Проф. Иван Маразов: От траките сме наследили ДНК-то на корупцията

https://www.24chasa.bg/Article/1870440 www.24chasa.bg

Иван Маразов е роден в село Пирне, Айтоско, през 1942 г. Завършва изкуствознание в Института "Репин" в Санкт Петербург. Изкуствовед, културолог, траколог, политик
Директор на Института по изкуствознание (1988-1991)

Министър на културата в кабинета на Жан Виденов (1996-1997)

Преподавател в Нов български университет

Кандидат за президент от БСП (1996)

Урежда изложби на тракийското изкуство в Япония и САЩ

Автор на значими трудове, между които "Мит, ритуал и изкуство в древна Тракия", "Тракийският воин" , студии за известни художници

- Наистина ли исторически сме предразположени към самоунищожение, ако се опрем на историята на траките?

- Тракийските племена, или по-скоро техните владетели, били разкъсвани от вътрешни противоречия и рядко са се обединявали дори пред чуждата опасност. Конфронтацията е характерна и за нас.

Дали това е наследено от траките или и тогава, и днес "елитът" се възползва от манипулирането на масите? Избирам структуралното обяснение. Разбира се, като вече не можем да се оправдаваме с тройната коалиция, защо да не припишем всичките си недостатъци на това лошо, завещано ни от траките ДНК.

- Знае се, че точно техните царе - като Ситалк Примерно, са били майстори на "подаръка" или подкупа...

- Корупцията не е културно постижение само на нашия ден. Преводачът на Котис I твърдял, че колкото по-голям дар дадеш на царя, толкова по-голям ответен дар ще получиш от него. И както на времето държавата Атина подкупвала с луксозни дарове тракийските династи, така и днес политиците се продават на Великите сили.

Но атиняните очаквали от траките военна помощ, докато сега Големите очакват от нашите "лобистка" подкрепа. И я получават. Все пак гръцките дарове останали в тракийската земя и сега правим с тях реклама на културното ни наследство, докато дошлите отвън милиони, за които са продадени нашите милиарди, се връщат пак в офшорни банки. Открийте малките разлики.

- Твърдите, че се лашкаме на кого на служим - на Арес или на Орфей? Кой слуша певците днес и каква песен да подемат те?

- Ако и певците не са корумпирани, ще ги слуша народът, властта пък ще се наслаждава на чалгата, а В. Маринов ще пее на ухото на Цветанов. Колкото до Арес - нали точно Той ни управлява досега.

Пропускаме обаче Ирида - богинята на раздора. Можем да я вземем като ГЕРБ на българския политически живот. А Орфей - той и в мита е жертва, защото искал да научи хората да не се боят. Неговите песни били за съдбините на света. Че на кого са нужни днес? Един изнежен интелектуалец. Виж Арес е друга работа - мъжкар, наше момче, което не си поплюва. Е, може и да понаплюе. Да се чудиш защо го плюят.

- Има ли в нашата история фигура като Хубавата Елена?

- Колкото до хубост има - например, дъщеря ми Елена. Иначе, гръцката е сложен идеологически конструкт. Доброто й име е пострадало заради митологичната й функция на постоянна "невеста". Ако се позамисля, има много политически "Елени", които, като митичната героиня, минават охотно от леглото на една партия на софрата на друга. И също като нея, не свършват зле. Както Елена била зависима от митичната си роля, така и днешните Еленчовци послушно изпълняват ролята си на "независими" депутати.

- Сега се говори, че все повече жени трябва да влизат в политиката? Какво ще кажете за качествата на нежния пол във властта, имайки предвид, че написахте книгата "Амазонката"?

- Това "трябва" звучи заплашително. А защо, примерно не "трябва" да влиза и определен процент от средния пол, или толкова Димитровци, еди колко си Ивановци, квота за Цецки и т.н. Обичам жените, дори когато са началници.

Само да не забравят, че даже да са министри, не трябва да възприемат арогантното поведение на мъжкарите. Защото, както е в амазономита, мъжете ще видят в тях жената, едва когато я унищожат. Сравнението на жената политик с амазонката е доста опасно. Срещата на тази жена воин с мъжете на каквото и да е поприще, винаги я поставя пред необходимостта да води битка до смърт. А жената дава живот!

- Кой страда от избирателна амнезия и какво се забравя към днешна дата? -

- Избирателната амнезия се състои в опит за пълна користна подмяна на личната биография. Родените в семейства на комунистическата партокрация, ползвали всички блага на Режима - от живота и образованието в чужбина, до титлите и наследствените длъжности, първи се наредиха сред демократите.

Защото са приучени да се адаптират, до съвършенство са овладели изкуството да са край трапезата. Така че амнезията е форма на политическа актуализация чрез адаптация. Сам избираш избирателно да забравиш личното си минало.

