“Ако свирех на “Страдивариус” за стотици хиляди левове, а не на гайда за 300 лв., сигурно щях да умра от глад”, казва родопчанинът Христо. Той е уличен музикант в Бремен. Твърди, че с гайдата си докарва по 50 евро на ден. “Немците имат някакво подобие на гайдата, наричат я дуделзак, ама е странна на вид и звучене, не е популярна сред самите тях”, обяснява музикантът.
“Родопската каба гайда привлича първо с грубоватия и неугледен вид. Тя привлича с по-мекия си тембър като планината, където е измислена. Неслучайно тя звучи само за лек на душата, никога не е служила за други цели. В Южна Африка и Япония дори вече лекуват с изпълнения на наша гайда. Докато шотландската е използвана през вековете за психическо въздействие върху враговете, например при война. Същото е и със зурните и тъпаните, които издават доста по-силен шум", обяснява най-хитовият гайдар в момента Петър Янев.
Той свири на космическия глас Валя Балканска и се препитава със занаята над 25 г. Янев е надувал гайдата на пет континента и твърди, че винаги гледа в очите на слушателите. “И японецът й се възхищава, и бразилецът”, категоричен е той.
В миналото каба гайдата звучала по баирите. Овчарите я нагласяли да “пее” както чановете им. Чобанинът е бил с по-голяма тежест, ако наред с овчарските атрибути като силяхлък, гега и т.н. има и чанта за гайда. По-късно тя се появява на селските мегдани и веселия.
От миризлив мях, почитан най-вече от чобаните, постепенно гайдата стана символ. Не минава събитие без нейния звук. Вече е толкова модерна, че присъства навсякъде - от рязането на ленти до протестите.
Прочутият събор в Гела, където се надсвирват гайдари от цял свят, навремето започна с 200-300 души. Миналата година обаче отбеляза рекорд - събраха се над 20 000 души по поляните в местността Илинден.
Неотдавна пък оркестър от 333-ма бе вписан в книгата “Гинес”. Гайдарят и преподавател Костадин Илчев се ангажира с нелеката задача да издири стотиците изпълнители от Родопите и да ги организира за поставянето на рекорда в НДК на 16 май м.г.
“Радостни сме от признанието на “Гинес”, защото тръгнахме с голям хъс да поставим този рекорд. Благодаря на всички колеги, че се отнесоха толкова отговорно”, заяви Илчев.
“Хората обичат инструмента, политиците тичат подир народа и затова я вкараха в официалните държавни и партийни мероприятия. Дойде момент гайдата само да обединява нацията”, казват смолянски гайдари. И очакват по изборите да имат много работа, защото народът друго май в момента и не харесва. Старите гайдари обаче се натъжават, че се превръща в знаме на патриотарски изяви по улиците напоследък, а гайдата изглежда като пришивка.
В превод каба означава дебел, т.е. родопската каба гайдазвучи по-ниско. Тя е разпространена в три тоналности - ре, ми и фа, в първа октава. Мъжете предпочитат да пеят във фа, жените - в ре. Наложило се да я направят така, за да е удобна за съпровод на певците.
“Гайдата иска не само сръчност, но и усет към фолклора, добрият музикант е не само този, дето надува мяха и криволичи с тоналностите. Гайдата е като жената - не я ли халаш, както трябва, ще те гиряза (не я ли пипаш, както трябва, ще те изложи - б.а.), казва Петър Янев. Той е научил и двамата си синове да свирят. Брат му Стефан също свири на гайда.
Инструментът всъщност добива голяма популярност в страната покрай роженските събори, където 100 гайди свирят едновременно. Идеята за такъв оркестър е уникална. Негов създател през 1961 г. е Апостол Кисьов, който не е вече между живите.
“Ходил е с мотор от село на село да събира гайдаджии. Репетирал е с тях поотделно. Накрая ги събира, с една-единствена репетиция излизат на сцена и всички ахват”, разказва Янев. Дълги години оркестърът е съществувал към Профсъюзния дом на културата. През 1992 г. се мести в читалище “Орфееви гори”, но много от първите вече не са между живите. Малко по-късно се създава и училището в Широка лъка, където гайдата влиза като учебен предмет.
“Баджанак, тая хубава родопска гайда трябва да се изучава. И аз ще разреша тук, в Широка лъка, да се направи едно музикално училище. Използвайте ме, докато съм на тоя пост. Вие какво си мислите, и аз имам връзки”, казал Тодор Живков при едно от посещенията си в Родопите.
Бившият Първи наричал баджанак покойния вече гайдар Дафо Трендафилов, понеже харесвали две сестри от Широка лъка. Бай Дафо е и първият преподавател по гайда в България. Общо 21 г. изкарал на хонорар, без да има музикално образование.
Самият Живков смятал за най-големи приятели именно родопските гайдари. При всяко посещение в планината той търсел я “баджанака”, я Тасо Иванов от Гела, я Мазан Метьо от село Кутела.
Последният е бил и голям чевермеджия. Той дотолкова е бил близък с Живков, че си позволявал да се шегува с него. Веднъж Бай Тошо го попитал как е и Метьо смело му отговорил: “И аз като вас, другарю Живков - от банкет на банкет и от чеверме на чеверме!”
Всички покойници от вече старата генерация неизменно представя сега бай Стою Чонгаров. Той свири от 1959 г. насам и задължително пука с пищов като истински комита, затова е атракцията на оркестър “100 каба гайди”.
82-годишният Стою се носи с дълга брада и никога не се появява невъоръжен. Има една случка, която се разказва като виц. Тръгвайки за концерт, бай Стою слага пистолета, майка му (вече покойница) пита: Какво е това! - Пистолет. - На кого е? - На Левски. - Да си му го отнесеш веднага, у нас чужди работи не ща.”
Именно Живков пръв решава да подарява гайди на чужди държавни глави и големци. Той се появява по страниците на тогавашните вестници през 60-те г. със снимки как надува гайда. Художествено-творческата интелигенция се отприщва и вкарва миризливия инструмент в игрални и документални филми.
Живковите гайди за дарове правели аверите му от Родопите. С тях си тръгвали от България Раул Кастро, Леонид Брежнев и Ерих Хонекер. В по-ново време местни гайди имат всички президенти на страната, премиери и повечето министри, посетили Родопите.
Управниците на Смолян дариха с гайди посланиците на САЩ - Пардю и Уорлик, както и дипломати на по-влиятелни държави. С инструмент от планината си замина и принцът на Япония Акишино.