Проф. Ноам Чомски есклузивно за "24 часа": Кризата в Европа е много по-тежка от тази в САЩ

https://www.24chasa.bg/Article/1843871 www.24chasa.bg
СНИМКА: РОЙТЕРС

“Ню Йорк таймс” пише за него, че “може би е най-важният жив интелектуалец с политически трудове, достъпни за всеки грамотен човек, но често вбесяващо простосърдечни”.

Проф. Ноам Чомски (84) е американски лингвист, философ, когнитивен изследовател и политически активист. Освен че е признат за един от бащите на съвременната лингвистика, той е бележита фигура в аналитичната философия. След 60-те години на миналия век става по-известен и като политически дисидент и анархист.
Роден е на 7 декември 1928 г. във Филаделфия, Пенсилвания, син на украински евреин и еврейка от Беларус. Доктор от Пенсилванския и Харвардския университет.
Д-р Чомски бе любезен да отговори на въпросите на “24 часа” от офиса си в Масачузетския технологичен институт, където е почетен професор.

- Проф. Чомски, преди 2-3 г. Америка и светът бяха засегнати от тежката икономическа криза, а преди няколко седмици новината за т. нар. финансова скала в САЩ отново стресна всички. Прогнозирахте ли такава степен на криза преди 44 г. - през 1969-а, когато публикувахте книгата си “Американската власт и новите мандарини”?

- Не. Тази книга е публикувана преди радикалния редизайн на икономиката към финансиализация* през 1970 г. - процес, който ескалира рязко при Рейгън, както и преди разрушаването на регулациите на т.нар. “Ню дийл” (“Новият договор” - пакет от мерки на правителството на САЩ след Голямата депресия през 1929 г., който включва увеличаване на разходите и бюджетния дефицит, като се разкриват нови работни места - б. р.), които предотвратяваха финансови кризи. Но както можеше да се очаква, тези кризи започнаха през годините на Рейгън и оттогава непрекъснато се влошават.

- Вашите критици много често ви обвиняват, че сте предубеден към политиката на САЩ и принудително я представяте в неблагоприятна светлина. Какво мислите за текущата икономическа ситуация в САЩ и по света?

- Критика, ограничена само до обвинения, е безполезна и не се нуждае от коментар. Но нека отговоря на въпроса ви - сегашната ситуация е комплексна и няколко изречения не могат да бъдат достатъчни, за да я опишат.

Накратко със спукването на огромния жилищен балон в САЩ и тежкото въздействие от рязкото намаляване на данъците на богатите от страна на Буш САЩ влязоха в последната и най-лоша серия от финансови кризи, които бързо се разпространиха в голяма част по света. В Европа т.нар. Тройка наложи най-лошата от възможните политики - строги икономии заради рецесията, което сериозно увеличи кризата.

Американската политика бе малко по-разумна - въпреки че там има огромна загуба на работни места, има някакъв растеж. Директорът на Централната банка на Англия точно описва сегашната система като “мъртва хватка”: правителствените политики увеличават поемането на риск чрез предоставяне на огромна застрахователна полица, водени от разбирането, че големите трудно фалират. Когато предсказуемата катастрофа дойде, големите банки са спасявани, докато населението страда. И се тръгва към следващата криза.

Това все пак не е в целия свят. Преди около 10 г. Латинска Америка премина в значителна степен към независимост, включително отхвърляйки неолибералните модели, които са доста вредни почти навсякъде, където са наложени. И се справя сравнително добре. Същото е и с Източна Азия, където частично се съпротивляват на икономическите политики, наложени в голяма част от света, от това, което икономистите понякога наричат комплекса МВФ - Световна банка - Министерство на финансите в САЩ.
Казаното, разбира се, едва докосва повърхността на ситуацията, в която се намираме.

- Какво мислите за вътрешната и международната политика на Обама? Кои са най-видимите предизвикателства, които трябва да преодолее?