Да си смениш пола не е толкова приемливо за общественото мнение, но ако си смениш партията няколко пъти, те разглеждат не като политически травестит, а като "умен" човек. А резултатът е крах на моралните ценности.

Младите гледат и се учат, усвояват умението да бъдат колкото се може по-пластични и по-удобни, за да успеят. Нали от екрана и от пресата ги залива богоугодническа информация и героизиране на пластелиновите хора. А след като се катурне режимът, започват яростно да го критикуват. Учебно помагало по етика за безгръбначни.

- Това не разрушава ли нашата идентичност като народ? Къде е тук ролята на образованието и науката? Къде е приемствеността?

- Да започна от приемствевостта. Ами ето я - тати е дипломат и аз съм дипломат. Колкото до националната ни идентичност... Нали всяко изтриване на миналото лице е с цел всички да забравим за това кой какъв е и кой колко може, за да заемем освободилите се позиции. Нещо повече - да забравим, че във всяка област трябва да има (и все още има) доказани специалисти, защото пълни некадърници трябва да дойдат и да ни управляват. Но в митологичен план забравата е смърт на идентичността.

Забележете, Одисей отказва безсмъртие срещу това да забрави рода си, острова си, дома си. Защото този нов безсмъртник вече не би бил той самият. Въпрос на принцип. И защо младите хора да влизат в науката? Преди беше престижно и заплатено. Сега перспективата им е да стигнат до почетното звание "феодални старци", контролирани от Калинки, със заплата колкото да си платят парното, порното и вафлата-трепач, както казва Бойко Ламбовски.

- Твърдите, че в момента имаме некултурно направен закон за културното наследство. Какво да се ремонтира и от кого?

- Толкова много добри предложения са правени и то толкова много пъти, че вече хванахме мазоли от повторение. Казано е какво да се ремонтира в него, търси се кой да извърши ремонта. Но майстори няма. И от Брюксел не спускат директива. Защо да се хабим.

- Какво става с частните сбирки и тяхното бъдеще като музеи?

- Частните колекции са вече легитимни, трябва да се търсят начини за тяхната социализация. И тук е ролята на държавата. Знам, че на фамозния Фонд за научни изследвания беше предложен проект "Дигитален корпус на частните колекции" и то от Съюза на колекционерите.

Всъщност, държавата трябваше сама да се сети да обяви необходимостта от подобен проект - той й позволява постоянен контрол над частните колекционери, над движението на предметите. Но проектът, естествено, не мина.

- Вярвате ли, че ще пробием в Лувъра?

- А защо смятате, че Британския музей или Метрополитен са по-незначителни музеи? "Пробивите" започнаха от 1974 г. с първата изложба, организирана от Иван Венедиков. И оттогава световните музеи се редят на опашка за нея.

Тракийските изложби се радват на невероятен успех. Преди няколко години чаках дълго пред музея "Жакмар Андре" (между впрочем, също в Париж), за да видя експозицията ни. Но, ако ще "пробиваме" на всяка цена, без да се спазват добрите многогодишни традиции на нашите изложби в чужбина, няма никакъв смисъл.

И е добре наши официални лица да не разнасят в Париж притчата, че у нас няма специалисти по нашата ни древна култура.

 Това, че те не знаят какво се е работило през последните 50 години е недостатък само на тяхното образование.

И ако освен Карл Май седнат да прочетат и Александър Фол (макар че, признавам си, не мога да си го представя!), може би ще разберат, че не те са първите управници, сетили се да видят в националното ни богатство възможност за национална политика и дипломация. А те твърдяха, че преди тях никой не бил се интересувал от тракийското наследство. Доста невежо и безсрамно нахално.

- Навярно пак ще изкараме напред тракийските съкровища...

- Ще започна като новоизлюпените политици: "Аз винаги съм казвал", че тракийското наследство е най-конвертируемият дял от културната съкровищница на България. Просто началниците на туризма не умеят да го използват. А те трябва да се научат да мислят стратегически. Управниците много обичат да се снимат до новите археологически находки или при откриване на изложби на тракийската култура. Но да дават пари за работа забравят. Това ли им е на главата, наистина.

-А тракологията не е ли сред прироритетите на образованието и изследователските проекти? Това беше "българска" наука.

- Уморих се да повтарям, че в системата на висшето образование вече няма място за тракологията. А това е опасно не само за тази наука, която нашето поколение направи международна, но и за националния приоритет културен туризъм.

 Ако Тракия е в неговата основа, кой ще го прави? Благодарение на Фондация "Тракия", която предостави 10 стипендии, успяхме в НБУ да направим магистърска програма по тази толкова важна, приоритетна за науката и туризма специалност. А къде е държавата? Средствата не са огромни, напротив, доста скромни са.

