Заради 841 бутилки олио и тон кюспе учител загуби всичко, хвана го рак и бе оправдан посмъртно

https://www.24chasa.bg/Article/1820314 www.24chasa.bg
Пламен Петков

Начетен, амбициозен, обичащ децата и обичан от децата.

Така описват Пламен Петков хората, които са го познавали и са работили с него. На 22 юли 2012 г. той почина от рак, след почти 9 г. битка с правосъдието.

Накрая е оправдан напълно и окончателно, но цената е животът на един 52-годишен баща. За всичките му причинени страдания преди дни апелативният съд във Варна осъди прокуратурата в Шумен за 40 000 лв.

Трето училище в Шумен е последното, в което Пламен работи като учител. СНИМКА: АВТОРЪТ
Трето училище в Шумен е последното, в което Пламен работи като учител. СНИМКА: АВТОРЪТ

Всичко започва през 2000 г., когато 41-годишният тогава педагог е директор на началното училище в шуменския кв. “Мътница”. Работи с хъс, включва се в ремонтите на остарялото училище, чука и кове наравно с работниците.

Нещата се улесняват донякъде от факта, че през 1995 г. поземлената комисия в Шумен възстановява собствеността на училищното настоятелство на 502 дка земеделски земи. Настоятелите ги дават под наем на столична фирма срещу пари и продукти в натура.

Директорът Петков е и председател на настоятелството. Базата в училището се съживява, купуват се компютри, личи, че средства има.

“Ходихме да гледаме базата и искрено се възхищавахме на направеното”, спомня си и сега директорът на III основно училище в Шумен Илка Карева.

През лятото на 2002 г. шуменската община решава да закрие училището. Научавайки за това решение на общинския съвет, училищното настоятелство се събира на последно заседание на 20 август и подготвя протокол, който е и последен за това настоятелство.

Основна точка в дневния ред е обсъждане на проблемите във връзка със закриване на училището.

Взема се решение, според което имуществото, закупено от настоятелството, да бъде предадено на община Шумен, което да използват по целесъобразност. Задължава се секретарят на настоятелството да извърши предаването, а цялостната документация остава на съхранение при директора на училището.

На 5 септември 2002 г. става приемане и предаване на училищна документация от Петков в присъствието на комисия, назначена от кмета. След приключване на предаването училището е запечатано. От този момент нататък Петков няма достъп до него.

През февруари 2003 г. обаче окръжният съд излиза с решение да продължи с 2 г. срока на работа на настоятелството, въпреки че училището е закрито. Избират се нови членове, които през март 2003 г. се срещат със старите и си предават документацията и един печат.

Новите членове на настоятелството остават крайно недоволни от наследството, подозират далавера и подават жалба в прокуратурата. Според тях липсват документи и пари.

Въз основа на тази жалба е образувано предварителното производство, по което по-късно е внесен и обвинителният акт за присвояване и укриване на документи.

Така започва тежката битка на бившия директор на училището Пламен Петков, чийто финал е оправдателна присъда, но и смъртта му.

Шуменската районна прокуратура образува на 5 септември 2003 г. досъдебно производство срещу неизвестен извършител и разпитите на Петков започват. На 12 април 2005 г. той вече е привлечен като обвиняем.

До 25 ноември 2011 г., когато е оправдан, делото тръгва, връща се за ново разследване, прекратява се и се възобновява 23 пъти. Десетки разпити, писане на обяснения, викане на свидетели, търсене на документи от Петков, за да докаже истината.

Успоредно с това той е сполетян от тежки лични и здравословни проблеми. Развежда се с първата си съпруга, също начална учителка.

Няма възможност да се вижда с дъщеря си, която днес живее в САЩ. Остава и без семейното жилище. Живее по приятели с години, които му помагат да оцелее.

През 2002 г. постъпва на работа в III ОУ “Димитър Благоев” в Шумен като класен ръководител във II клас.

