1 321 293 долара и 1 цент. За толкова могат да претендират 30 български наследници на 2 богати лели в Америка.
"24 часа" откри техни потомци в 8 града и 3 села в България. От 14 юни 2012 г. парите, оставени от тях, са в американската банка Колинсвил.
Лелите Ан и Мери Петроф са починали през 2009 и 2011 г. Ако съдът в американския щат Илинойс признае 30-те българи за наследници и уважи исковете им, те ще получат средно по 44 043 долара и 10 цента на човек. От тези пари ще трябва да приспаднат средствата, които ще пръснат за вадене, превод и легализиране на документи, нужни, за да докажат правото си на наследство, както и около 15 на сто комисиона за унгарска или американска фирма, които им предложиха помощ по случая.
"Знаехме, че имаме лели в САЩ, но не и, че са оставили наследство", казаха част от 30-те наследници на възраст от 7 до 88 г., които "24 часа" успя да издири за няколко месеца в Ловеч, Левски, София, Плевен, Търново, Бургас, Варна, Севлиево, Казачево, Врабево и Михалци.
За друга част от роднините новината, че са имали богати лели в САЩ, дошла като гръм от ясно небе. Засега почти всички отказват да говорят, докато не получат дяловете от наследството. В момента парите се намират в американската банка Фърст Колинсвил и допреди няколко години са принадлежали на покойните Мери и Ан Петроф - дъщери на емигрантите Атанас и Неда Петрови от ловешкото с. Казачево.
Двамата българи пристигат в Америка на 23 юни 1912 г. с кораба "Кампания" от Ливърпул. По онова време Атанас е на 30, а Неда - на 22 г. Двамата току-що са се венчали, макар че родителите на булката не били съгласни, защо знаели, че младите ще идат отвъд океана.
Тъкмо там на 21 юни 1914 г. се ражда дъщеря им Мери, а на 14 ноември 1917 г. - по-малката Ан. Бащата Атанас работи в мелница, а жена му Неда върти къщата и гледа децата. С много усилия и лишения през 1930 г.
семейството успява
да построи малка
къща около 110 кв.м на ул. "Бентън" в Гранит сити, Илинойс. Тъкмо на този адрес семейството е записано в регистрите по преброяването на населението през 1940 г. Там Атанас фигурира като работник, съпругата му Неда - като домакиня, а двете им дъщери - като секретарки.
Атанас починал през 1963 г. Жена му Неда - през 1968 г. Двамата са погребани в гробището Сейнт Джон. Момичетата не се омъжват и след смъртта на майка си продължават да живят в малката къща на ул. "Бентън" в Гранит сити.
През 1967 г. двете сестри пристигнали на гости в родината на татко си в България. Останали няколко дни в хотел "България" в София, а после отишли в родното село на баща си - Казачево. После контактите постепенно се разредили. През 1997 г. им гостувал един от българските племенници Цветан, който работел за кратко в САЩ, но след време връзката прекъснала.
След като състоянието на двете възрастни жени се влошава, те заживяват в старчески дом. През юли 2005 г. бащината им къща е обявена за продажба от техен служебен попечител за $ 24 000. Година по-късно цената става $ 50 000, става ясно от местните регистри.
По-малката сестра Ан умира на 92 г. на 10 март 2009 г. Наследява я по-голямата Мери. Тя си отива на 97 г. на 5 септември 2011 г. Последните си дни прекарва в старческия дом в малкото градче Едуардс.
Две седмици след смъртта на Мери, на 20 септември 2011 г. Линда Евърс, която 8 г. преди това е определена за служебен попечител на Мери, подава молба в местния съд
да бъде назначена за
администратор по
наследството
Евърс декларира, че познава имотното състояние на починалата, чието лично имущество надхвърля 1 млн. долара.
Кандидат-администраторката на наследството декларира още, че Мери не се е омъжвала никога, че няма свои или осиновени деца, че родителите й са починали преди нея. В същата декларация споменава, че Мери е имала сестра Ан, която също е починала и не е оставила наследници.
Евърс гарантира, че ще извършва работата си като администратор по наследството честно и почтено. Същия ден съдия Харисън решава, че ако не бъдат открити наследници, с имуществото трябва се процедира по закон - сумата да бъде преведена към местния бюджет.
На 26 октомври 2011 г. регионален вестник публикува съобщение за смъртта на Мери и
поканва евентуални
кредитори, ако имат
претенции,
да ги заявят до 25 март 2012 г. На 3 ноември 2011 г. наследството е застраховано за $ 3 млн. от компанията Стейт фарм. Това е рутинна процедура в случай, че адвокат или някой друг отклони средства от наследството.
