Флейтистът на протеста (видео)

https://www.24chasa.bg/Article/1792379 www.24chasa.bg
Кристиян Коев свири на златната си 18-каратова флейта. СНИМКИ: БУЛФОТО И ЛИЧЕН АРХИВ

Експремиерът Жан Виденов го нарече "онзи флейтист".

Полицаите, които го арестуваха в понеделник при протестите в София, едва ли са имали представа, че в ръцете им е един световноизвестен музикант, пълнил зали в целия свят. Ако пък знаеха, със сигурност щяха да зяпнат с отворени уста, защото е ясно, че флейтистът Кристиян Коев далече не е беден и не нуждата го е принудила да участва в протестите.

(Вижте и чуйте някои от виртуозните изпълнения на Кристиян Коев тук, тук и тук.)

"Това, което най-много ме накара, е ценностната система, която дори понякога мразя, че притежавам", споделя пред "24 часа" знаменитият маестро.

"Не мога да си представя, че живея в една държава, където възрастните хора са подложени на геноцид поради липса на пари, отопление и ток, нямат достойна старост. Но и за младите е страшно. Не мога да си представя да има майки, които да не могат да купят на децата си най-обикновени дрешки. В момента младият работоспособен човек не може да издържа дори себе си, камо ли своите родители. Това е някакво Средновековие."

Но музикантът протестира не от вчера. Участвал е в демонстрации и в Рим. И то не срещу мизерията, а срещу увеличението на цените на пакетчетата спагети само с някакви си 5 евроцента. "Представяте ли си каква обида е това за италианците? Това е удар срещу националната им кухня", казва Кристиян, който има и българско, и италианско гражданство.

Апенинската страна е мястото, където той получава музикалното си образование и откъдето тръгва към световната слава.

Всъщност маестро Коев изобщо не е трябвало да става музикант. Поне това не са искали родителите му, също добре познати у нас виртуози на флейтата. Николай Коев е член на знаменития български квартет "Еолина". А Росица Иванова е единствената флейтистка в света, записала концерт с известния кубински китарист Лео Брауер.

Родителите настоявали Кристиян да стане художник. Но кръвта вода не става.

"Няма как да не обикна флейтата, след като съм познал звука още от бебе", споделя Кристиян.

Едва 8-месечен, през пролетта на 1970 г. той е отведен от родителите си в Куба, където живее чак до 13-ата си година. Баща му е преподавател по флейта в хаванската консерватория, а майка му - солист във филхармонията.

Започнал да свири на пиано като малко дете, по-късно Кристиян пожелал флейтата и родителите му отстъпили.

Завърнал се в България, младият още музикант постъпил в музикалното училище "Любомир Пипков" в София, което завършил през 1989 г. Тъкмо го приели в консерваторията, и дошла демокрацията.

Още в първите месеци Кристиян Коев заминал с един български оркестър за Италия, където свирили нещо, което по думите му било халтура, просто за припечелване на някоя друга пара. Един ден в залата, където репетирали, Кристиян забелязал знаменития италиански флейтист Северино Гадзелони, чиито изпълнения слушал от най-ранната си възраст. Но и италианският виртуоз харесал как свири българинът. Веднага след репетицията Гадзелони предложил на Кристиян да му отпусне стипендия и той да дойде да учи в Рим.

Коев изпитал неудобство и предпочел да се прибере в България. Но в София започнал редовно да получава от Гадзелони програма на лекциите и ноти. Тогава Кристиян взел назаем 300 долара и долетял в Рим.

Понеже нямало къде да живее, намерил дома на Борис Христов в италианската столица. Знаменитият певец веднага приютил младежа за известно време при себе си, щом разбрал, че той ще учи при маестро Гадзелони.

Кристиян става любимият ученик на италианеца, наричан Златната флейта. И след смъртта на Гадзелони през 1992 г. българинът е обявен за негов наследник. Така, едва 22-годишен, той получава прозвището Златната флейта.

Друг е въпросът, че той, а и много други негови колеги наистина свирят със златни флейти. Те са най-качествените.

"Металът при флейтите е като дървото при струнните инструменти. Вибрацията минава през молекулите. Среброто е добро, златото е отлично, а платината - много зле", обяснява Кристиян. Самият той си купил златната флейта, след като спечелил Конкурса на богатите в Милано. Това е годишна проява на музиканти, финансирана от заможни хора. Флейтата на маестро Коев е 18-каратова.

Да се чуди човек защо се е върнал в България!

"Дойдох си преди година, защото все пак е моя родина. Имам и възрастни родители, искам да съм до тях. Тук е и семейството ми. Имам осеммесечно бебе от приятелката ми, с която скоро смятаме да се оженим официално. По-лесно е аз да се върна, отколкото те да дойдат при мене. Може да вляза един ден в политиката, ако ситуацията продължава да е тежка и ме принуди", казва маестрото.

В Колумбия го пазили като президент

Няма най-хубав или най-знаменит концерт, има само най-различни изживявания, казва Кристиян Коев. Всяко изживяване е по своему уникално.

Енрике Батис Кембъл, диригент на Симфоничния оркестър на щата Мексико в едноименната държава, е човекът, прекъснал за първи и последен засега път концерт на Кристиян Коев, за да помоли намиращи се в залата група военни незабавно да напуснат. "Те си разлистваха програмите, шумяха и маестрото им каза, че ако са прости, да бъдат така добри да стоят далече от това място. След което се обърна и продължи концерта", смее се флейтистът.

В столицата Мексико същият диригент накарал персонала да прогони птиците от дърветата в парка, защото му пречели.

Изключително трудно е да се свири на флейта в град Толука, столицата на щата Мексико. Причина е голямата надморска височина. "Там едва ли не трябва да промениш изцяло техниката на свирене, защото не ти стига въздухът."

В колумбийския град Кали Коев бил охраняван като президент. Там всеки чужденец е заплашен с отвличане или от партизани от марксистките Революционни въоръжени сили на Колумбия (ФАРК), или от наркотрафиканти. Те искат баснословни откупи, които правителството в Богота е принудено веднага да плаща, за да не бъде убит отвлеченият. "Концертът беше в края на престоя ми в Кали. Оркестърът на този град е уникален, един от най-добрите в света. Но животът ми беше над всичко и изобщо не разбрах какво съм изсвирил", припомня си Кристиян.