Чиновници стават втори ТЕЛК и определят кой е по-по-най инвалид

https://www.24chasa.bg/Article/1780702 www.24chasa.bg
Допреди дни този надпис известяваше, че в Шумен не се издават карти на инвалидите.

Общински чиновници се превръщат във втори ТЕЛК и определят по свои критерии кой е инвалид и има ли право да паркира безплатно.

За да намалят броя на привилегированите хора с увреждания, те съзнателно пренебрегват два закона.

В единия - Закона за движение по пътищата, от 7 август 2012 г. е записан нов член 99 А. Той гласи, че карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използвани на улеснения при паркиране, се издават от кмета на съответната община по образец. Картата е валидна на територията на цялата страна.

А заради синхронизиране на законодателството ни с ЕС, и във всички страни членки.

Картите се издават по унифициран за ЕС модел и съдържат информация за лицето и автомобила, поставят се на предното стъкло долу вляво и важат както в Каспичан, така
и в Брюксел.

Заради задръстените ни от коли улици мераклиите да имат такава карта са много. Затова и съвсем естествен е въпросът кои точно са инвалидите, които имат право на тях.

Вероятно за да избегне волните интерпретации, законодателят е приел ясен и точен критерий кои са хората с това право.

Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата препращат към Закона за интеграция на хора с увреждания, за да се разбере кой точно е човек с трайни увреждания.

А там ясно пише, че това са лица, за които органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50%.

С една дума - законът недвусмислено определя, че хора с трайни увреждания са всички, на които ТЕЛК е дала 50 и нагоре проценти инвалидност. Без никакви уговорки за заболявания, други проценти и без значение дали инвалидът се придвижва с бастун, или го носят на ръце, дали е сляп с едното или с двете очи.

Въпреки това е налице творческо прилагане на закона по места. Административният гений на знайни и незнайни бюрократи измисли какви ли не капани. Само и само да ограничи броя на хората, които да използват законовата си привилегия да спират безплатно на 1-2 места, отпуснати им на общинските паркинги.

Неочаквано, но срещу либералната рамка на закона да паркират всички инвалидизирани с 50% и нагоре са и точно от организации и агенции, които трябва да защитават хората с увреждания.

Те настояват за сериозни рестрикции и рязко стесняване на правоимащите, което е най-малкото странно на фона на тежкия социален статус на инвалидите у нас.

Проверка на “24 часа” в сайтовете на общините показа наистина учудваща изобретателност в рестрикциите. Още през април 2012 г., т.е. близо 4 месеца преди да влезе в сила допълнението в ЗДП, община Бургас приема Наредба за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания.

Това, че в Бургас са изпреварили закона, е похвално. В решението си обаче общинските съветници са поставили ограничения, които не се съдържат в законовата рамка. Вместо да издават карти на всички с 50 и над 50% инвалидност, бургазлии са ограничили правоимащите само на 3 групи.

В града издават карти и на сърдечно и белодробно болни, но с над 90% призната трайно намалена работоспособност, както и на лица с пълна двустранна слепота, но пак с над 90% инвалидност. И толкова. Всички останали са извън групата с права за безплатно паркиране.

Моделът от Бургас очевидно се харесва и на други общини и те директно го копират особено в частта за правоимащите.

Някои прибавят критерии, други ги усложняват още повече и картината става доста пъстра, вместо да е еднаква в цялата страна, каквато е била добрата идея на законодателя.

В русенската община Ценово и варненската Аврен също са наложили ограничения на инвалидите.

В Стара Загора издават карти, но на лица с над 71% заболявания на опорно-двигателния апарат или с над 90% инвалидност изобщо. Хубавото е, че ако човекът с
увреждания няма личен автомобил, той получава карта без вписани данни на МПС.

В Добрич също ограничават правоимащите до тези с над 50% болести на опорно-двигателния апарат и с над 71% за останалите.

Разград също са с големи рестрикции за инвалидите, там искат 90 и над 90% намалена работоспособност и такива с до 90%, но с поставен коронарен имплантант или трансплантант.

В Балчик признават правата само на трудноподвижните хора, както и на сърдечно, белодробно и зрителни инвалиди. Там обаче са се смилили и изискваният процент е над 71.

На повечето места вътрешни комисии, назначени със заповед на кметовете, се превръщат във втори ТЕЛК и преценяват кой има право да бъде инвалид, като паркира.