На 4 юни Линда Евърс отправя молба до съда да одобри окончателния й доклад по имуществото, оставено от Мери Петроф, който съдържа и отчет за приходите и разходите. Евърс съобщава, че в американската преса са публикувани обяви до потенциални наследници и кредитори, но никой не се е явил в указания срок.
В заявлението се декларира, че всички разходи и данъци са пларатени, а таксите на администратора и адвоката ще бъдат платени след одобрение на съда.
Финалният отчет показва, че покойницата е имала няколко сметки във Фърст Колинсвил банк, облигации и други авоари с общ размер $ 1 364 121,77. След като се приспадат различни разходи и данъци в размер на $ 30 728,76, както и хонорарите на администратора и адвоката - 12 000 долара, и таксата за банков превод, остават $ 1 321 293,01.
На 7 юни 2012 съдията разпорежда случаят по наследството на Мери Петроф да бъде приключен и парите да бъдат преведени по сметката на окръг Медисън. Така и става. На 15 юни 2012 г. сумата от
чек № 134098
е заприходена от ковчежника на Медисън Курт Пренцлер.
Скоро след това 2 фирми - една американска и една базирана в Будапеща, започват да издирват наследниците в България. И двете фирми се борят да спечелят вниманието на шашардисаните роднини и да ги направят свои клиенти. В надпреварата предложението им за комисиона започва от 30 % от наследството и стига до 15 %.
Успоредно с тях "24 часа" успя да издири напълно безвъзмездно 30 роднини на емигрантите Атанас и Неда Петрови. Всички до един вероятно ще претендират за дял от огромното наследство на леля Мери (виж карето на 14-а стр).
От няколко месеца те трескаво събират документи, за да докажат кръвната си връзка с някогашните емигранти в Америка. Дали обаче ще получат дялове и какви от огромното наследство, ще реши съдът в Илинойс. За тази цел наследниците вероятно ще наемат американски адвокати, които да доведат титаничната им битка до успешен край.
Справка на "24 часа" в регистрите на съда в Илинойс обаче показа, че от 7 юни 2012 г. досега няма движение по преписката за наследството.
Претендентите в 8 града и 3 села
30 наследници на сестрите Мери и Ан успя да открие "24 часа" в България. Част от тях са по линия на баща им Атанас, а друга част - по линия на майка им Неда.
Таткото Атанас, родом от ловешкото с. Казачево, имал 5-има братя и 1 сестра. Потомците само на четирима от тях обаче вероятно ще претендират за наследство. Причината е, че един от братята на Атанас - Иван, загинал млад по време на Балканската война, а друг - Петко, емигрирал в САЩ, където следите му се губят. "Имам данни, че е загинал при трудова злополука в мина", казва столичният адвокат Елиазар Плахаров, който пише книга за рода. Така на наследство от тук ще се надяват потомците на тримата братя на Атанас, останали в България - Марин, Тодор и Илия и на сестрата на емигранта - Тота.
Кои са тези хора?
Проучване на "24 часа" показа, че Марин имал 3 дъщери - Тота, Мария и Стояна. Днес и трите са покойници, но техните общо 4 деца - Иванка, Божидар, Росица и Младен, живеят в Казачево, Търново и София. "Да, аз и братовчедите ми в Казачево и Търново вече събираме документи", потвърди пред вестника Младен, който живее в София.
Другият брат на емигранта - Тодор, имал син Стоян и дъщеря Стефка. И двамата са покойници, но техни внуци и правнуци - общо 4-ма на брой - Красимир, Мариян, Нина и Христо, живеят в с. Михалци, Павликенско, в Търново и Чехия.
Според роднините третият брат на емигранта Атанас - Илия, бил осиновен. Само съдът ще каже дали ще признае за наследници неговите петима потомци. Илия имал 2 дъщери и син, които са покойници, но са оставили общо 5 деца и внуци. Един от тях - адвокат Елиазар Плахаров от София, и племенника му Цветан с всички сили се борили да извадят документи, които доказват правото им на наследство. Цветан е и единственият от големия род, който през 90-те години успял да гостува на лелите в Америка.
Единствената сестра на емигранта Атанас - Тота, имала двама синове - Дочо и Гечо, и дъщеря Цона. Те са отдавна покойници, но техни внуци и правнуци - общо 8 на брой, са пръснати в Ловеч, Левски, Бургас, Варна и София. Един от тях е шефът на общинския съвет в Левски Дочко Дочев.
Друга голяма група, която ще претендира за наследство, е по линия на съпругата на емигранта Атанас - Неда. При заминаването си тя оставила в България сестра Пена и брат Иван.
