Създаваме БВП по 14 лв. на час, но вземаме само 1/3 от него

https://www.24chasa.bg/Article/1831295 www.24chasa.bg

Красен Йотов от "Индъстри Уоч"

Данните на НСИ показват, че един български работник е изработил 16 лева на час през четвъртото тримесечие на 2012 г., или 14 лева на час средно за цялата 2012 г. На един зает се пада брутен вътрешен продукт в размер на 23 600 лв. годишно.

У нас около 37% от създадения продукт отиват за работна заплата и социалноосигурителни вноски за сметка на работодателя. Делът на работната заплата в България е значително по-нисък от средното за Европейския съюз, където този дял е около 50%.

Разходите за труд са по-малък компонент от добавената стойност само в още три други страни - Словакия, Полша и Гърция. На какво се дължи относително по-ниското тегло на заплатите в България в сравнение с повечето страни членки на ЕС?

Общите разходи за труд се определят както от броя заети, така и от равнището на заплатите.
В България по-малко хора работят или си търсят работа в сравнение със средното ниво за ЕС. Нещо повече, в годините след кризата броят на наетите на трудов договор се сви значително За да оптимизират разходите си, много от предприятията съкратиха персонал. Засегнати бяха най-вече работещите в строителството, преработващата промишленост и някои услуги.

По-високият дял на сивата икономика в България също оказва известно влияние върху статистиката. Въпреки въвеждането на плоския данък работата без трудов договор или осигуряването на непълна заплата водят до системно подценяване на разходите за труд в официалните данни. С други думи, реалният дял на заплатите в създадения продукт в страната вероятно е по-висок, отколкото показва националната статистика. Ако се абстрахираме от това обаче, има и други, по-важни обяснения за наблюдаваните различия.

Първата основна причина за по-ниския дял на разходите за наемането на работна ръка у нас се крие в разликите между заплащането на труда в България и другите страни в ЕС, които от своя страна се дължат на различната производителност на труда. В България съществен процент от активното население е с ниска или неподходяща квалификация и съответно не може да изпълнява дейности, които генерират по-висока добавена стойност и съответно плащат по-щедро. Решението на този проблем е реформа на образователната система, която трябва да осигурява грамотни и бързо приспособими кадри.

Необходима е и преквалификация на много от безработните в момента, за да намерят реализация в перспективните отрасли.

Ако погледнем европейската карта, сравнително най-високи заплати като процент от БВП получават в Швейцария, Дания, Великобритания. Общото между тези 3 страни са водещите им позиции в образованието и науката и целенасоченото привличане на имигранти с ценен трудов опит и висока квалификация.

Втората главна причина за относително ниското трудово възнаграждение в България е, че българската икономика като цяло е технологично изостанала. С изключение на няколко години преди глобалната финансова криза инвестициите в България бяха значително по-малко в сравнение с повечето европейски страни.

Измерени в евро на човек от населението, инвестициите в България през 2012 г. са три пъти по-малко от Чехия и 6 пъти по-малко от Холандия. С други думи, дори и при еднаква професионална квалификация западноевропейците са по-производителни, защото разполагат с по-модерни машини, оборудване и технологии.

Затова, за да догони повечето страни в Централна и Западна Европа, България се нуждае от повече инвестиции в частния сектор, които биха ни направили по-конкурентни на глобалния пазар. Вложенията в публични инфраструктурни проекти и ускореното усвояване на европейските фондове са добро начало, но сами по себе си няма да бъдат достатъчни за стопяването на разликата между европейските и българските доходи.

С поглед, вперен в предстоящите предсрочни парламентарни избори, повечето политически платформи се фокусират предимно върху административното повишаване на доходите чрез вдигане на минималната работна заплата, увеличение на пенсиите и социалните плащания, които са начин за потушаване на социалното недоволство в краткосрочен план, но не и дългосрочно решение на икономическите проблеми на страната.

За съжаление, политически предложения за реално повишаване на активността в частната сфера почти отсъстват.

Без адекватни мерки, увеличаващи гъвкавостта на пазара на труда и насърчаващи инвестициите, българската икономика ще продължи да се лута между 0 и 1% растеж.

Защото икономическият растеж в България остава минимален през 2012 г. - 0,8% годишно. Тенденцията, започнала през юли 2012 г., е постепенно икономическата активност да намалява. Българската икономика е нараснала с близо 2 пъти по-бавна скорост през 2012 г. в сравнение с предходната година.

Причините за буксуването на икономиката са няколко. Потреблението на домакинствата се увеличава вече за втора поредна година, но с относително скромни темпове от 2,5% годишно.

Увеличават се харчовете на населението основно за стоки от първа необходимост, докато покупките на дълготрайни продукти (мебели, техника, електроника) отново се свиват. През изминалата година за първи път от 2008 г. насам станахме свидетели на слабо увеличение на инвестициите.

Същевременно износът, доскоро смятан за "двигател на растежа", се сви за първи път от 3 г. Намаляването на изнесените стоки и услуги е пряко следствие от кризата в еврозоната, която купува близо 50% от българския износ.

Въпреки негативната посока обаче все пак трябва да отбележим, че българската икономика отчита положителен растеж през 2012 г., докато европейската икономика вече е в рецесия.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Реални стимули за покупката  на нови коли

    Реални стимули за покупката на нови коли

    България е страната с най-остарял автопарк в Европейския съюз. Което носи последствия - за сигурността на пътя, за екологията и т.н. На този тъжен фон лек оптимизъм вдъхва информацията, че през октомври продажбите на нови коли е с над 9% повече, отколкото миналия октомври. Но достатъчно е човек да излезе на улицата и да види какви съборетини се
  • Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Изглежда доста готино да свалиш каската си. Е, по-яко е, когато си на мотор, но скоро ще трябва и на тротинетка. И нека противниците на идеята не забравят, че и футболистите играят с кори.  Още по темата с правилата за тротинетки вижте във видеозавещанието на седмицата с Димитър