Европа е в кризата на Кондратиев

https://www.24chasa.bg/Article/1858820 www.24chasa.bg

Cеминар за европейската криза и изхода от нея събра в сряда български и испански политици, експерти и студенти. Сред тях бяха зам.-шефът на БСП Георги Пирински и лидерът на ДСБ Иван Костов, политологът Иван Кръстев и икономистът Чавдар Николов, Хосе Игнасио Торебланка от Европейския съвет за външна политика (ECFR) - Мадрид, Хосе Рамон Гарсия Ернандес от испанската Народна партия, Жорди Вакер и Фанес от Институт Open Society Initiative for Europe и Игнасио Молина от Кралския институт “Елкано”.
Те спориха и обсъждаха въпросите:
Ляв или десен е отговорът на кризата? Какво промени тя? Каква да е държавата - по-социална или по-конкурентоспособна? Кой дефицит е по-голям - този на доверието на гражданите към партийните елити или дефицитът на лидери и на верни решения?
Четете и доклада на Иван Костов, който предизвика интересна дискусия
.

Не споделям мнението, че кризата в Европа е предизвикана от кризата на глобалната икономика, която на свой ред е започнала на финансовите пазари в САЩ.
Кризата на Стария континент има достатъчно видими местни причини.

Европа е в криза на Кондратиев. Тя е от вида на големите кризисни вълни от края на XIX и XX век. Тези вълни са предизвикани от радикални промени в технологиите. Промените са толкова силни, че относителните цени на производствените фактори предизвикват дълбоко преструктуриране на икономиката на заетостта.

Първо, земеделието се замества от индустрията; индустрията - от услугите; а услугите - от виртуалния свят.

Дигиталните технологии заместват хората в създаването на услуги, включително в здравеопазването, образованието, публичната администрация, управлението и контрола на фирмите и банките. Ненужна военно-отбранителна промишленост. Втората причина е нежеланието на Европа да се съобрази с радикалната промяна на начина на водене на военни действия. Масовите армии от началото на XIX век станаха напълно безпомощни пред модерните военни комплекси от компютри, машини и малко хора. Това направи до голяма степен излишен целия военнопромишлен комплекс. Отне му ролята в разработването на високи технологии. Неговият упадък ограничава търсенето в тежката металургия и химия и в редица други индустриални отрасли.

Инвестиции извън Европа. Третата причина е огромният износ извън Европа на капитали и индустриални технологии, извършен за изключително краткия период от две десетилетия. Много малка част от капиталите в Западна Европа бяха инвестирани в Централна, Източна и Южна Европа. Периферията на съюза остана с много ниска способност да създава добавена стойност и най-слаба в конкурентно отношение в сравнение с новите индустриални сили. Не е случайно, че кризата в южната и югоизточната европейска периферия е най-силна.

Политиката на ЕС. Тази причина е в остарелите или направо неправилно поставени приоритети на ЕС. Сред размитите, компромисни и многобройни цели конкурентоспособността е една от програмите за финансиране. Предимно социалната политическа насоченост на ЕС намалява непрекъснато способността на периферията да издържа вътрешния и външния конкурентен натиск. Един от първите критерии от Копенхаген беше новоприетите страни да издържат вътрешния конкурентен натиск. Не се допускаше, че външният ще е много по-силен.

Кризата в България в определена степен е повлияна от европейската и глобалната, но има своя специфика. Ние нямаме проблеми с обслужване на външния дълг. Нямаме прекомерни дефицити на бюджета. Нямаме банки, които да се провалят на стрес тестовете на съюза. Нямаме военнопромишлен комплекс, тежка металургия и химия, както през 1989 г. Нямаме огромната публична администрация, характерна за много от страните в ЕС.

Ширещата се бедност и безработицата у нас доведоха до тежка социална криза, последвана от политическа криза и служебно правителство. България е единствената европейска страна, в която правителството призна с оставка, че не е способно да намери изход. Бедността и безработицата у нас превърнаха икономическата криза в политическа.


Българската бедност започва в 1990 г., когато страната ни обяви официален фалит. Дълго проточилите се преговори с банките кредитори и Парижкия клуб завършиха преди 20 години с налагане на страната ни на непосилни условия за преструктуриране на дълга. Те имат много малко общо с щедрите условия, дадени от еврозоната на Гърция и Кипър.


В края на 1996 г. България бе изправена отново пред официален фалит поради неспособността да обслужва дълга си и вредна вътрешна икономическа политика.
Бяхме принудени да приемем крайно рестриктивните програми на МВФ и Световната
банка,  каквито не се предлагат сега на нито една европейска страна, дори на тези с тежки проблеми на платежоспособността си.

През 2002 г. кредиторите на България получиха своето след преструктуриране на българските брейди облигации. Това натовари българските данъкоплатци с нови 1 милиард евро в повече за обслужване на дълга.  Българският бизнес преживява дълбоко разочарование. След годините на реформите 1997-2001 г. с надежди за успешно предприемачество стартираха стотици хиляди. Вследствие на това през 2001 г. 21 на сто от паричните доходи на домакинствата бяха извън работната заплата - от предприемачество, от собственост, от домашно стопанство и други източници. През 2011 г. тези доходи са 13,2 на сто, но за сметка на това паричните доходи от работна заплата и пенсии вече са над 83%. България се пролетаризира отново. Обяснението е, че сега от 366 000 фирми в половината има само един зает. Половината от българския бизнес е във фризера.