Внуци и правнуци на Пена - общо 4 на брой, днес са пръснати в Севлиево, Казачево и Ловеч, а внуци и правнуци на Иван - общо 6-има на брой - в Казачево, Ловеч и Врабево, Троянско.
Сред претендентите има директор на престижно училище в Ловеч, общински съветник от Левски, бивш журналист от Бургас, адвокат, бизнесмен и журналистка от София, дузина пенсионери и дори един клошар, разказват сънаследниците.
Засега всички трескаво събират документи и ги пращат на фирмите посредници. "Помагаме с каквото можем, за да им издадем по-бързо удостоверения за наследници", каза за "24 часа" кметът на с. Казачево Станимир Стоянов. (Колко документа изготви досега - интервю с кмета четете по-долу)
Издирвачът Марк Уокър, Индиана: Съдът трябва да каже до 6 месеца
Марк Уокър и неговата компания Марк Е. Walker & Company, LLC издирват и намират наследници повече от 28 г. След идентифицирането на потенциалните претенденти той съдейства на правоимащите за получаването на непотърсените наследства.
Уокър е баща на 4 деца и дядо на 2 внучки. Той бе любезен да отговори на въпросите на "24 часа" от офиса си в Индиана.
- Колко време средно трае администрирането на едно наследство в САЩ, г-н Уокър?
- Администрирането на наследството на Мери Петроф е отнело около 10 месеца. В други случаи този процес може да отнеме и няколко години.
- Колко време е нужно на местния съд в САЩ да издаде решение кой ще получи наследството?
- Между 3 и 6 месеца.
- Според вашата практика какъв процент от претендентите успяват да получат позитивно съдебно решение?
- В този случай, ако наследниците дадат задоволителни доказателства в съда, те ще получат наследството.
- Какво бихте посъветвали българите, които си мислят, че може да имат наследство в САЩ?
- Няма общовалиден съвет. В Америка няма общ регистър, в който може да се проверява дали някой е оставил наследство. Това е първият български случай, който имам в своята 28-годишна практика.
Кметският наместник Станимир Стоянов: Вече издадохме 15 удостоверения
В ловешкото с. Казачево наричат милионите от Илинойс "американското наследство". Парите, оставени от леля Мери, са основна тема за разговор в селото от миналото лято досега. Кметският наместник Станимир Стоянов и сътрудниците му не могат да насмогнат да правят справки и да издават удостоверения за наследници.
- Голям наплив ли има в с. Казачево за удостоверения за наследници, г-н Стоянов?
- Имаше. Сега понамаля.
- Колко удостоверения за наследници сте издали досега във връзка с американското наследство?
- Около 15. Има няколко заявления за издаване на удостоверения, които все още са в процес на проверка.
- Лесно ли установявате родствената връзка на претендентите с емигранта Атанас - той е роден преди повече от 130 г.?
- Да бъда откровен - не е много лесно. Данните не са събрани на едно място - някои са на хартиен носител, други - в национална база данни. Понякога тя дори е по-оскъдна и от това, което имаме ние.
- Вие какви регистри имате?
- Имаме картотека на всички жители на селото и семейни регистри и ги сравняваме с националната база данни. Не всички, на които издаваме удостоверения, че са наследници на Атанас, са от Казачево. Има такива, които живеят в София, в Севлиево, в Ловеч.
- Колко струва едно удостоверение?
- Това е административна услуга, за която си има ценоразпис. 4 лв. е таксата за обикновена поръчка и 12 лв. за експресна.
- Сигурно претендентите плащат предимно за експресни поръчки?
- Не, напротив - досега никой не е платил експресна поръчка - хората са бедни, нямат пари.
- Всички ли са бедни?
- Поне тези, които са тук в Казачево, не са заможни - няма бизнесмени сред тях, повечето вземат убийствено ниски пенсии. След като им издадем удостоверенията, те ще трябва да платят още за превод, легализация и нотариална заверка.
- Хората вярват ли, че ще получат някога наследството?
- Някои вярват, други - не. Някои казват: "Само дето харчим пари да вадим документи - нищо няма да стане."
- А вие вярвате ли?
- Какво да ви кажа? Дано стане. Дано после тези хора направят нещо за селото.
Милионите разединиха родата в Казачево
Росица Христова
От няколко месеца Казачево - родното село на емигранта Атанас, е като разжужан кошер. Вестта, че неколцина от жителите му ще получат наследство от САЩ, е най-обсъжданата тема. Коментарите обаче са прикрити и противоречиви. "Ааа, няма да вземат много, щото имало и наследници в Америка", казват две лелки пред къщата на Пеша Матева - една от претендентките за наследството.