- Едно голямо предизвикателство е собственият му курс на поведение, който като цяло е доста вреден за американското общество и света. В този кратък разговор не мога да разгледам въпроса в пълнота, но може да прочетете книгите и статиите, които съм написал по време на управлението на Обама, както и да се запознаете с чудесните анализи по темата, направени от страна на други.

- Смятате ли, че най-лошото от американската и световната криза отмина, или най-драматичните времена все още предстоят? Вашата книга “Провалените държави” оставя читателя с впечатлението, че повечето страни по света са се провалили...

- Ако имате предвид финансовата криза, САЩ биха могли да се изправят от нея, ако Републиканската партия, която вече не е традиционна парламентарна партия, а обслужва богатството и корпоративната власт, позволи да се вземат дори леки мерки, които да отговорят на кризата, и ако демократите се откажат от своето послушание към финансовите институции, от вглъбеността си към малкия проблем на дефицита и се обърнат към големия проблем на загубата на работни места и спада на търсенето. За Европа е нужно повече. Освен това има и много по-опасни кризи от финансовата, пред които сме изправени - също толкова тежки като нея.

- Чие положение е по-тежко - на САЩ или на Европа?

- Европа е приела много по-лоши политики и страда повече.

- Следите ли ситуацията на Балканите и в частност в България? Доколкото си спомням, през 2008 г. вие критикувахте България за присъединяването  към НАТО?

- Не си спомням какво имате предвид, но да, критикувах разширяването на НАТО на Изток (което стана в нарушение на обещанията на Горбачов), въпреки че то имаше и предимството да измете много от пропагандата на студената война. Но не знам достатъчно за Балканите, за да коментирам задълбочено.

- В своето есе “Отговорността на интелектуалците”, публикувано през 1967 г., критикувате войната във Виетнам. 40 г. по-късно войната в Ирак удари света, а сега и конфликт с Иран наднича зад ъгъла. Излиза, че интелектуалците и политиците в световен мащаб избягват да бъдат “отговорни”. Как да насочим вниманието и отговорността им към световния дневен ред?

- Интелектуалците са тези, които пишат историята. Така че тяхната досегашна работа често изглежда доста добра. Реалността обаче е съвсем различна. От най-ранните исторически свидетелства уважавани интелектуалци са били изумителни привърженици
на държавната власт и насилието, въпреки че всяко общество има и дисидентски издънки, обикновено третирани доста остро. Отговорност на гражданите е да предприемат действия за противодействие на престъпленията на тези, които доминират в тяхното общество. Ако някои интелектуалци участват в тези усилия, е добре, но не трябва да се очаква твърде много от тях.

- Проблемът с тероризма става все по-сериозен в световен мащаб. В книгата си “11.9” вие изразихте мнение, че САЩ са най-сериозната терористична сила. Все още ли мислите така?

- Не само изразих становище, но и направих преглед на основните причини за това, което е далеч по-широко обсъждано в мои и чужди публикации в печата. Оттогава директният тероризъм в САЩ е намалял, макар че има много шокиращи престъпления. Но памфлетът, който споменавате, е написан преди нахлуването на САЩ и Великобритания в Ирак и това е само един случай.

- Има ли шанс да бъде спечелена войната срещу тероризма? Какви стъпки трябва да бъдат предприети?

- Има някои прости начина за намаляване на тероризма. Един от тях е да се спре участието в него. Друг е въздържането от насилствени действия, които се предприемат с напълно потвърденото очакване, че ще увеличат тероризма.
Инвазията в Ирак е добре известен пример, като се имат предвид обширните доказателства от официални източници какво ще се случи. Друг пример е настоящата глобална кампания на Обама. Ако противодействието на тероризма е с висок приоритет - а то явно не е - има много стъпки, които могат да бъдат предприети.

- Вие сте сред най-тежките критици на американската вътрешна и международна политика. Смятате ли, че САЩ вече са изгубили водещата си роля в света, макар че успяха да спечелят студената война преди 20 г.? Каква роля всъщност трябва да изберат САЩ в следващите години?