 Къде е родолюбивият бизнес? Няма кой да му подготви нужните кадри, ако той не се погрижи. И няма кой да му направи рекламата, ако не се издават книги за паметниците и проблемите на културата и историята древна Тракия.

 Да не си спомняме какво се изсипа върху тракологията, само защото била възродена по времето на Людмила Живкова. Явно е умеела да слуша умните хора. А сега се намериха умници, които направиха всичко възможно да закрият групата по древни култури в Институтата за изследване на изкуството при БАН.

По чисто лични интереси ликвидират една важна изследователска област с традиции и признание. Но някой да е обърнал внимание на този срамен факт?

Колкото до проекти - нито един не е минал през пословичния Фонд за наука. Дали пък са били толкова слаби? Като знам някои от тях, категорично не съм съгласен с решенията.

- Какви въпроси си задавате като изкуствовед и траколог?

- С възрастта въпросите стават много повече от отговорите. Но си мисля, че е по-опасно да спреш да си задаваш въпроси, отколкото да не можеш да им отговориш.

Най-малко аз съм човекът, който вярва на всичките си отговори на въпросите, които науката ни поставя. С определена доза неудоволствие откривам, че скепсисът ми по отношение на много уж "правилни" отговори нараства с годините.

А и да си призная, много по-занимателен е процесът на формулиране на въпроси и на търсене на отговорите, отколкото тяхното намиране. Само Пикасо твърдял, че не търси, а намира. Но той е Джомолунгма, а ние сме някъде в подножието.

Ако трябва по-конкретно да отговоря - всеки проблем, с който един изследовател се занимава, е толкова многопланов, че решението му зависи от множество фактори и от различните методологически подходи.

Ето въпроси: защо в Тракия има толкова много гръцки произведения? Каква е ролята на царската идеология? Идва ли митът отнякъде или се създава стихийно от всеки един народ? Как езикът на изкуството се съотнася с логиката на мита? И още много...

- Наредете нашия Лувър. Кои ще са основните експонати в него, поне в областта, в която ви е сте експерт.

- Боя се, че Лувърът вече е нареден. Спомнете си как къдравата министърка на териториалното устройство молеше Вежди Рашидов да си отдели поне 2-3 зали в този негов "Лувър". Мисля, че всеки изкуствовед си има "Своя Лувър", а експозицията на оня от Rive Gauche на Перловската река трябва да се състави от доста широка и компетентна комисия. Ако бъде изграден, разбира се.


- Какви съвети пазите (без да ги давате), за един министър на културата?

- Знаете ли, в нашата страна има толкова много хора, които умират да съветват горката ни нация. Всеки министър е тръгнал, надявам се, с програма, зарадикоято е приел длъжността. Е, да си я изпълнява. Ако не знае (каквото и да е), да пита Гого Лозанов.

- Какво е любопитството ви? Къде бихте искали да отидете и какво да видите?

- Любопитството ми е безкрайно неограничено. Световното културно наследство - музеи, галерии, градове, археологически места. Никога не бих се уморил да ги посещавам пак и пак. Ето, сега организираме поредния пътуващ семинар - по старите македонски столици в Северна Гърция, със студенти и приятели, с лекции по всички обекти. Колко пъти съм бил там и пак ми е любопитно.

Чудя са на онези хора, които могат да кажат Даз съм го виждал". Гледал си го, но дали си го видял? Нали всеки път виждаш по друг начин, от друг ъгъл, с нова ерудиция? Аз пък, колкото и да съм пътувал, "нищо не съм виждал". И все се надявам "да го видя".

- Какво ви се чете, гледа, слуша...

- Всичко, което не е политикаЕ Но то май тогава нищо не трябва да чета, гледам и слушам. Добре, че в професията ми има толкова много за гледане и за четене, че с това мога да се екранирам от тинята на медийния поток. Аз и сега не ставам от книгите. Последните петдесет и пет години все това правя. Вече не ми остава толкова време пред мен. А ми се иска нещо да понауча.

- Бихте ли искали да започнете всичко от начало? С какво?

- Кой не би искал? Бих започнал като студент по изкуствознание в Петербург. Бих се вслушвал повече в съветите на моите професори. И със сигурност не бих губил време за незначителни неща.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Колко невинна е шегичката с дрифта

    Какво толкова е станало - един невинен като агънце двайсетгодишен младеж показа майсторските си умения зад волана, като дрифтира и въртя гумите на голфа си пред парламента. Малки, дребни подробности са, че дрифтът беше на (санти)метри от десетки, събрани на протест. Един да беше пострадал, щеше да има вълна от коментари,
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,