Трупат и още, и още условия. Например в колата задължително да бъде инвалидът - като шофьор или пътник, иначе да няма право да се ползва картата му.

Някъде искат при подаване на заявление за издаване на карта да се представя големият талон на колата, другаде са склонни да приемат и договор за лизинг.

Има и условия да се представя копие за граждански брак, ако колата е съпружеска, което пък изключва от групата на правоимащи съжителстващите без подпис двойки.

В община Варна издават картите по закона, но изискват при паркиране да се представя и решението на ТЕЛК. В Търново се хвалят, че са първата община, която още от 11 август, 4 дни след влизането на закона в сила, издават специалните карти на инвалидите.

Там са ги улеснили и приемат заявленията им в клуба на инвалида. В Пловдив, Русе,
Плевен, Хасково, Търговище точно спазват закона и ограничения няма.

Добър пример дават в малката разградска община Самуил. Там картите не се залепват на предното стъкло, а вървят с инвалида, независимо дали е в своята си кола или чужда.

Това е много важно за хората с увреждания, защото могат да ползват правото на безплатно паркиране и когато са в такси например.

Различията в тълкуването на нормативната база в различните общини води до това, че двама души с еднакви заболявания имат различни социални права според това от кой град са.

Вероятно всеки има своите аргументи, но при категорична законова постановка тя просто трябва да се спазва и да не зависи кой е по-по-най инвалид от това къде живее.

Средно голяма община, каквато е Шумен, допреди дни въобще не издаваше карти.

Оправданието бе, че през август 2011 г. административният съд е отменил действащата тогава наредба за организацията на автомобилното и пешеходното движение на територията на общината в частта й за паркирането на инвалидите.

Оспорва я д-р Антон Марков - с 80% инвалидност заради инфаркт, но без право на паркиране като инвалид. Той смята за дискриминационен списък с 29 заболявания, даващи право на безплатно паркиране.

Самият списък се оказва списъкът, при който се допуска безмитен внос на автомобили. Съдът приема аргументите му. Затова доскоро в Шумен хората с увреждания спираха с решението на ТЕЛК, разпънато на таблото на колата.

Тези решения съдържат всички лични данни на лицето и всеки може да ги препише и използва за каквото си поиска, но поне даваха правото на всички с 50% и нагоре да спират на определените за инвалиди места.

Лошото е, че това не се практикува само в Шумен. В други градове глобяват шуменските инвалиди, поставят скоби или направо вдигат колата им с паяк, тъй като нямат карта за паркиране.

Заради зачестилите подобни случаи шуменският омбудсман Иван Капралов излезе
със становище до общината, в което настоява да бъде изработен регламент за издаване на карти.

Съветът се вслуша в мнението му и прие цяла наредба на своето заседание на 31 януари с възможно най-либералния подход - съобразен изцяло със Закона за движение по пътищата и със Закона за интеграция на хората с увреждания, определящ правоимащите според легалната дефиниция за хора с трайни увреждания, т.е. които имат 50 и над 50%.

Преди това обаче към проекта бяха приложени мнения на заинтересовани лица и институции. По закон първа е думата на Агенцията за хората с увреждания. Тя се произнася по всеки нормативен документ на община, който засяга по някакъв начин инвалидите.

В документа, получен в община Шумен, се казва, че приемането на наредба се приветства, но групата от хора с увреждания, които ще се възползват от правото на преференциално паркиране, трябва да бъде прецизирана и съобразена с индивидуалните потребности на всеки, степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането.

Това е препоръката на Минчо Коралски, изпълнителен директор на агенцията. Мотивите му: необходимо е текстовете да бъдат съобразени с възможността за избягване на
непрекъснатото издаване на карти за преференциално паркиране на превозни средства и злоупотребата при използването им.

В писмото на Коралски до община Шумен се прибавя още едно условие - че е необходимо издаването на карта да бъде обвързано и с притежание на автомобил от правоимащия.

За промяна в законодателството в посока на рязко намаляване на правоимащите ще настояват и от Асоциацията на шофьорите инвалиди.

“Правото на безплатно паркиране не е конституционно, то е преференция и е право на този, който го дава, да определя правилата. Давам си сметка, че това, което казвам, противоречи на закона, но ние ще се опитаме да инициираме нужните промени, за да не може, както аз ги наричам, разни “инвалидковци”, на които всъщност им няма нищо, да паркират безплатно”, заяви пред “24 часа” председателят на асоциацията д-р Даниела Данчева.