Откриха масонски знаци в прочутата Томбул джамия

https://www.24chasa.bg/Article/1864899 www.24chasa.bg
Професор Добрин Добрев показва каменния триптих в двора на джамията. Със съдействието на Ротари клуб в Шумен плочите бяха поставени под стъклен похлупак. СНИМКИ: АВТОРЪТ И СТОЯН НИКОЛОВ

За Томбул джамия се твърди, че е втората по големина джамия на Балканския полуостров, но истината е, че това е повече за самочувствие на шуменци, отколкото факт.

По-точно ще бъде, ако  бъде определено второто място след храма Султан Селим в Одрин, но без да се смятат тези в Истанбул, защото само край Босфора има стотици по-големи мюсюлмански храмове от нашия.

Чарът и екзотиката на построената през 1744 г. Томбул джамия в Шумен обаче не са в нейната големина, а в забулените във времето тайни, които излизат на светло една след друга.

Наскоро шуменският професор семиотик Добрин Добрев издаде своя труд “Тайните на Томбул джамия”, в който даде личен принос в разбулването на тривековните мистерии на храма.

На учения направили впечатление три каменни плочи в двора на началното училище, което е част от джамийския комплекс. Необичайният каменен триптих досега не бил забелязан от учени и изследователи и проф. Добрев
се заел с разчитането на знаците по него.

На трите плочи, всяка висока 93 сантиметра и широка 42 сантиметра, е гравирано сложно знаково послание, смята ученият. Възникват няколко въпроса. Защо този триптих се намира на това място, отдругаде ли са донесени тези плочи, има ли връзка между фигурите, гравирани върху камъка, от една страна, и елегантния вид на джамията отвън и отвътре.

Професор Добрин Добрев смята, че изображенията на трите плочи и разположението им точно на това място са сложно съобщение на строителите на Томбул джамия и на благодетеля, финансирал строежа.

Защото всъщност официалното име на Томбул джамия е Халил Шериф паша, високопоставен турски военен и административен деец, дарил парите за строежа и починал няколко години след завършването  през 1752 година.

Интересното и странното в трите плочи е, че върху тях е гравиран печатът на Соломон,
 а хексаграмът и шестолъчната звезда са изобразени в изобилие във вътрешността на джамията.

Печатът на Соломон е във вътрешността на изображението на Световното дърво, изсечен на централната от трите плочи. Особеностите на изписването на трите розети в дървото карат шуменския изследовател да прави заключения, които смайват с историческите си препратки.

Според професора древните строители са поклонници на традициите на суфите и хетеродоксните мюсюлмани, а в цялата тази работа се прокрадва и загадъчният образ на Шериф Халил паша, както и наченките на масонството в мюсюлманската империя през XVIII век.

“Дълбоко закодирани в символиката на храма са седмоъгълникът и петоъгълникът, които още в древността са свързани с практиката на затворените посветителски общества, а по-късно стават важен компонент на умозрителното масонство и особено на висшите му философски степени от Стария и Приет Шотландски ритуал”, пише проф. Добрев в своя труд.

В него става ясно, че внимателното разкодиране на фактите води до други послания от миналото. Например оказва се, че храмът има размери в основата си 15 на 15 метра, куполът му се издига на 25 метра, а минарето е високо 40 метра.


Тези пропорции съотнесени една към друга представят съотношения, отговарящи на т.нар. Златно сечение, хармоничната пропорция, използвана в архитектурата на Древен Египет, и особено във всички сфери на живота и изкуството на Древна Гърция.

Традицията Златното сечение да определя възгледите за красивото продължава приглушено през Средновековието и избухва с пълна сила през Ренесанса. Тогава специално внимание му отделят Леонардо да Винчи, Микеланджело, Пачоли и др.

Истински шок обаче предизвикват други разшифровани послания. Те са свързани с факта, че при оразмеряването на Томбул джамия основните числа повтарят важни
събития от житието на Мохамед  - женитбата му, разликата във възрастта със съпругата му, появата на пророческия му дар. Мохамед се жени на 25 години за Хатиджа, която е с 15 г. по-възрастна от него и 2 пъти е оставала вдовица. На 40 г. пророкът започва да чува гласа на архангел Джибрил (Гавраил), който му диктува сурите на Корана.

Според професор Добрев обяснението на сложните шифри с 300-годишна давност се свързват до голяма степен и с личността на “спонсора” на строежа, Халил Шериф паша. Знае се, че той е бил от близкото до Шумен с. Мадара.Има много непълноти в неговата и на рода му биография, особено за “шуменската връзка”. Безспорно обаче е, че именно той е благодетелят на строежа на джамията.