77-годишната жена е внучка на Пена - сестра на емигрантката Неда. "Баба Неда е заминала през 1912 г. Дъщерите й идваха в село през 1967 г. Кой е мислел тогава, че след време ще получим наследство от тях", не крие изненадата си Пеша.
После потвърждава, че от техния род са директорът на езиковата гимназия в Ловеч Радослав Хитов и брат му Иван. "Ама той, Иванчо, ходи по гюмовете. Радослав го не ще, понеже попийва. Като се напиеше, биеше майка им и баща им", разказва пенсионерката.
Тя научила за наследството от кметския наместник Станимир Стоянов. Позвънил й една сутрин по телефона и й казал, че ги търсят. "Честно ти казвам, не се зарадвах", споделя жената. На тези години нищо не й трябвало. Преди 2 г. починал зет й. Затова се молела само близките й да са добре, друго не искала.
Почти всички документи вече са оформени, казва баба Пеша. Всички наследници били информирани. Даже на гара Павликени имало един, който бил алкохолик на 49 г. Нямал пари да си завери документите, та тя му ги платила. Дали по 6 лв. за нотариална заверка и това бил целият харч на човек плюс 4-те лева за удостоверения от кметството.
Неочакваното наследство обаче не ги обединило. Всеки се оправя както може.
"Внучката ми Гергана вика, че вместо да се съюзим и този да върши това, друг друго, всеки дърпа на различна страна", реди баба Пеша.
"Това въобще не ме интересува - имам други приоритети в живота", казва братовчед й Радослав Хитов - директорът на елитната гимназия за чужди езици в Ловеч. Той обяснява, че парите не са важни за него. Разчитал на това, което е изработил с двете си ръце - така бил възпитан. Информирал брат си и поел ангажимент да придвижи документите му. Останалите роднини, каквото правели - било тяхна работа.
Подобно е мнението и на местния автомонтьор Борислав. Неговият баща Николай Недялков е един от наследниците, но синът отказва да ни срещне. Бил на 88 г. и нямало защо да му мътим главата. "Зарадва се - може ли човек да не се зарадва на такава новина", казва Борислав.
Той намира за нормално всеки от роднините му да се оправя сам. "Българите се промениха и станаха вълци. Няма ги онези нормални хора", категоричен е мъжът. И той казва, че парите не го впечатлявали. Някакви си $ 10 000, ако получел, не оправяли живота му. Фирмите, които движели нещата, щели да вземат по 15 %.
Клошарят Иван Хитов, Ловеч: Ще си купя гарсониерка
"Ако не бяха ми казали роднини от София, сигурно нямаше да разбера, че ще получа пари от Америка. Леля Нина и чичо Младен Карпулски ми съобщиха на 7 февруари т.г. "Ти забогатяваш", рекоха ми, пък аз не повярвах. Чак после, като ми обясниха, се зарадвах", казва ловешкият клошар Иван Хитов, който е един от наследниците.
"Отидох след това при брат си. Попитах го дали е получил писмо за 1 млн. долара. Отвърна, че да, но въобще не спомена, че го е знаел от много време. Даде писмото и се скарахме, защото не съм му бил имал доверие. На другия ден ходихме при нотариус за заверка, че съм пълноправен наследник.
По професия съм ветеринарен фелдшер, но от 10-12 г. съм на улицата. Живея от контейнерите. Намирам прехрана не само за себе си, а и за Топчо, Иванчо, Буба, Чарли и Джони. Това са кучетата ми - най-верните ми приятели. Имам и коте Мима. Има и добри хора, които ми помагат, дават ми дрехи, по някой лев и храна.
Ето, изрових транзисторче от кофите. Не ми е ясно защо са го изхвърлили. Здраво е, работи - на него слушах за оставката на Бойко Борисов. И кавгите в Народното събрание, и тях чух.
Сам избрах да изляза на улицата - на въздух. Чувствам се щастлив, защото не завися от никого. Това много хора не могат да го разберат. И брат ми, и той не може. Скарахме се, защото не одобрява начина ми на живот. Ожених се за циганка. Добро другарче ми беше, но умря преди 2 г.
Нощувам в една вила зад зоопарка. Тя е на мои познати - те ме пуснаха там. Като получа парите от наследството, ще се махна, защото няма ток и вода. Ще си взема една гарсониерка. Или по-добре къща, за да има място за кучетата. Ще променя коренно живота си. Ще си оставя малко джобни, а другите - в банка. С пари ще имам друго самочувствие и ще съм спокоен. Мисля да си намеря работа. Въобще ще стана друг човек. Може и книга да напиша. Ще я озаглавя "Беден богат".
На 12 март ще стана на 50 г. Дано дотогава да пратят нещо от Америка, та да почерпя. Ще празнувам с хората, които са били добри с мен в бедността."