"Нещо свещено, неподвластно на спокойното отражение в душите ни, нещо което е близко до Христовото разпятие и страдание" - така описва безрезервната любов на Ромео и Жулиета Николай Ламбрев - Михайловски, под чиято сценична версия и постановка се поставя трагедията на Шекспир в театър "Българска армия".
Нежността и носталгията под звуците на цигулки, виола, обой, щрайхове подготвят на сцената да става все по-горещо между Явор Бахаров в ролята на Ромео и Радина Кърджилова като Жулиета, за да стигнат главните герои докрай. До изпепеляване. До самоубиване. От любов. В името на любовта.
Огън от чувства, извънмерен полет и особен вид екстаз в тази Шекспирова Верона на враждата, ненавистта и човешката непочтителност - така биха се характеризирали бущуващите стихии, но само на преден план.
Постановката крещи обаче срещу враждата, ненавистта и насилието изобщо в света.
"Ромео и Жулиета" е вик от любов за любов, която под маските изгрява като скромна девица с някаква руменина.
Любов, която при падането на маските, възбужда манетичната лудост на Явор и Радина. Обкръжението им в противовес на това е като заразено от друг вид безумие - гняв и ярост, чуждо на най-съкровените чувства.
Само първата лудост заслужава внимание, защото тя е съзнателна, светла, магнетична лудост, по думите на постановчика. "Нещо нечовешки силно е тя! Бунт срещу очакваното, срещу логиката на подчинението и примирението с една реалност, определяща закономерността и последователността в ритъма на човешкия живот. Дарба божия!"
"Ромео и Жулиета се откриват в осъзнатото съпричастие за любов, живот, единомислие... Въпреки всичко. Въпреки законите, непоклатимостта и враждата в кръвта на родовете", споделя Николай Ламбрев - Михайловски. - За вселенска хармония се сливат един с друг. За добрина и светлина. За обич. Но как да се справиш с един свят, с една система, в които единствено важното е навикът да преуспяваш, да притежаваш, да мразиш и унищожаваш различните от теб. Капулети и Монтеки са разделили, разцепили, разкъсали Верона, делят я и желаят взаимното си унищожение".
Способността на такава безусловна любов предизвиква овековечаването й в изкуството. Въпреки, че в „романтична Верона" биват унищожени всички мислещи и различни - Ромео и Жулиета, Меркуцио... Тибалт тъкмо се опита да разбере още нещо за този живот - не успя, защото смъртта го застигна твърде рано.
Някои са прогонени или осъдени на смърт като Дойката и Отец Лоренцо.
И никой от тези духовни, млади герои няма да успее да разпръсне светлината на очите си и сърцето си в живота. Тяхната свобода, дух и сърце се сливат в едно цяло. И край. В отчаяние Князът обобщава: „Да, платихме всички... И в облаци е утрешният ден! ..."
Антоанета Добрева-Нети играе майката на Жулиета. Дойката е гост-актрисата от Народния театър Албена Колева - дъщеря на големия Тодор Колев.
В емблематичния образ на Меркуцио влиза Георги Къркеланов, а сред главните Монтеки и Капулети са още Веселин Анчев, Ангел Генов, Милен Миланов, Илия Добрев, Мирослав Косев, Гергана Данданова, Екатерина Стоянова, Йордан Алексиев.
Авторската музика за спектакъла е на Добрин Векилов-Дони, сценографията - на Нина Пашова, хореографията - на Мила Искренова, сценичният бой - на Камен Йорданов.