5 въпроса към Юлия Попова, председател на Асоциацията на училищните психолози
- Г-жо Попова, как ще коментирате уволнението на учителя в Пловдив, който се появи на клип в интернет, танцуващ с учениците си харлем шейк?
- Грешка в поведението на учителя има, но реакцията на училищното ръководство е пресилена и неадекватна. Директорката се вживя прекалено много и беше твърде строга. Видях учителя - начинът, по който говореше, стилът му на изразяване, мекотата на тона бяха красноречиви за отношението му към учениците. Това, че ученици и родители го подкрепят, показва че е харесван и обичан. Впечатляващо е, че той сам призна, че може би е сгрешил, че вероятно е минал границата, т.е. той ясно си дава сметка за последствията.
Това е млад човек, модерен, с добър контакт с учениците и от освобождаването му училището само ще загуби. В крайна сметка младите хора са сексуални същества и не може само да мислят за учене и за сериозни неща. От години се борим да се въведе сексуално образование в училище и да бъде част от редовната програма, но това не става. Не може да разчитаме, че само семейството ще ги подготви кое е уместно и кое не е. Децата в тази възраст искат да направят впечатление и невинаги са в състояние да преценят как това влияе на училището. Ако беше проведен един разговор с учителя, с децата, те сами щяха да стигнат до извода, че това може би не е най-подходящата форма. Сега децата вече започват да се защитават, да мислят, че това не е справедливо. Това не ги учи на нищо, не им помага да бъдат по-цивилизовани. Не ги учи да имат по-добър вкус.
- Сексуални движения има и в други танци - с какво този е по-особен?
- Проблемът въобще не е в танца. Ако в междучасието децата се забавляват по този начин, никой не би ги осъдил. Щом им харесва, нека го правят. Все пак танцът нашумя по цял свят. Качването в интернет обаче прави нещата скандални Личи си, че това са ученици от съответното училище и че това става в присъствието на учител. Излиза, че училището одобрява. Освен това всички са с маски. Като ще си на показ, поеми отговорност, открий лицето си. Учителят обаче си пое отговорността. Без да се защитава, без да обвинява, без да е агресивен, без да търси отмъщение. Той много ясно показа, че е модерен човек, който търси нови подходи.
- Такъв ли е типичният млад учител?
- Не. Христо Данев категорично не е типичен представител на българското училище. Такива хора са рядко. Мъжете, особено младите, доста за кратко се задържат в училище. Но не само възрастта и полът са важни. Този човек се стреми да създаде доверие между себе си и учениците. Такива учители са рядкост. Идеята да бъдеш близък и да се интересуваш от учениците си не е популярна и не е приета от учителите. В повечето случаи те гледат критично на колеги, които се държат така, дразнят се, че фамилиарничат и че прекалено много се сприятеляват.
- Възможно ли е причината да е, че те самите не са способни на това?
- Да, има я тази завист. Но също така повечето държат да се запази дистанцията с учениците и тя да остане като модел. Учителите бяха категорични, че има линия, която никога не бива да се прекрачва. Тя е много вкоренена у нашето учителство. Всички проблеми, свързани с лоша дисциплина, липса на интерес към часовете, се приписват на учениците. Когато учителите имат проблеми в час, много често не се питат къде са сбъркали, не се питат какво да направят, а директно обвиняват децата. Убедени са, че виновни са или учениците, или родителите. Този е най-сериозният проблем - отказът на учителите да бъдат диалогични.
Пловдивският учител, както и софийската учителка, която почерпена танцуваше в клас, бяха заклеймени затова, че са хора - единият с по-модерните си разбирания, другият със своята слабост. А човешкото отношение е ключово в преподаването. Нямаш ли добри взаимоотношения с учениците, както и да преподаваш, те могат да разрушат всичко. Учителят не е по-силен от децата, не може да ги накара да учат насила, нито да се държат добре. И ако е неадекватен, това му се връща като бумеранг.
- Какво се случи с учителското съсловие през последните 15 г.?
- За съжаление, нищо. Българският учител не се промени. Трябваше да се промени самото отношение към тази професия, изискванията към нея. Тези хора нямат модерното образование, от което се нуждаят. Не знаят как да общуват с учениците, с родителите. Не умеят да ги направят партньори, а ги дразнят и провокират. Те владеят два начина - или отстъпват, или са агресивни. А и двата са безполезни. Верният път е да се поставят границите по уверен начин, без да се накърнява достойнството на учениците.
- Сринаха ли се психически учителите?
- Като имаш напрегнати отношения с учениците, това срива психиката. Много от тях са жертва на собствената си ограниченост. Учениците си отмъщават, обединяват се. Винаги има един-двама тартори, които се държат по-арогантно, но като цяло класовете не се противопоставят на поведението им. И може би затова в масовия случай учителите се дразнят, когато видят, че сред тях има някого, след когото учениците ходят, говорят си с него, награждават го с поведението си. Такъв учител работи и пее, улеснен е, защото ги познава. Те му дават идеи и не е нужно той като магьосник всичко сам да измисля. Много е трудно да си интересен цяла година.
- Трябва ли на всяка цена учителят да говори на езика на тийнейджърите, да може да изпие по бира с тях?
- В никакъв случай. Това понякога се възприема зле и от децата. Учителят може да бъде уважаван за това, което прави. Не е нужно да пие бира с тях, но не е зле да общува с тях във фейсбук, да ги предразполагат да споделят. Те това искат - да усещат, че учителя го интересува, че той ги познава лично и че могат да му се доверят. Затова младите учители трябва да се привличат, а не да се гонят.