Причините за това започват от слабата способност дори на българските фирми в хранителната индустрия да издържат на конкуренцията на силно субсидираното от ЕС и съседните страни земеделие. Земеделската субсидия в България т.г. е с 40 на сто по-ниска от тази в европейските страни, като преди 5 години беше 4 пъти по-малка. Причините продължават през закриването на десетки хиляди фирми от леката промишленост поради много ниската добавена стойност в тях и загубата на поръчки. Стигат до изпадналия в упорита криза сектор на строителството и недвижимите имоти след спукването на балона на спекулативното изграждане на жилища, офиси и хотели. Над 10 милиарда лева са блокирани в непродадени имоти. Строителството повлече надолу със себе си индустрията за строителни материали, мебелната индустрия и фирмите, произвеждащи стоки за дома.

Злоупотребата с господстващо положение силно влоши положението на малките и средните български фирми. Всички сектори на пазара за стоки и услуги с нееластично потребление в момента са окупирани от злоупотребяващи фирми. Цените на горивата, на газа, на публичните услуги, на електроенергията са най-бързо растящите. Ако общият индекс на цените през последния отчетен месец на т.г. по отношение на юли 2001 г. е 184,7, то в посочените сектори на злоупотреба с господстващо положение от частните и държавните фирми индексът е над 220. НЗОК харчи т.г. 5 пъти повече за лекарства в сравнение с 2001 г., когато населението е било с 604 хиляди души повече. В условията на икономическа криза това свива силно в реално изражение потреблението на домакинствата и оборота на малките фирми. Води до обедняване и загуба на работни места.

Замразените доходи. През мандата на последното правителство българският лев загуби почти 15 на сто от своята покупателна способност на вътрешния пазар. От това пострадаха всички хора, които получават фиксирани доходи и социални плащания. Особено тежък е ударът върху пенсионерите с техните замразени пенсии. Средната пенсия от 262 лева е загубила 39 лева от реалната си покупателна способност в сравнение с юли 2009-а.

Постоянен износ на валута . Значителна част от увеличената печалба на злоупотребяващите с господстващо положение фирми напуска страната. Платежният баланс на страната през миналата година е с дефицит от 1,3 милиарда евро. Търговският дефицит на страната ни с Русия, която диктува у нас цените на течните горива, газа и ядреното гориво, през 2011 г. е 3,5 млрд. евро, а през 2012 г. е 9,3 млрд. лева, или 4,8 млрд. евро. Този огромен приток от валута в Русия е от намиращото се в силна стагнация българско потребление и от загиващия български бизнес. Този внос на валута от България е наложен от Москва вместо балансирана търговия, която би създала над 200 000 работни места у нас.

Кризата в Европа изисква голямо политическо усилие за дълбоки реформи. ЕС видимо губи икономическата си мощ в последните 5 г. Интеграцията в съюза обективно отслабва. Дълговите проблеми на Юга създават остри напрежения. На общите ни проблеми се дават национални решения. Те често са за сметка на останалите.
ЕК предприема нещо срещу монополиста "Газпром" едва в последните месеци.
Кризата в България заплашва да се усили от дългогодишна политическа нестабилност, от правителствени и парламентарни кризи. Както беше в първите 7 години у нас след падането на Берлинската стена. Намирайки се в далечната периферия на ЕС, ние сме изложени на много по-големи опасности от останалите страни.

ИВАН КОСТОВ 

* Николай Дмитриевич Кондратиев е руски икономист, който е бил пропонент на Новата икономическа политика в СССР. Бил е екзекутиран на 46 г. по време на Голямата чистка на Сталин. Реабилитиран е 50 г. по-късно.
Според теорията на Кондратиев западните капиталистически икономики в дълъг период (50 до 60 г.) правят цикли на скокове, бумове, последвани от състояния на икономическа депресия. Този цикъл днес е наречен вълна на Кондратиев.

  • Гадно е с вируса, но май ще си живеем с него

    Гадно е с вируса, но май ще си живеем с него

    Още малко и ще стане година в плен на коронавируса. На човечеството яко взе да му писва, но колкото и да се залъгва, че краят му се вижда, ще трябва да се научи да живее с гадната и опасна инфекция, която превзема все по-големи територии. Краят не се вижда, макар че ваксините донесоха светлина в тунела
  • Георги Марков

    Георги Марков: Не се предавай, Доналд Тръмп!

    От президентския стол на Велика Америка слиза Доналд Тръмп. Най-голямата политическа жертва на коронавируса, но на световната политическа сцена остава явлението тръмпизъм. Не на глобализма ! Да на патриотизма! Да на националния суверенитет ! Да на защитата на границите от незаконни мигранти ! Да на националната идентичност