Общият предател на Левски и делото му

https://www.24chasa.bg/Article/1762893 www.24chasa.bg
Левски е бил наясно какво бедствие е Димитър Общи.

Но Димитър Общи - най-големият и най-долният предател в българската история, не е българин. Той претендира да е общ за българи и сърби, оттук и неговият прякор. Общо е обаче предателството му, даже всеобщо. Той издава наред каквото се сети, като накисва и невинни хора. Издава участниците в разбойническите му акции, издава мрежата от тайни комитети и стотици дейци в нея, издава и самия Левски. Накрая лъже пред съда във вреда на Апостола, гледайки го в очите.

Общи е късогледо, даже престъпно натрапен от Любен Каравелов и от Панайот Хитов. Левски го знае що за птица е още от легията. Той възразява на заповедта им, но й се подчинява. После обаче отказва да приобщи Общи към делото. При обиколката им го държи "у лево" и се оказва прав - Общи не струва като водач, няма акъл не само за бунтовник, но и за прост хаирсъз. Каквото и да направи - все е провал.

Има обаче една добре аргументирана версия, че Димитър Общи всъщност е сръбски провокатор. И тогава предизвиканият от него разгром на тайната организация на българите се оказва бляскав успех.

Последните думи на Димитър Общи, като вижда, че го водят на бесило, са: Ах, те ме излъгаха!

Кои са тези те? От кого Общи е очаквал да го свали от въжето? Възможно е това да са турците. Подлъгали са го да издава с уверение, че за награда ще получи по-мека присъда. Но още при ареста му Общи малодушно моли да не го мъчат и обявява, че ще изкаже всичко. Цялото му поведение след това - бодрият дух по време на разпитите, усърдието и изчерпателните отговори - показва, че не е изтезаван. Получаващи наготово и без натиск онова, което искат, турците нямат причина, нито нужда да му обещават сделка.

Според покойния писател Йордан Вълчев Общи се смята за излъган не от турците, а от сърбите. Вълчев изгражда хипотезата, че Общи е бил направляван като провокатор с цел да овладее Вътрешната организация и да я постави в услуга на Сърбия. А в случай че бъде заловен - да я разгроми, издавайки структурата и водачите й. За този втори случай - ако бъде заловен, Общи е получил уверения, че ще бъде спасен, пише Вълчев. Обяснено му е, че турците ще са благосклонни, тъй като според турския закон, ако сътрудничиш на властта, получаваш награда. Тъкмо на такива "права" се позовават други двама издайници по делото - Стоян Пандура и даскал Иван Фурнаджиев.

Освен това, допуска Вълчев, Общи е очаквал дипломатически ход, с който сръбската държава да отърве поданика си и дори да му върне свободата. "Така е спасен Раковски от смъртна присъда в Румъния, тъй като се е оказал гръцки поданик, така също е спасен и вуйчо му капитан Георги Мамарчев от турски арест, понеже е бил руски поданик", пише Вълчев. Веднъж вече поданството е спасявало и Общи - в Крит. Според Вълчев Общи неслучайно е залепен за българите и в легиите на Раковски, и в Италия, и в Крит, и във Влашко. Освен това редовно ходи в Белград, сякаш за да получава инструкции.

Доводи в полза на тази хипотеза добавя и историкът Димитър Панчовски. Той доказва, че и Каравелов, и Хитов, които натрапват Общи, са свързани със Сърбия. Каравелов е женен за сръбкиня, сръбският консул в Букурещ Васа Живанович му е "душеприказчик", печатницата му е подарък от сръбското външно министерство. Хитов пък живее от сръбската си пенсия. И през май 1876 г., вместо да поведе чета през Дунава, той взема 20 лири, събрани от Стамболов, купува си лозови пръчки и отива в Белград пак за да воюва с Турция, но под сръбския флаг.

Каравелов брани Общи, а когато става ясно, че е предател, безразсъдно зове Левски да "подига революцията". "Тряба да вървиш на бой без да губиш ни минута. На сичките тадевашни юнаци се писа да заминат на среща. Надеими се на помощ и от С. и Ч.", пише му той.

Тук "С. и Ч." са Сърбия и Черна гора. Защо обаче Каравелов заблуждава Левски, че от тях ще дойде помощ? И двамата са били наясно, че за момента това са илюзорни надежди. А и защо Каравелов заблуждава Левски, че е писал писма до "юнаците" и че те начаса ще преминат Дунава. Според Панчовски така Каравелов е искал непременно, дори с цената на нереални обещания да вдигне въстание. От това въстание полза би имала Сърбия.