- Когато СССР се разпадна, администрацията на Джордж Буш пусна нова стратегия за национална сигурност. Тя казваше основно, че всичко ще продължи, както преди, но с нови претексти и че руската заплаха вече не е сериозна. Това до голяма степен се случи.
Световното господство на САЩ продължава да съществува, макар и намаляващо

Това, което САЩ трябва да направят, е да спазват принципите, които проповядват, и да се въздържат от терор, агресия и подкрепа за брутални режими, както и да продължават другите стандартни политики на проява на мощ.

- Търсят ли американските и международните политици и икономисти вашето експертно мнение и съвети, когато трябва да решават тежки практически проблеми на деня?

- Нищо подобно. Те дори не обръщат внимание на лауреатите на Нобеловата награда в областта на икономиката, ако мненията на тези лауреати не съвпадат с нуждите на “господарите на човечеството”, както Адам Смит нарече концентрациите на икономическа сила, която до голяма степен контролира политическата система.

- Кои са най-сериозните политически и икономически конкуренти на САЩ в сегашния момент и кои ще бъдат през следващите години?

- Световната сила се разнообразява и световното господство на САЩ намалява, както е било всъщност, след като американската мощ достига своя връх в края на Втората световна война. Но не виждам конкурент на хоризонта.

- Кои са 3-те най-сериозни предизвикателства, с които трябва да се справи светът през следващото десетилетие?

- Екологичната катастрофа, ядрената война, огромното и продължаващо престъпление от ненужно човешко страдание и не на последно място онези един милиард души на ръба на глад и стотиците хиляди деца, които умират от леснолечими болести и недохранване. И още много други.

- Вие имате дългогодишен опит като учен, философ и политически активист. Някои от вашите възгледи са били подкрепяни, други - критикувани. Има ли ваши концепции, които са се променили през годините в резултат на външни критики или в резултат на израстването на собствените ви възгледи?

- В професионалната ми кариера, в лингвистиката и свързаните с нея области има непрекъснати промени, както винаги в областта на науката. Те се случват отчасти заради вътрешна критика и анализ, отчасти - в резултат на работата на студенти, колеги и др. В друг аспект на живота, който се отнася до общите човешките дела, аз уча през цялото време, разбира се, което води до нови идеи и перспективи, и обстоятелствата винаги се променят. Но честно казано, не мога да се сетя за много критики отвън, които да ми се струват с особени заслуги, освен от време на време от страна на активисти и други интелектуалци дисиденти, които твърдят, понякога правилно, че
не съм отишъл достатъчно далеч в критиките на държавните престъпления.

- Според Джеймс Пек вие сте сред най-изявените американски дисиденти. Все още ли се чувствате дисидент - не се ли уморихте толкова много години?

- Не. Има важни неща, които трябва да бъдат направени. Да спомена само едно от тях - за първи път в човешката история ние сме изправени пред перспективата човешките действия да могат да унищожат среда, която може да поддържа достойно съществуване. И това може да се случи в несъвсем далечно бъдеще. Дори само това е мощна причина да се продължава - поне от страна на тези, които имат известна загриженост за съдбата на внуците си.

- Ако трябва да изберете 3 неща, с които да бъде запомнена вашата бележита кариера, кои биха били те?

- Нека другите кажат това.

- Благодаря ви, проф. Чомски, за това интервю.

* Финансиализация е термин, който означава непрекъснато пукащи се спекулативни балони - резултат от деиндустриализация, съчетана с непрекъснато търсене на нови бързи и краткосрочни печалби. В резултат на това икономическите кризи непрекъснато се изтласкват към нови географски райони.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    И българите на Острова печелят от Брекзит със сделка

    Най-после! Брюксел и Лондон постигнаха сделка за Брекзит, което дава надежда, че задаващият се хаос с излизането на Великобритания от ЕС може да бъде овладян и поставен в разумни граници и за двете преговарящи страни. И шефът на Европейската комисия Юнкер се зарадва от новината, възторжен е и премиерът Борис Джонсън
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,