През 1358 г. част от Франция е окупирана от войските на английския крал Едуард III. Това са тежки времена на бедност, политическо напрежение и въоръжени сблъсъци, мародери нападат народа, на всичко отгоре върлува и чумата. Най-неочаквано френските селяни се обединяват и се вдигат на масово въстание, запомнено в историята като жакерията (идва от името Жак, което било нарицателно за френски селянин). Протестиращите нямат висока цел и обща стратегия - нападат всеки замък, който им се изпречи, горят документите, в които се записват повинностите им, и се опитват да избият колкото може повече аристократи.
В крайна сметка точно когато си избират за водач един селянин на име Гийом Кал, властта го залавя, оковава го, при което останалите се обезсърчават и хукват да се крият. В този момент на слабост войските на короната ги погват и под меча минават
близо 25 000 въстаници. Като се тегли чертата, ползата от цялата жакерия е, че дълги години след нея във Франция не се въвеждат нови данъци. Жалка награда за толкова свидни жертви. Една тъжна страница от историята.
Да видим сега каква ще е нашата хроника 7 века по-късно, когато българският народ показва модерен прочит на същия социален феномен - бунт без кауза. От тъмно до тъмно по улиците протестират хора, които не знаят какво искат. В деня, в който правителството подаде оставка, по телевизията показаха човек с плакат: "Не оставка. Уволнение!" Какво? Гилотина ли? Може ли хейтърството да мине за гражданска позиция?
Как се получи така, че инициаторите на първите протести се организираха във фейсбук и излязоха с ясни и конкретни искания срещу феодалния гнет на енергийните монополи, а тези, които продължават да шестват из улиците, не успяха да формулират поне една смислена кауза? Очевидно става дума за два различни протеста, организирани в две различни мрежи от два съвсем различни типа хора. Или по-точно: за един протест, яхнал друг.
Едните недоволни се снимат на фона на други недоволни, както българските туристи се снимат пред чужди ферарита в Монте Карло.
Първите, ентусиастите от фейсбук, които се чувстваха победители, когато Бойко Борисов уволни Дянков, обеща им да изгони ЕРП-тата и да свали цената на тока, и вторите, които продължават да са ядосани на правителството в оставка и се борят за нова конституция. Ако беше лято, можехме да отдадем техния устойчив граждански гняв на изконното желание на българина да се весели на тълпи. Обаче навън е прекалено студено за развлекателни сбирки и това продължаващо надъхване в големите градове започва, както казват театралите, да излиза от образ.
Какво всъщност се случи в България? Със сигурност нищо, заради което да дойде Си Ен Ен. Просто серия от случайности и недоразумения. Първо, никой не очакваше толкова масов бунт срещу монополите - нито политиците, нито фейсбук. След това пак никой не очакваше, че този граждански подем ще накара Бойко Борисов толкова лесно да се огъне и да извади последния си коз с уволнението на Дянков. Протестиращите бяха най-изненадани от сътресението, което са нанесли във висшите етажи на властта, и дори коментираха, че не ги интересува финансовият министър, защото от това ЕРП-тата няма да пострадат. Междувременно, съвсем неусетно, в тяхното движение се вля другото и пак за всеобща изненада недоволните от сметките за ток започнаха да викат “Оставка”. “Боже, какво съвпадение”, помислиха си хората, за които ситуацията беше дежавю от януари 1997 г., когато падна кабинетът “Виденов”.
Отначало Борисов се засегна лично и обяви, че няма да се поддаде пред клакьори, пратени от Доган, Станишев и Костов. Точните му думи бяха: “Няма да подам оставка заради Доган и Станишев.” След това обаче и той видя съвпадението: явно си спомни, че през 1997 г. Виденов удържа на въстанието цял месец, което му донесе пълно политическо и обществено забвение, и реши, че няма да върви по неговите стъпки. Правителството на ГЕРБ подаде оставка толкова внезапно, че опозицията започна едва ли не да поздравява Бате, а бунтовниците, които викаха отвън “Оставка”, минаха на “Българи, юнаци!” Направо черна серия.
Ако някой на другия край на света гледа нашите новини, сигурно ни мисли за риалити формат и не може да допусне, че сме истинска държава. Да не забравяме, че миналия месец имахме атентатор, който отиде до Ахмед Доган и се опита да го гръмне от една педя разстояние, а конгресмените от ДПС го ритаха като побесняло прасе. Онзи ден пък Борисов толкова сериозно се засегна от Христо Бисеров, бившия сив кардинал на СДС, сега острие на ДПС, заради това, че го “омешва” с международната организирана престъпност, че хвърли нова сензация: Доган бил поръчал да убият него. Сцени, вълнения, манипулации, психически атаки, драматични обрати, страхотно риалити!
По цял ден медиите се мъчат да излязат с прогноза за близкото бъдеще – кой ще оглави служебния кабинет, президентът ще се еманципира ли, кога ще са предсрочните избори и пр. Но няма никакъв смисъл ние да си блъскаме главите за неща като това кой е подходящ за временен премиер.
Да си я блъскат те, нали са политици, нали това работят? Най-вероятно ще сложат някой, който не ламти чак толкова за власт и е по-умен от останалите хиени, за да не го изядат веднага. При положение, че за 23 години наличните партии се извървяха през управлението по особено безмилостен начин, дошло е време да се оправят сами. Да ни обяснят сега защо очакват да подкрепим БСП и ДПС, които за 8 години на власт успяха напълно да спрат европейското финансиране на България? Защо да гласуваме за ГЕРБ, след като последното решение на Борисов беше да подмени финансовия си министър с философ, или за Кунева, която се разграничава от комунистическото си тесто и иска да е десен лидер? Какъв е смисълът да слушаме наново старите дъвки на Костов? Както находчиво написа във Facebook колегата Емил Кошлуков: “Костов иска Борисов да подаде оставка и да се назначи експертен кабинет. Борисов подава оставка и казва, че ще се назначи експертен кабинет. Костов се сърди на Борисов, че е подал оставка. Това ясно доказва, че човек не може да е щастлив и Костов едновременно :)”.
Така че да сядат, да се карат, да се договарят, да се гласуват и да се избират. Хубавото е, че гражданското общество в България се събуди и показа на тези хора, че вече не са сами. Дори да е прекалено идеалистично, по-добре да повярваме, че политическата класа си е сложила обицата на ухото и повече няма да има нито случайности, нито недоразумения.