Тя все пак постига целта си. С помощ от Русия Сърбия успява да задейства организацията на Левски в свой интерес, смята Йордан Вълчев. На 1 януари 1876 г. княз Милан Обренович се обявява за крал и отхвърля васалността от Турция. Но докато още Турция мобилизира войски, Русия по молба на Сърбия инспирира създаването на Гюргевския комитет, който набързо подготвя въстание.

"И тъкмо когато турските войски се насочват към Сърбия, в най-неудобен за въстание момент, то избухва. Турците отклоняват 2 дивизии, вдигат и башибозука и го потушават жестоко и лесно. Така Сърбия отлага военните действия и привързва здраво Русия към себе си. Това привързване ще й даде Нишкия санджак през 1877-1878 г., а ние ще останем разкъсани, та съдрани", пише Вълчев.

Откъде се взема този общ никаквец?

Как стига толкова близо до Левски, че опитва да го измести с вътрешен преврат? Защо измежду хилядите борци за свобода никой освен Левски не проглежда колко страхлив, глупав и вреден е?

Димитър Николич е родом от Дяково в Метохия, част от държавата Косово, която бе откъсната наскоро от Сърбия. Той е сърбин, но чат-пат се е обявявал за македонец и затова освен Косовеца, му викали и Македонеца. Явно го е правил, за да наблегне, че е роден в изконна сръбска земя, каквито още тогава са претенциите за Македония. В същия дух са били и оскърбленията към тамошните българи от легията.

При раждането му през 1838 г. гр. Дяково е населен предимно с арнаути, а сърбите са били малцинство (17 000 спрямо 3800 и съвсем малко цигани). Днес населението му е 95% албанци и 5% цигани. Освен родния си език е говорел турски и албански, но с българския се затруднявал. Всъщност

Димитър Общи обаче е отчайващо примитивен човек. Неграмотен е, макар че Левски го описва по-меко като "безкнижен" и поради това негоден за водач. За да се справи, Левски му назначава даскал Васил Бушаранов за личен писар. Колко е бил зле с изразяването на хартия, се вижда от собственоръчния "рапорт" на Общи до Ловешкия комитет, с който приканва да му се разреши да убие дякона Паисий, наместника на владиката:

"872 на Май 10. В решит Ходжогло ето какво известие от вашия дякон владишки какво е дрънкал Прет Народни Хора дейе, и кадеса намира Димитър Опщи неща да криете от мене виесте Народни и аз сам Народен и сам спомогнал 6000 хиляди гр. и ощ ще спомогна защото мие Приятел защото аз съм ходил с него от едно село до охраннито. не не аз братя несамго видел Това е лъжа гола и и казал Преди 2 неделе уловиха го в София и му уловиха Писмата и му зеле 260-гр. джезъ а това е лъжа гола С очи несамго видел Не това де там казва - 12ий майй 1872 тогива ги е ял."

И още: "и молави Братя Пратетеми Поскоро на Централния чернали душа или не е явете ми с същата Пощ По скоро додиса мае Тадева даго очиста ако е и за чистене нека са потпишат 24 лица да го очиста и Повнители зимъска когато ми казахте Тас черна душа че казал некаде че в наш Ловеч има добри работници."

Общи разказва, че напуснал Дяково 12-13-годишен и 8 г. слугувал в Сръбско и още 6 г. в гостилници в Букурещ и Гюргево. Прекъснал слугуването, за да влезе в сръбския башибозук, както той нарича Първата легия на Раковски. После пак е слуга в хан и през 1865 г. отива в Италия и се записва доброволец във войската на Гарибалди.

Според документ от наборната канцелария във Флоренция е постъпил на 24 май и е освободен при "разформиране на частта" на 20 септември 1866 г. За тези 119 дни служба получава Възпоменателен италиански орден.

 Всъщност Общи е бил наемник в Австро-Пруската война. Италия се намесва в нея, за да завземе областта Венеция, и открива втори фронт на 20 юни. Но след 4 дни италианците са разбити. Скоро обаче и австрийците са бити от прусаците при Садово. Тогава Гарибалди нахлува през Венеция в Тирол и Австрия е принудена да подпише примирие на 10 август.

Така излиза, че войната на Общи е траела 51 дни. Дори по-малко, защото след раняването на Гарибалди при Монте Суело доброволците му се разбягват. Общи е най-пъргав, но бягат и Капитан Петко войвода, и други българи.