Според едни предания Халил бил доста буен и непокорен младеж и отишъл в Цариград без благословията на баща си. Други твърдят, че бил изпратен край Босфора да се учи.
Важното е, че попадайки в столицата на империята, той прави там бляскава кариера. По това време велик везир, нещо като министър-председател, е Дамад Ибрахим паша. Той е идеолог и основоположник на епохата на лалето “Ляле деври”. Това е време, което се смята за начало на европеизацията на империята. Идеите на модерна Европа в културата, строителството, образованието, военното дело и управлението навлизат в османския свят. В Цариград има вече и печатница.

Точно в тази среда се формира личността на дошлото от малкото село Мадара момче. Той израства до интелектуалец и висш държавен чиновник. Пише поезия. Става модерен за времето си човек, с напредничави идеи и разбирания.


 

И нещо много важно. Халил Шериф паша става член на т.нар. Учено общество, един затворен кръг от интелектуалци към Двора на султаните Ахмед Трети и Махмуд Първи. Интересите на неговите членове са в областта на философията, религията, естествените науки и изкуството. Подобни затворени общества вече има в Европа и това е създадено по техен тертип.

Халил Шериф паша не е само мислител и поет, той получава и редица важни военни и държавни постове. Става управител на Трабзон, Караман, Белград, Айдън, все важни и големи области в империята. По това време строи, или по-скоро финансира строителството на Томбул джамия в Шумен. През 1752 г. умира на път за Босна, където е трябвало да стане управител на областта.

Според професор Добрев за оформянето на личността на Халил Шериф играе важна роля обстоятелството, че е роден в Мадара, смятано векове наред и до днес за свято място.
По-късно Халил Шериф се свързва с традициите на суфите и ордена на бекташите.

Много автори свързват суфизма, бекташите и масонството. Лансира се дори идеята, че суфизмът е “източният баща на масонството”. За всичко това свидетелстват много общи ритуали между бекташите и свободните зидари и елементите в тях.

Внимателното вглеждане в интериора на Томбул джамия, в орнаментите и архитектурните нюанси водят според учения до извода, че преди 3 века художникът на храма, неговият благодетел, или и двамата, са осъществили пряк контакт с масонството. Те са го претворили в строежа, скрили са много знаци и шифри в него за посветените, които ще дойдат след тях, с надеждата да ги разчетат.

Пищна украса изплува изпод пластовете боя

Преди 9 години започна реставрация на Томбул джамия и още не е завършена напълно. През 2004 г. Ахмед Доган чества своята 50-годишнина с благотворителен концерт на Горан Брегович, а парите, събрани от вход, отидоха за Томбул джамия и една християнска църква.

През 2005 г. султанът на Оман Кабус бен Саид дари 318 хиляди евро за спасяването на джамията.

Със събраните средства специалисти от фирмата “Еврорест 2002” започнаха през 2007 г. реставрация на вътрешните стени на храма. И тайните започнаха да изплуват.
“Удивително, където пипнем изпод скучните кафяви и сиви бои, с които са замазани стените, излязоха рисунки, които поразяват със своята яркост и пищност.” Това сподели тогава Владимир Велев от фирмата реставратор.

Всички са смаяни, никой не е и подозирал за съществуването на фреските. Те са навсякъде - по стените, по тавана, дори в помещението, където се съхраняват обувките на вярващите.

Това обаче, което буквално втрещява всички, е куполът, който се издига на 25 метра от земята. Дотогава той е боядисан в черно. Оказва се, че под този пласт с боя грейват ярки фрески на кървавочервен фон.

Рисунките на неизвестния майстор са в топли червени, жълти, сини, оранжеви и зелени цветове. Изобразени са плодове, цветя, орнаменти. Мюсюлманската религия забранява да се рисуват хора и животни, затова са търсени други сюжети.

След внимателен анализ специалистите стигат до извода, че скриването на красивите рисунки с грозната боя е имало своя скрит смисъл. Най-вероятно 100-150 години след построяването на храма фреските са започнали да се рушат от влага и мухъл и затова са решили да ги скрият под боята. За да ги съхранят за поколенията.

Реставраторите били изненадани и от друга тайна. Защо нито една от дървените колони в джамията или вратите не са били повредени от дървояди. Изследвания в Лесотехническия институт в София разкрили секрета. Всички дървени части са били обработвани продължително време с урина от животни. Така дървото я абсорбира в себе си като щит срещу микроорганизми и други твари.

Близо 30 хиляди лева от даренията били похарчени за сеизмичното изследване на Томбул джамия. Оказало се, че тя е построена така, че да издържи трус от 7 по Рихтер.
Сега Томбул джамия стои тъжна, опасана от години от метално скеле, по което никой не работи. Чакат се пак средства, за да се довърши реставрацията. И само от Байрам на Байрам се оживява от хилядите вярващи от цялата страна, които я изпълват с живот.