“Децата наистина го обичаха и му вярваха, вървяха с него дори и в междучасието. Той беше четящ човек и винаги намираше пътя към децата”, разказва директорът Илка Карева.

Прокуратурата в лицето на прокурор Маргарита Николаева обаче също търси истината и призовките не спират. Магистратът е бивша учителка, след което завършва право и се посвещава на обвинението. Носят му призовки с полиция дори в училището и му ги връчват и пред децата, и пред родителите.

“Беше изключително притеснително и той много се тормозеше от това, защото беше много чувствителен”, разказва Карева.

Петков не издържа и през 2005 г. подава молба за напускане. Според Карева не е искал повече да излага и себе си, и училището при тормоза. През 2008 г. прави опит да отиде на работа в Гърция.

На границата разбира, че има забрана да напуска страната. Още по това време започват здравословните му проблеми, които удивително съвпадат по време с етапите на досъдебното производство.

През 2002 г. последователно получава катаракта на двете очи и се налагат спешни операции, въпреки че е на 43 г.

Година по-късно от стрес получава бета-таласемия - заболяване на кръвта. През 2009 г. идва ракът на дебелото черво, операция на ректума през 2010 г., при която става ясно, че има метастази. Химиотерапиите през същата година не помагат.

“Ходеше на разпити и на дела направо от химиотерапиите, с абокат на ръцете”, спомнят си негови приятели.

През март 2011 г. получава и хидронефроза, а вече е и 100% инвалид според решението на ТЕЛК.

В най-трудния период от живота среща втората си съпруга Иванина Стефанова, с която по-късно сключват граждански брак. Живеят заедно до последния му дъх. Тя също е учител и има две момичета от първи брак.

“Беше невероятен човек, прие дъщерите ми като свои. Той наистина обичаше хората, макар че те му причиниха разочарования”, казва Иванина.

По време на някои от делата срещу Петков свидетелства и бившата му съпруга. След развода тя се отказва от фамилията му, но години по-късно със съдебно решение си възвръща името Петкова, тъй като била известна повече с него. Това също му носи много разочарования.

Петков умира на 22 юли 2012 г. в пълно съзнание. “Каза на дъщеря ми: “Аз умирам, но ти не се плаши”, не крие сълзите си Иванина.

И накрая, за какво го обвиняват и за какво е дългогодишната съдебна сага. Според обвинението той е злоупотребил с пари и продукти. Става дума за 10 т пшеница за 1890 лв., 841 бутилки олио на стойност 1170 лв., 1 т кюспе и 1 т царевица. Бил присвоил и 5069 лв. от рентата на земеделските земи. Общата сума е 8789,13 лв.

Когато все пак се стига до съдебен процес, на 12 май 2011 г. Шуменският районен съд доказва, че Петков не е виновен. Прокуратурата иска 10 месеца затвор.

Окръжният съд потвърждава оправдателната присъда на 25 октомври 2011 г., пак поради липса на доказателства.

Осъдителна присъда би почивала на предположения, се казва в решението на магистратите.

Иванина и нейният адвокат, който също се казва Пламен Петков, завеждат дело срещу прокуратурата за причинените вреди. През 2012 г. Шуменският окръжен съд  присъжда 10 000 лв.

“Слава богу, че Пламен беше още жив и видя това решение. След 2 седмици вече го нямаше”, каза вчера Иванина. От това решение са недоволни и прокуратурата, и Иванина.

Решението на Варненския апелативен съд от 22 февруари 2013 г. по категоричен начин потвърждава, че досъдебното производство, водено срещу Петков, не е било в рамките на нормалното и допустимото и увеличава санкцията на прокуратурата с още 30 хил. лв.

То обаче не е окончателно и може да се обжалва. Няма да върнем Пламен, но смятам, че всички сме длъжни да върнем доброто му име и репутация, твърдят неговите колеги и близки.