След 55 дни цяла група от 82-ма души отива в Крит, за да воюва с турците. Общи твърди, че за 3 г. се е бил храбро в 10 сражения. Удостоверението за участието му обаче е с дата 30 октомври 1868 г. и не указва докога е останал на Крит. Според свидетелство на Хитов "не издържел доде са придадоха критените и от там дошел у атина от атина у влашко из влашку у сарбия у белграт и таи това беши 69 година приз марта".

Общи пък казва на разпита, че се предал на Сава паша и понеже имал гръцки паспорт, бил качен на френски параход за о. Сирос. Дали му 500 драхми плюс пътните и през Цариград се озовал в Браила. Там според Хитов направил нова уйдурма. Взел от десетина българи 15-20 хиляди гроша, уж да ги снабди с оръжие и да ги поведе в Балкана. Отвел ги обаче в Белград, скрил им се и избягал с парите в Смедерево.

През 1870 г. се върнал в Браила с писмо от Хитов до комитета, което препоръчва: "Изпратете го на отсрещния комитет, за да му служи, ако е съгласен."

Прехвърлянето на Общи през Дунава трае почти 2 г. - от септември 1869 до юни 1871 г., тъй като Левски бави съгласието си. Двамата се срещат в Сопот на 1 юли и оттогава Левски е принуден да търпи Общи повече от година.

В началото го държи настрана от работата. Месеци наред, уж за да го подготви, му възлага незначителни задачи и го оставя по хановете да чака. А на събранията на комитетите, както и преди, Левски ходи сам. Това поражда недоволство у Общи и у другия помощник - Ангел Кънчев. "Като вървяхме по пътя, разказва Общи на разпита, Ангел се препираше с Дякона: Ти ни водиш като слуги, не ни съобщаваш нищо. Ние с Димитра или ще отидем отсреща (т.е. във Влашко - бел. ред.), или ще обикаляме и тримата поотделно."

Така се стига до събранието "в лозето на доносчика" край Ловеч. То решава по вишегласие революционната територия да се подели. Общи поема комитетите от Плевен до София с идея да се разпростре и в Македония, а Ангел Кънчев е насочен в Северна България. За Левски остават Тракия и върховният надзор.

Общи обаче подхваща интриги и се държи като сепаратист във "владенията" си. Живее за сметка на комитетите, харчи нашироко и "забравя" да отчита народните пари. Някои селски комитети писват от своеволията му, но пък комитетите в Тетевен, Орхание, Етрополе и др. са на негова страна и се опълчват на Апостола.

Стига се до необузданата агресия на дребния горделивец Анастас Попхинов, порицаван от Левски, че като куриер е отварял писмата му. Попхинов се сдушва с Общи и се одързостява да хули Левски, че бездейства и яде народни пари. Накрая дори го заплашва: "Недеими туку стапа на краката, че ща са исправа един пат и ще та клацна в челото, и нема да ма забравиш за секоги."

Това вече е бунт!

Левски обаче отговаря със сдържано достойнство, припомня устава на Попхинов и определя думите му като "мърсотии" и "бълвочи". В това писмо на Апостола е и паметната му фраза: "Аз съм посветил себе си на Отечеството."

И той взема мерки да изолира Общи. Прави реформа на района му и създава междинната инстанция "окръжен комитет". За такъв определя предания нему комитет в Горни извор, а не Етрополския, предлаган от Общи. Освен това Левски отказва да издаде на Общи пълномощно за дейност в Македония. През юли 1872 г. докладва на Каравелов:

"Д. Общий ще го извадя от службата му, поради неспособностите му... Хвалби по-много, с лъжи пред съучастниците вече, но и по кръчмите на хората говорил: ей Братя: Купувайте си оръжие, че знайте ли, лятоска има нещо! Тук таме и лъгал; че бил принесал хиляди иглинячки."

В друго писмо в отговор на укорите, че не се доверява на Общи, Левски пише: "Как ще му дам пълномощно, когато не се покорява каквото му се казва, а среща тайните пощи и взема без моя заповед уставите и другите нужни (книжа)... Как ще му дам пълномощно като кого где срещне от работниците, казва им: Като не ми праща пълномощно и аз вече няма да внасям нему пари".

Общи нарушава устава и усеща, че вече си е заслужил смъртната присъда, предвидена в него. Левски обаче така и не му я издава навреме. Общи обира хазната при Арабаконак въпреки изричната забрана на Левски. Но бандата му е разкрита, Общи е заловен и веднага започва да пее.

Пълната история четете на сайта на "168 часа".