичков и Емилиян Станев и поетът Георги Джагаров. Понякога се включвали и членовете на политбюро Пенчо Кубадински, Петър Младенов и Александър Лилов.
Според Лазар Дончев Живков бил много дисциплиниран ловец. Сърдел, ако някой убиел малко животно или бременни женски - бил милостив. Освен това никога
не вземал месо от дивеча. Разпореждал да разпределят отстреляните зайци по детските градини. Към трофеите обаче проявявал интерес.
"Е, да, Първия имаше слабост към Ловеч. Идванията му бяха един вид почивка, тъй като по онова време градът и окръгът бяха проспериращи. Бяхме сред първите - предприятията бълваха продукция за родния и чуждия пазар", казва Дончев. Местните използвали това, за да искат финансиране за развитието на региона.
Затова Ловеч бил избран за преговорите между България и Куба при посещението на Раул Кастро - брата на Фидел Кастро, и съпругата му през януари 1977 г. "Визитата беше доста напрегната. Разговорите с Тодор Живков, Петър Младенов и Пенчо Кубадински продължиха два дни и половина", спомня си бившият партиен лидер. На финала организирали лов и задължителната вечеря.
Веселата част включвала програма, за която пристигнали състави от столицата, водеща била телевизионната говорителка Анахид Тачева. Сред пируващите бил и шефът на Ловно-рибарския съюз ген. Христо Русков.
"Генералът се бе почерпил повечко. Когато поредното изпълнение бе на хор на медицинските сестри, той направи обиден коментар по техен адрес: "Хайде, бе, какво ще ги слушам тези к...и", припомня си Дончев. Щом Живков чул думите му, веднага го привикал. Скастрил го здраво: "Тези хора са дошли да те веселят. Кой ти дава право да се отнасяш така с тях", и го изгонил от вечерята. Стреснатият генерал се опитвал да заглади нещата и все повтарял: "Янко, чакай...", но Живков бил непреклонен.
Лазар Дончев казва още, че не познава човек с такава памет като Живковата. Връща се към посещението на дипломатическия корпус в Ловеч през 1986 г. Високите гости били посрещнати на военното летище в с. Каменец. Докато пътували до града, Живков завързал разговор с Дончев. Задавал въпроси за автомобилния завод "Балкан", за "Елпром". "Какво става със завода, дето го открипевецът", попитал за Керамичната фабрика в Луковит, която била открита от оперния ас Николай Гяуров. Домакинът почнал да се притеснява.
В Младежкия дом 60 монитора оформяли видеостена, на която показали на дипломатите документален филм за социално-икономическото развитие на Ловешки окръг. Негови режисьори били Въло Радев и Рангел Вълчанов. Живков взел думата: "Господа дипломати, тук ни показаха успехите на окръга, но аз ще ви кажа, че не всичко е розово. Например в завод "Балкан" имаме проблеми..." И продължил да изрежда всичко, за което разпитвал Лазар Дончев. Дори изтъкнал, че са на предпоследно място по раждаемост в България. "Ето, назначихме млад първи секретар и пак няма подобрение. Вероятно ще трябва да се обърнем към някоя африканска страна за помощ", пошегувал се Първия.
В Троянския манастир лично патриархът дядо Максим приветствал дипломатите. Хор "Йоан Кукузел" огласял храма с песнопенията си. Гостите били впечатлени дори от обяда, който им устроили на чардака на манастира.
Най-силно обаче било словото на дядо Максим. Толкова, че Живков се отказал да говори след него. А посланиците го поискали на английски.
Вечерта на приема в ресторанта тогавашният посланик на Германия приближил до масата на Лазар Дончев: "Извинете, господине, но заради вас загубих
100 долара и бутилка уиски."
Партийният секретар се стреснал. Тогава дипломатът му разказал, че му се случило да мине през Ловеч, докато все още било разкопано всичко. В София срещнал унгарския си колега и изразил недоверие, че корпусът ще може да бъде посрещнат в град, разнебитен като след война. "Ти не познаваш българите, всичко ще оправят", отвърнал унгарецът и се хванал на бас за 100 долара и бутилка уиски.
Всъщност решението дипломатическият корпус да дойде в Ловеч било взето пак покрай ловно посещение в края на 1984 г. Живков пристигнал късно вечерта, колата минала покрай занемарения строеж на сегашния хотел "Ловеч". Първият погледнал грозната сграда и рекъл: "Или го довършвайте, или го събаряйте." Местните управници се оплакали, че Държавният планов комитет 12 г. отлага обекта, защото изисквал много средства. Тогава първият ловец на България Пенчо Кубадински подхвърлил: "Що не мине корпусът тук... и хотелът да се направи."
Идеята допаднала на Живков. Попитал Петър Младенов къде е предвидено поредното посещение на корпуса. Отговорил му, че в Правец. "Ааа, не може в Правец", рекъл Тато. Последвало решение на Политбюро за петгодишен план за посещенията на дипломатическия корпус. И тогава започнало обновлението на Ловеч. 180 млн. лв. били вложени в грандиозна строителна програма.
"Лесно се контактуваше с другаря Живков - той беше много достъпен и земен. Благодарение на него градът доби модерен европейски вид", твърди бившият първи секретар. Убеден е, че онова време е било златният период на Ловеч, който си е отишъл с Живков.