Град Първомай да се нарича Борисовград. Такова предложение до президента е изпратил инициативен комитет от четирима граждани.
Не става дума градът да бъде кръстен в чест на премиера Бойко Борисов, а да си върне старото име, което е носел до 1946 г.
Комисията към президента е отказала преименуването, тъй като става въпрос за решение, което е от компетенциите на местната власт, обясни пред "24 часа" Милен Любенов, секретар по вътрешна политика на президента и председател на Комисията по наименуване на обекти с национално значение и населени места.
Според конституцията президентът има право да преименува и да дава названия на обекти от национално значение. Преди това обаче комисия пресява предложенията. Нейни членове са проф. Боян Биолчев, бивш ректор на СУ, проф. Иван Еленков, доц. д-р Красимира Алексова от Катедрата по български език към СУ и доц. Александър Костов, директор на Института за балканистика с Център по тракология при БАН.
За първата година на мандата си Росен Плевнелиев е издал един-единствен указ за наименуване на обекти от национално значение. Става въпрос за над 535 обекта на Антарктика. (Как са наречени - виж карето.)
Комисията се е събирала три пъти, но не е одобрила нито едно от постъпилите предложения.
Въпросният инициативен комитет всъщност има претенции не само към град Първомай, а към 63 селища с имена на партизани, революционери или свързани с комунистическото минало. Сред тях са селата Партизани, Пауново, Сандански, Септември, Септемврийци, Велинград, Смирненски, Стояново, Антон, Антонов, Байкал и т.н. Те предлагат да се върнат старите им имена преди преименуването през 50-те години на миналия век.
Не всички имена, които се предлага да се върнат обаче, са звучни. Например комитетът предлага с. Ивански в Шуменско да възстанови старото си име Злокучен.
Иван Ивански е местен комунистически функционер. Но хората, които живеят там, трябва да решат искат ли селото да носи името Злокучен, обяснява Любенов. От това село са щангистът Янко Русев и родът на актьора Тодор Колев. Ако се съобразят с предложението на четиримата инициатори, на картата на България ще се още села със също толкова любопитните имена - Бабул, Ушат, Сердат, Мушец, Урбабинци, Препължене, Сингартия, Прогорелец и т.н., сочи справката на комисията по наименованията.
Гражданин пък предлага Благоевград да стане град Пирин, а Димитровград да се прекръсти на Тракия. Мотивите му отново са свързани с комунистическото минало.
Благоевград е кръстен на Димитър Благоев, а Димитровград - на Георги Димитров. Старото име на Благоевград обаче е Горна Джумая и заради турското му звучене още в началото на демокрацията местните се отказаха от него.
Димитровград пък е създаден на основата на три села и не се разбраха на кое от тях да се нарече. Постъпили са предложения и по патриотични подбуди. Например гражданин иска връх Мусала да се нарича "България 681"
Мотивът му е, че Мусала е турско име. Преди време и лидерът на "Атака" Волен Сидеров поиска Мусала да се преименува заради турския произход. Такова предложение обаче писмено не е постъпвало в президентството.
Обяснихме на гражданина, че става въпрос за най-високия връх на Балканите и смяната на името му е предмет на обществен дебат, на който трябва да се чуят компетентни становища на научни среди, на неправителствените организации и тогава да се стигне до предложение, пояснява Любенов.
Волен Сидеров обаче има внесено друго предложение към президента - Кърджали да се преименува на Деловград, на името на ген. Васил Делов. Отговорено му е, че това е въпрос от компетенцията на местното управление.
Заради честванията на 100-годишнината от Балканската война народът е развихрил въображението си. Една политическа партия, която не е парламентарно представена, предлага ГППК при прохода Маказа да носи
името на редник Ибрям Мустафов - един от стотиците български турци, сражавали се в Балканската война в българската армия.
Има предложение и ГКПП "Илинден" край град Гоце Делчев да носи името на Йонко Вапцаров - бащата на поета Никола Вапцаров, участник в Илинденската епопея. Становището на комисията обаче гласи: "Балканската война е подвиг на българския народ и персонифицирането на този героизъм до една личност не изглежда релевантно на това историческо събитие от подобен мащаб".
Сред другите предложения е и това Пловдивският университет да не е "Паисий Хилендарски", а "Св. Паисий Хилендарски". Има идеи за промяна на имената на различни училища, но те не са обекти от национално значение. Такива са географски, природни обекти и други, определени с постановление на правителството.
Банкя вече е връх в Антарктида, Обеля и Подуяне - ледници
Родното място на премиера Бойко Борисов - Банкя, вече е връх в Антарктида, а редица други обекти на ледения континент носят имената на различни български градове, върхове и местности. Това стана факт миналата година, след като президентът Росен Плевнелиев издаде указ за наименуването на 535 обекта на Антарктика. Предложенията за имената са на Антарктическата комисия от Външно министерство.
Всички тези обекти са на площта на българската територия на Южния полюс, която се намира на източния бряг на залива в остров Ливингстън.
Освен Банкя там вече има и ледник Черноочене, връх Свети Горазд, ледник Пулпудева, връх Войсил. На националния ни герой Хитър Петър е кръстен хълм.
Има и рид Манчо. Крайните софийски квартали Обеля и Подуяне са дали имената си на ледници. Крапец и Арапя също са ледници, Велинград пък е полуостров, а Траянови врата - седловина.
Търновското село Миндя, което политологът Евгений Дайнов направи известно, вече се прослави и на Антарктида - там има залив с такова име. Името на известния ни писател Чудомир носи друг залив. Заливи са и Дупница, Батак, Елин Пелин, Хисаря, Пордим. Козлодуй и Белене пък са имена на носове.
Ледени върхове носят имената на Радой Ралин, Петко войвода и Райна княгиня, на Враца, Банско, Петрич, Монтана, Казанлък и др.